Постинг
08.10.2018 17:41 -
СЪНЯТ - БАЛСАМ НА МОРНИЯ НИ ДУХ
СЪНЯТ – БАЛСАМ НА МОРНИЯ НИ ДУХ „Сънят – балсам на морния ни дух, основно наше блюдо, пръв хранител на жизнения пир!” Уйлям Шекспир Природосъобразният, хармоничен ритъм на живот предвижда: активна трудова дейност без преумора, задължителна всекидневна почивка за възвръщане на трудоспособността, достатъчен нощен сън за възстановяване. Ритъмът на здравословния активен човешки живот, ако правилно е разпределен предвижда: 8 часа труд, 8 часа почивка и 8 часа нощен сън. Почивката на хората заети с умствен труд може да бъде с активно движение. Физическите работници в тази почивка се релаксират а, в част от свободното си време могат да се занимават с интелектуални и духовни дейности. Почивката от страна на личността не предполага само бездействие. Тя може да бъде постигната с промяна на вида работа, с пренасочване на интереса и вниманието към друга сфера. Пълноценна почивка се получава с ритмична смяна на умствена с физическа работа /активна почивка/ също при смяна на един вид интелектуална дейност - с друг, или с любимо занимание. За нощния сън Обикновено човек прекарва една трета от живота си в сън. Нощният сън от 7-8 часа е абсолютна жизнена необходимост. Индивидът може да издържи без храна много по-дълго време, но без сън – най-много 7-8 денонощия. Сънят осигурява не само нужната почивка, но е и условие за обновяване и растежни процеси в организма. Сънят е физиологично състояние противоположно на бодърствуването. През деня ние имаме будно съзнание при което участват всички тела на организма: физическо, жизнено /етерно/, душевно /астрално/ и Аз /Дух, Себе, Его/. По време на сън астралното тяло и Азът /Духът/ се отделят и съединени с физическото тяло само с една тънка нишка се излъчват в астралния свят. В леглото остават физическото и жизнено тяло. Тогава без душа и Дух човек няма будно съзнание. Изключват се външните дразнители, спира процесът на приемане на усещания и възприятия от външната среда. По време на сън се извършват всички функции на обновяване, изграждане на тъкани, растежни процеси и самолечение, извършвани от етерното /жизнено/ тяло. По същото време Азът и душата поемат енергии от астралния свят, от Вселената, за да се възстановят изразходваните душевни сили по време на будния, съзнателен живот. Нощният сън е благодат – природен дар, който трябва да ценим и опазваме. След достатъчен и спокоен сън човек се чувства бодър, свеж, обновен, активен, денят започва с ясен ум и радост. „А е хубав живота, ден за нови радости отваря . . .” – пише поетът Михаил Кендеров. За фазите на съня При съвременни електрофизиологични изследвания е доказано, че нощният сън се състои от различни фази, които циклично се повтарят. Установени са две основни фази на съня: бавен /ортодоксален/ сън и бърз /парадоксален/ сън . При тях има различна дълбочина на сън, различие в поведението на спящия човек и др. Установено е, че нощният сън се състои от няколко цикъла /3 до 5 или 4 до 6/. Всеки цикъл има четири стадия бавен и един стадий бърз сън. Един цикъл продължава 90 до 100 минути. Бавният сън обхваща 75 – 80% от времето на нощния сън, а бързият – 20 – 25%. Стадии на бавния сън Бавният сън се състои от четири последователни стадия. Първият стадий се нарича дрямка. По време н този сън спящият постепенно се отдалечава и откъсва от околния свят. Вторият стадий е лек повърхностен сън. Третия стадий е сън със средна дълбочина. Той е най- продължителен през първата трета на нощта. Четвъртият стадий е дълбок сън. По време на бавния сън се увеличава активността на очните и дъвкателни мускули, сфинктерите на пикочния мехур и тазовите органи. Дишането става по-дълбоко, забавено и ритмично, сърцето бие по-бавно, кръвното налягане се понижава, намалява се кръвоснабдяването на мозъка. Температурата на тялото и кислродната консумация са по-ниски. Засилва се потоотделянето. По време на този сън се възстановяват преди всичко физическите сили на организма, особено при физическа умора, и се извършва синтез на белтъци, градивни процеси. За парадоксалния /бързия/ сън По време на този сън спящият човек сънува. Той настъпва 45-60-90 минути след