Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2018 15:57 - СТРЕС БЕЗ ДИСТРЕС
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1287 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  СТРЕС БЕЗ ДИСТРЕС                                                               „Тази теория ми е помагала в следването на щастлив и стабилен жизнен път през всичките трудности и превратности на моя дълъг живот и аз се надявам тя да помогне на много други хора”.                                                              От книгата  на Ханс Селие „Стрес без дистрес”.                                  В днешно време всеки човек е подложен на нервно и емоционално напрежение свързано с прекалени изисквания към личността, с прекомерни темпове на живот, особено в града. Хората са преситени с информация, затормозени от непрекъснато овладяване на сложна техника, от конфликтни ситуации както в бита, така и на работа.                      Въпросите за психическото и нервно равновесие и здраве са пряко свързани със стрес и дистрес.                                                                 За стрес и дистрес                                                                  „Стрес” е английска дума означаваща натиск, напрежение, налягане. Най-често се употребява за изразяване на емоционален стрес.                                                                 Създател на учението за стреса и на теорията за адаптацията /приспособяването/ на човека е бележитият канадски биолог Ханс Селие. Главният негов труд е „Стрес без дистрес”. Основната концепция на този труд е поддържане на динамично равновесие на организма с околната среда чрез механизмите на приспособяване /адаптация/.                                                                           Според теорията на Х. Селие стрес е „неспецифичен отговор на организма на всяко представено пред него изискване”. Факторите причиняващи стрес се наричат стресови /стресори/.                                 Умереният стрес не бива да се избягва, той държи човек в готовност, активност, начин да се справи с изискванията на околната среда.                                                           Прекомерният стрес се нарича дистрес. Произхожда от английската дума „дистрес”, която означава опасност, нужда, мъка, нещастие, страдание. Често в ежедневието именно при употреба на думата „стрес” – всъщност се касае за „дистрес”, за прекомерен стрес.                                                                                                                               Дистрес  възниква, когато организма не може да се справи с поставените пред него изисквания, или ги постига с огромни усилия, които изчерпват силите на приспособяване /адаптация/. Ако срещу дистреса защитната реакция на организма е продължителна и прекомерна тя може да премине в заболяване „болест на адаптацията”.                                                                                                            За действието на стреса върху организма                                              Според Х.Селие механизмът на действие на стресовия фактор върху организма се изявява чрез т.нар. адаптационен /приспособителен/ синдром с неговите три фази: тревога, съпротива и изтощение. Адаптационният синдром включва различни механизми и реакции за запазване на равновесието, постоянството на вътрешната среда наречено хомеостаза /от гръцката дума „хомеос” – равен и „стазис”- състояние/. В механизма на реагиране на стресорите съществена е ролята на централната нервна система, вегетативната нервна система и жлезите с вътрешна секреция.                                                                                              За трите фази на стреса                                                                  Всеки стресор /стресов фактор/ предизвиква реакция на тревогатова е първата фаза на стреса. Тази фаза се дължи на нашето неведение, неопитност при всяко сблъскване с нова ситуация и е свързана с безпокойство.                                                                                                                   Втората фаза е реакция на съпротива - и при нея нашият организъм се справя ефикасно със стресора, без излишно изразходване на сили.                                                                  Третата фаза – на изтощение настъпва при интензивен и дълготраен стрес, когато вече са изчерпани резервите на приспособителните енергии.                      Трите фази съставят механизма на т.нар. общ адаптационен /приспособителен/ синдром, с който организма реагира на всеки стресор.                                                                      Ако има интензивен стрес, фазите на тревога, съпротива и изтощение настъпват бързо една след друга и настъпва дистрес. При достатъчно почивка този процес е обратим.                                                                                                        За физиологичния стрес                                                                Физиологичният стрес е отговор на всяко изискване  отправено към организма. Всеки стресор се посреща с една от двете реакции: активна – чрез борба и пасивна – чрез примирение или бягство. Всякакви външни и душевни фактори могат да водят до стрес: радост и мъка, конфликт, омраза, гняв, обида, замърсен въздух, топлина, студ, падане, нараняване, удар,  нападение и пр. И организма реагира с различен по сила стереотипен отговор на всякакъв стресор.                              Физиологичните ефекти свързани със стреса са: напрегнатост, горещи вълни, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане, треперене, пресъхване на гърлото, затруднено дишане, усилено потоотделяне, повишаване на кръвната захар  и пр.                                                              Умереният стрес е полезен за организма и не трябва да се избягва. Той активира и тренира човека.               Личността не може да се изолира от стреса. Той се явява в живота постоянно при будното съзнание и човек  трябва да реагира на неговото действие.                                             Но, равнището на стреса, при което човек се чувства добре е индивидуално и зависи от характера, темперамента и тренираността на личността. Едни хора предпочитат силни усещания, по-интензивен и активен начин на живот. Други се чувстват добре при минимални стресове и пасивно съществуване. Всеки индивид трябва да опознае себе си и да избере такъв начин на живот, който му предоставя оптимален стрес. Поставяне на цели в живота, намиране на решения и постигането им,  заемане с  някакво творчество,  постижения достигани постепенно, без прибързване и преумора поддържат добро, нормално ниво на стреса и не се достига до дистрес.                                                                                     За болест на адаптацията /приспособяването/                         При дълготрйно или много интензивно въздействие на стресора ресурсите на приспособителните механизми на организма се изтощават и може да се стигне до срив и заболяване на организма наречено болест на адаптацията.  Настъпват болестни функционални и органични промени.                                                                                                                                     Болестите на адаптацията са резултат на  неспецифичната реакция        на организма към дистрес. Такива са: невроза, диабет, алергични болести, бронхиална астма, хипертонична болест, стенокардия /коронарна болест/, инфаркт, язвена болест, професионални болести, мигрена и др.                                                         Всеки организъм реагира индивидуално  на всеки стресор. Когато приспособителните механизми не успяват да преборят дистреса и да предпазят организма, тогава се разрушава най-слабото звено /орган или система/. Това зависи от: предразположението, наследствената обремененост, състоянието на дълготрайна преумора или пренапрежение, общо отслабване на организма. Така при един човек дистреса се изявява като невроза, при друг – като диабет, при трети като стомашна язва и пр.             Има повърхностна и дълбока приспособителна енергия. Дълбоката адаптационна енергия се съхранява като неприкосновен резерв. Но, ако има непрекъснато действие на дистрес и разход на дълбоката приспособителна енергия, без възстановяване, резервите постепенно намаляват. Изтощението е възвратимо състояние. Но, ако дълбокият приспособителен енергиен резерв се изразходва постоянно – това води до болест, а също до преждевременно  остаряване.                                                                            Степени на напрежение на нервната система при стрес                                                                                                                                       При първата степен на напрежение се засилва вниманието и активността, мобилизират се резервите и това води до повишаване на резистентността на организма.Този стадий е необходим за духовното и физическо развитие на човека.                                                                                    При втората степен на нервно напрежение организмът се тренира  и може да противодейства на стресора, ако има достатъчна релаксация и отпускане след неговото действие.                                                                                        Третата степен на нервно напрежение се характеризира с обща слабост и безсилие. Тя не бива да се допуска, защото организма се уврежда от действието на стресора – той води до дистресова реакция.                                                                                                                         При четвъртата степен на нервно напрежение  настъпва срив на защитните сили и това довежда до заболяване.                                                                                                                       Преодоляването на стреса включва начин на поведение, психологически  и физиологични механизми. Ако справянето със стресовата ситуация е неефективно и стресът продължава - може да се появят болестни реакции. Когато стресор предизвиква много силна емоция може да последва емоционален  дистрес. Най-често емоционални стресори са отрицателни чувства като страх, гняв потиснатост, угриженост, мъка вина, срам тъга, ревност и др. Прекомерните положителни емоции също не са полезни, защото са източници на дистрес.                                                         Психическият дистрес може да се изрази в емоционален взрив, импулсивно поведение, нервен смях, треперене на ръцете, сърцебиене и пр. Често това води до употреба на алкохол и тютюнопушене.                             При всяко ново начало, при всяка промяна има стрес, но умереният стрес при един активен, подвижен, действен  начин на живот е полезен, прави  го разнообразен и интересен.                                                                                                                       Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                       



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895458
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031