Постинг
31.08.2018 15:57 -
СТРЕС БЕЗ ДИСТРЕС
СТРЕС БЕЗ ДИСТРЕС „Тази теория ми е помагала в следването на щастлив и стабилен жизнен път през всичките трудности и превратности на моя дълъг живот и аз се надявам тя да помогне на много други хора”. От книгата на Ханс Селие „Стрес без дистрес”. В днешно време всеки човек е подложен на нервно и емоционално напрежение свързано с прекалени изисквания към личността, с прекомерни темпове на живот, особено в града. Хората са преситени с информация, затормозени от непрекъснато овладяване на сложна техника, от конфликтни ситуации както в бита, така и на работа. Въпросите за психическото и нервно равновесие и здраве са пряко свързани със стрес и дистрес. За стрес и дистрес „Стрес” е английска дума означаваща натиск, напрежение, налягане. Най-често се употребява за изразяване на емоционален стрес. Създател на учението за стреса и на теорията за адаптацията /приспособяването/ на човека е бележитият канадски биолог Ханс Селие. Главният негов труд е „Стрес без дистрес”. Основната концепция на този труд е поддържане на динамично равновесие на организма с околната среда чрез механизмите на приспособяване /адаптация/. Според теорията на Х. Селие стрес е „неспецифичен отговор на организма на всяко представено пред него изискване”. Факторите причиняващи стрес се наричат стресови /стресори/. Умереният стрес не бива да се избягва, той държи човек в готовност, активност, начин да се справи с изискванията на околната среда. Прекомерният стрес се нарича дистрес. Произхожда от английската дума „дистрес”, която означава опасност, нужда, мъка, нещастие, страдание. Често в ежедневието именно при употреба на думата „стрес” – всъщност се касае за „дистрес”, за прекомерен стрес. Дистрес възниква, когато организма не може да се справи с поставените пред него изисквания, или ги постига с огромни усилия, които изчерпват силите на приспособяване /адаптация/. Ако срещу дистреса защитната реакция на организма е продължителна и прекомерна тя може да премине в заболяване „болест на адаптацията”. За действието на стреса върху организма Според Х.Селие механизмът на действие на стресовия фактор върху организма се изявява чрез т.нар. адаптационен /приспособителен/ синдром с неговите три фази: тревога, съпротива и изтощение. Адаптационният синдром включва различни механизми и реакции за запазване на равновесието, постоянството на вътрешната среда наречено хомеостаза /от гръцката дума „хомеос” – равен и „стазис”- състояние/. В механизма на реагиране на стресорите съществена е ролята на централната нервна система, вегетативната нервна система и жлезите с вътрешна секреция. За трите фази на стреса Всеки стресор /стресов фактор/ предизвиква реакция на тревога – това е първата фаза на стреса. Тази фаза се дължи на нашето неведение, неопитност при всяко сблъскване с нова ситуация и е свързана с безпокойство. Втората фаза е реакция на съпротива - и при нея нашият организъм се справя ефикасно със стресора, без излишно изразходване на сили. Третата фаза – на изтощение настъпва при интензивен и дълготраен стрес, когато вече са изчерпани резервите на приспособителните енергии. Трите фази съставят механизма на т.нар. общ адаптационен /приспособителен/ синдром, с който организма реагира на всеки стресор. Ако има интензивен стрес, фазите на тревога, съпротива и изтощение настъпват бързо една след друга и настъпва дистрес. При достатъчно почивка този процес е обратим. За физиологичния стрес Физиологичният стрес е отговор на всяко изискване отправено към организма. Всеки стресор се посреща с една от двете реакции: активна – чрез борба и пасивна – чрез примирение или бягство. Всякакви външни и душевни фактори могат да водят до стрес: радост и мъка, конфликт, омраза, гняв, обида, замърсен въздух, топлина, студ, падане, нараняване, удар, нападение и пр. И организма реагира с различен по сила стереотипен отговор на всякакъв стресор. Физиологичните ефекти свързани със стреса са: напрегнатост, горещи вълни, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, треперене, пресъхване на гърлото, затруднено