Постинг
16.09.2018 23:34 -
движението -синоним на живота
ДВИЖЕНИЕТО – СИНОНИМ НА ЖИВОТА „Движението по въздействието си може да замени всяко лекарство, но всички лечебни средства в света не са в състояние да заменят въздействието на движението”. Д-р Тисо Нашето физическо тяло се състои от минерални вещества, които се оживотворяват от етерното ни тяло. То придава живот на иначе мъртвият физически организъм. Етерното тяло е невидим организъм, струяща светлина от неспирни преливащи се етерни потоци и течения. Етерното тяло също така конструира, образува етерни органи - двойници проникващи физическите органи като етерно сърце, етерен черен дроб и пр. Етерното тяло дава живот и придава форма на физическото тяло, затова то се нарича също „жизнено тяло” Всеки атом, молекула, клетка е проникната от вечно движещи се етерни потоци. Жизненото тяло движи всички течности в организма – кръв, лимфа, черепно-мозъчна течност, ставна течност, отделяне на секрета от жлезите. То е в основата на дихателните движения, перисталтиката, сърдечният пулс, движенията на гладките мускули на вътрешните органи и мускулите на двигателната система. Когато етерното тяло, което е животът на организма, напусне физическото тяло – то се превръща в безжизнен труп, както е при смъртта. Онова което се бори през целия ни живот всеки миг със смъртта е движението, потоците на жизненото тяло. Чрез движението, което то придава на физическото тяло, то е неговият борец срещу смъртта. Затова се казва „движението е живот”. Жизненото тяло чрез движението на физическото тяло издига физическият минерален труп в света на живота, на живите същества. Етерното тяло е тонусът, живецът, жизнената вътрешна сила, която чувстваме. А в движението на мускулите го чувстваме като „мускулна радост”. Нашият невидим етерен, животворящ организъм е текуща светлина, енергия в непрекъснато движение, което дава живот на веществата във физическото ни телесно устройство. Но, задвижването на тялото зависи от волята на личността. Чрез своят Аз /Дух/ човек командва нервно-мускулният апарат и може да прави волеви движения. А това зависи от много фактори: темперамент, начин на живот, двигателни навици, физическа тренираност, поставяне на цели за двигателна активност и преди всичко – желанието на личността да се движи. Човек притежава способността съзнателно да планира, управлява своите действия, движения, според поставените си цели. Обездвижване /хиподинамия/ Днес недостигът на движение и обездвижването /хипокинезия/ са се превърнали в болест на модерния начин на живот. Развитието на мехнизирания труд, техниката, транспорта, дългото седене пред телевизора, компютъра – отнеха на съвременния човек голяма част от естественото му движение, и съответно – на неговата жизненост. Това води до масово затлъстяване и свръхтегло у повече от 40% от хората, включително и деца. Днес децата са обездвижени много часове през деня, заети с усвояване на огромна информация /ползване на компютри, таблети, телефони, електронни игри и пр. /както в училище , така и у дома. Много малко са двигателните игри, спортуване, разходки и пр. Липса на достатъчно движение, заседнал живот, води да натрупване на мастни депа, затлъстяване, което е причина за много заболявания. Такива се: невроза, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови заболявания, артроза, атеросклероза, диабет и др. Установено е, че у нас от диабет страдат над 500,000 души. А през следващите десетилетия, ако не се промени начина на живот с достатъчно движение, правилно хранене – броят им ще се увеличи на 1,000,000 души, включително и деца. Това е важен сигнал да се вземат мерки за достатъчна двигателна ежедневна програма на всеки човек. Движението е жизнена необходимост на организма, защото стимулира нормалното функциониране на всички органи и системи. Обездвижването отслабва етерното тяло, забавя всички функции на организма, сякаш самият живот в него замира. Активността на двигателната система стимулира вътрешните движения на етерните потоци, на движението на течностите чак до микродвиженията – осцилациите на клетките и до функционирането на органите. В организма всичко се движи и пулсира от молекулата на водата – до мускула. При хиподинамия освен увеличение на теглото има атрофия на мускулите, намалява силата и еластичността им и този на ставния апарат, нарушава се обмяната на веществата за сметка на асимилацията /усвояване/ и намаляване на дисимилацията /разграждане/ на хранителните вещества, натрупват се мастни депа. Обездвижването води до намаляване на функционалните възможности на дихателната и сърдечно-съдова системи, понижава се консумацията на кислород, появява се атеросклероза, ставите и ставните връзки намаляват своята еластичност, дегенерират и това води до възникване на артроза. Установено е, че високо кръвно налягане, стенокардия и инфаркт на миокарда са четири пъти по-често срещани при обездвижените хора, в сравнение с личности упражняващи достатъчно двигателна дейност. При липса на баланс между свръх напрегнатата нервно-психическа сфера с обездвижване без достатъчно движение се получава понижено настроение, невроза. Френският физиолог Дюбоа Раймон казва: „Гимнастиката на мускулите е гимнастика на нервната система”. За борбата с обездвижването Движението е самата същност на живота, то ни носи радост, жизненост. То е в начина ни на живот през деня, и докато сме будни. Физическото натоварване с каквато и да е двигателна дейност е присъщо на организма като абсолютна жизнена необходимост. Движението трябва да бъде ежедневно, системно, постоянно, целогодишно през целия ни живот. Тогава организма възстановява изразходваните енергийни ресурси на по-високо равнище, физическото и жизненото тяло стават по-силни. Движението е естествен начин за активиране на процесите на самообновяване на равнището на клетките, органите и системите, на цялото тяло. Двигателната дейност подобрява регулацията на различните функции, уравновесява механизмите на взаимодействие между органите. При системна двигателна дейност – физическа работа, ходене, спортуване игри, танци и пр. се подобрява работата не само на мускулите и нервната система, но и на сърдечно-съдовата, дихателна, храносмилателна, отделителна системи и на жлезите с вътрешна секреция. Всеки човек се нуждае от целодневна програма за движение във всички възрасти на живота. В нея влизат: физическа работа, пешеходство, бягане, двигателни игри, спортове, гимнастика, фитнес, танци, хобита свързани с движение и пр. Добре е хармонично да се съчетават умствен и физически труд. Движението е начин на живот, приоритет, стереотип, двигателни навици, които съзнателно си създаваме. То зависи от характера темперамента и волята на личността. Много по-лесно изпълнима е двигателната програма на хора с холеричен и сангвиничен темперамент, отколкото на личности с флегматичен и меланхоличен темперамент. Но, като знаят това такива хора трябва да усвоят волево двигателни навици, с търпение и постоянство да изпълняват двигателната си програма. Създаване на двигателна програма и навици у децата е отговорност на родителите и възпитателите. По-късно човек сам, осъзнато трябва да си подреди двигателна програма за целия ден, за почивните дни и отпуските. Той трябва системно и дисциплинирано да я изпълнява. Независимо колко е зает със седяща работа, умствена и интелектуална дейност, каквато се налага на голяма част от хората – трябва да има равновесие на тази дейност с двигателната ежедневна програма. От нас зависи дали вечер ще седим пред телевизорите, компютрите или ще направим вечерна разходка. Пак от нашата воля зависи да започваме денят с утринна гимнастика за активно навлизане в будния живот. Много важно е съчетаването на движението с пребиваване всред природата – градина, парк, на полето, на планини, езера, реки и пр. Достатъчно движение, за да не се натрупват мастни депа и затлъстяване е утринна гимнастика около 30 минути и пешеходство с енергична крачка 5-10 километра дневно, според индивидуалните възможности и възрастта. Движението поддържа нашата жизненост, младост , добро настроение и здраве. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