началото на заспиването и се повтаря след всеки цикъл на бавния сън. Той е по-дълбок от бавния сън. При недостатъчен нощен сън организма не може да се възстанови, човек се чувства уморен, с намалена трудоспособност. Смяната на нощния сън с дневен също не води до пълно възстановяване и бодрост. За възрастни хора е достатъчен 7-8 часов сън; за кърмачета – 18-20 часа /мощни растежни процеси/; за деца от 1 до 4 години – 12 часа; за деца на възраст 5 до 10 години – 10 часа; от 11 до 16 години – 9 часа сън в денонощие. За добрия нощен сън има значение спазването на определен ритъм – на бодърствуване с ясно съзнание и сън - винаги един и същ за даден човек. Важно е вечер да се ляга по едно и също време. За възрастни хора най-добре е това да става от 21 до 23 часа. За смущения в съня Едно от смущенията на съня е т.нар. повърхностен сън, съпроводен с трудно заспиване и кошмарни сънища. При него преобладава бързият сън, а бавният е с краткотрайни стадии. Макар и с достатъчна продължителност този повърхностен сън е с често събуждане и не дава необходимата почивка. Трудно заспиване е също често срещано смущение в съня. То се явява при нервно-психическа преумора, неврози, прекалено дълго гледане на телевизия вечер, късно лягане. Дължи се на трайна възбуда на мозъчната кора. Ранно събуждане е вид разстройство на нощния сън. При него човек заспива нормално, но се събужда през нощта /в 1 -2 часа/, или рано сутрин /в 3-4 часа/ и не може повече да заспи. Появява се при нарушение на мозъчното кръвоснабдяване, неврози, депресия. Болестна сънливост. Тя се изразява в постоянно, непрекъснато желание за сън – през деня и през нощта. Понякога се съпровожда с наднормено тегло и повишено кръвно налягане. Причини за безсъние Причини за безсъние могат да бъдат: невроза, депресия, повишена емоционална и нервна възбудимост, нарушено мозъчно кръвооросяване. За сънотворните лекарства Приемането на лекарства за преодоляване на безсънието е погрешна практика. Сънотворните медикаменти не водят до нормален сън, който да възстанови организма. Освен това към тези лекарства се привиква и дозите трябва да се увеличават непрекъснато, при което се увреждат бъбреците и черния дроб. Вредни навици водещи до безсъние Особено вредни са: късна вечеря с преяждане, употреба на алкохол, пиене на кафе вечер, късно и продължително гледане на телевизия или четене. Вредно е също нередовно и късно лягане за сън в различни часове, нощен умствен труд, нервно напрежение, конфликти и емоционални преживявания вечерно време. Препоръки при безсъние При безсъние се препоръчва ранна и река плодова-млечна вечеря /18-19 часа/. Добре е да се прави вечерна разходка около 30 минути. Също така преди лягане – дихателни упражнения при отворен прозорец, чаша топло мляко или чай от маточина. Добре действа краткотраен топъл душ или вана с топла вода. При лягане се стремим да се отпуснем максимално нервно-физически, пълна нервно-мускулна релаксация. Много добър ефект има изпитания от мен метод с акупресура /точков масаж/. При легнало положение на една страна с леко сгънати крака- палецът, показалецът и средния пръст на едната ръка /сгънати като при кръстене/ леко докосват началото на двете важди и точката в средата между веждите. Това води до успокояване и отпускане и бързо унасяне и заспиване. Правила за добър сън Най- добрият сън е преди полунощ – да се ляга навреме. Добре е да се спи на отворен или открехнат прозорец/през зимата /. Леглото да е разположено така, че главата да е на север /евентуално на изток/. Така човек е разположен успоредно на геомагнитните линии и няма да ги пресича, което отнема от енергията на организма. Правилно е да се спи на тъмно, без светлина. В спалнята не бива да има цветя. Да се спи с лека, свободна дреха. Спането на твърдо легло е препоръчително, има благотворно въздействие върху гръбначния стълб. Сънят е жизнено необходим за нормален, здравословен живот . За него трябва да се полагат грижи. Важно е да се създават навици, да се спазват необходимите правила и съответен режим. Един здрав сън ни дава бодрост, жизненост, оптимизъм и радост всеки нов ден. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