дишане, усилено потоотделяне, повишаване на кръвната захар и пр. Умереният стрес е полезен за организма и не трябва да се избягва. Той активира и тренира човека. Личността не може да се изолира от стреса. Той се явява в живота постоянно при будното съзнание и човек трябва да реагира на неговото действие. Но, равнището на стреса, при което човек се чувства добре е индивидуално и зависи от характера, темперамента и тренираността на личността. Едни хора предпочитат силни усещания, по-интензивен и активен начин на живот. Други се чувстват добре при минимални стресове и пасивно съществуване. Всеки индивид трябва да опознае себе си и да избере такъв начин на живот, който му предоставя оптимален стрес. Поставяне на цели в живота, намиране на решения и постигането им, заемане с някакво творчество, постижения достигани постепенно, без прибързване и преумора поддържат добро, нормално ниво на стреса и не се достига до дистрес. За болест на адаптацията /приспособяването/ При дълготрйно или много интензивно въздействие на стресора ресурсите на приспособителните механизми на организма се изтощават и може да се стигне до срив и заболяване на организма наречено болест на адаптацията. Настъпват болестни функционални и органични промени. Болестите на адаптацията са резултат на неспецифичната реакция на организма към дистрес. Такива са: невроза, диабет, алергични болести, бронхиална астма, хипертонична болест, стенокардия /коронарна болест/, инфаркт, язвена болест, професионални болести, мигрена и др. Всеки организъм реагира индивидуално на всеки стресор. Когато приспособителните механизми не успяват да преборят дистреса и да предпазят организма, тогава се разрушава най-слабото звено /орган или система/. Това зависи от: предразположението, наследствената обремененост, състоянието на дълготрайна преумора или пренапрежение, общо отслабване на организма. Така при един човек дистреса се изявява като невроза, при друг – като диабет, при трети като стомашна язва и пр. Има повърхностна и дълбока приспособителна енергия. Дълбоката адаптационна енергия се съхранява като неприкосновен резерв. Но, ако има непрекъснато действие на дистрес и разход на дълбоката приспособителна енергия, без възстановяване, резервите постепенно намаляват. Изтощението е възвратимо състояние. Но, ако дълбокият приспособителен енергиен резерв се изразходва постоянно – това води до болест, а също до преждевременно остаряване. Степени на напрежение на нервната система при стрес При първата степен на напрежение се засилва вниманието и активността, мобилизират се резервите и това води до повишаване на резистентността на организма.Този стадий е необходим за духовното и физическо развитие на човека. При втората степен на нервно напрежение организмът се тренира и може да противодейства на стресора, ако има достатъчна релаксация и отпускане след неговото действие. Третата степен на нервно напрежение се характеризира с обща слабост и безсилие. Тя не бива да се допуска, защото организма се уврежда от действието на стресора – той води до дистресова реакция. При четвъртата степен на нервно напрежение настъпва срив на защитните сили и това довежда до заболяване. Преодоляването на стреса включва начин на поведение, психологически и физиологични механизми. Ако справянето със стресовата ситуация е неефективно и стресът продължава - може да се появят болестни реакции. Когато стресор предизвиква много силна емоция може да последва емоционален дистрес. Най-често емоционални стресори са отрицателни чувства като страх, гняв потиснатост, угриженост, мъка вина, срам тъга, ревност и др. Прекомерните положителни емоции също не са полезни, защото са източници на дистрес. Психическият дистрес може да се изрази в емоционален взрив, импулсивно поведение, нервен смях, треперене на ръцете, сърцебиене и пр. Често това води до употреба на алкохол и тютюнопушене. При всяко ново начало, при всяка промяна има стрес, но умереният стрес при един активен, подвижен, действен начин на живот е полезен, прави го разнообразен и интересен. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари