Постинг
02.11.2018 13:55 -
ЗА ВИБРИРАЩОТО НЕВИДИМО ЖИЗНЕНО ТЯЛО
ЗА ВИБРИРАЩОТО НЕВИДИМО ЖИЗНЕНО ТЯЛО „Нека да сме наясно, че физическото тяло е представено само в онези незначителни части от човешкия организъм, които можем да определим като „твърди”, докато всичко онова, което циркулира като сокове и течности е протъкано от етерното тяло, или тялото на градивните сили: те непрекъснато задвижват потоците от телесни течности, пораждат химическите връзки и комбинации. Да не забравяме, че в рамките на човешкия организъм съществува и въздухообразният елемент, или газовете, например кислородът. В тези газове действа астралната организация. И накрая, във всичко онова, което е топлина, работи Азът. Обаче нещата не бива да се приемат схематично; следва да сме наясно, че например всички телесни сокове и течности са протъкани от тялото на градивните сили, които увличат със себе си и твърдите съставни части, така че в човешкия организъм наблюдаваме взаимодействия от най-различно естество”. Д-р Рудолф Щайнер Можем да кажем, че човек е една водно-газова и малко веществена ходеща колона. При възрастният човек той се състои от 70% течности и газове и само от 30% твърди вещества. А при децата даже в 90% са течностите и газовете, а 10% са твърдите частици. Така че човешкият организъм, освен веществен също така е воден, въздушен и топлинен. Ако от физическото тяло се отделят етерното тяло, душата и Духът - то се превръща в труп, умира. В човека етерното тяло е това, което прави физическото тяло живо. Заедно с всеки от основните първични елементи в човека се съдържат и съответните им по-фини вибриращи невидими етерни сили, както следва: в Земята /минералите/ - жизнен етер; във Водата /течностите/ - звуков /химичен/ етер; в Въздуха – светлинен етер; в Огъня /топлината/ - топлинен етер. Етерното тяло в организма работи в две посоки – върху съзнанието и върху физическото тяло. Във физическото тяло извършва растежни и размножителни процеси, храносмилане и очовечаване на храните, изграждане на човешките вещества, химическите реакции при обмяната на веществата, конструиране на органи и тъкани, заздравяване на рани, оздравяване. Оздравителните сили, здравето е процес преди всичко на етерните сили, те са самооздравителните лечебни сили. Всички химически реакции и движението на телесните сокове се реализират от жизненото /етерно/ тяло. При съзнанието етерното тяло служи на мисленето, паметта, въображението и фантазията, особено образната мисъл и образната памет. Например при децата, особено до седем годишна възраст, когато етерното тяло е най-активно изграждайки детските органи, има образна мисъл. Децата мислят в картини, имат силно развита фантазия. Затова разказване на приказки е много полезно за тях, защото се засилва жизненото /етерното/ тяло и те са необходими за правилното развитие на малкото дете. По отношение на съдържанието на душата, това което преработваме вътрешно, душевно не се намира в нашето физическо тяло, а присъства в етерното тяло на човека. Според своето съдържание нашите мисли, чувства и усещания протичат най-напред в етерното тяло. Това, което изживяваме душевно – то намира своя израз в потоците, вибрациите и силите на жизненото тяло. Огледалният апарат на душевния ни живот е мозъкът. В неговото отражение постигаме съзнание за самите себе си и за околния свят. Ако мозъкът е разрушен – изчезват възприятията, но самият душевен живот, доколкото протича в етерното и в астрално тяло – остава незасегнат. Етерното тяло проникнато от мисловните сили действува върху физическото тяло /мозъкът/, така че материята се разпада, разрушава. Впечатленията и мислите предизвикани от външния свят – се разиграват в етерното тяло. След това се свързват с чувствата и достигат до душата /астралното тяло/. В горния полюс на тялото – Глава възниква „свободен етерен живот”, пронизан от астралното тяло и Азът /Духът/, които по този начин се включват в мисловното и представно „вибриране”, „трептене” на етерното тяло. Свободните етерни пулсации на жизнения етер се проявяват като мисловен живот. Мисловният живот протича така, че от материята не се изисква вече нищо - той достига до етерната сфера и остава там – в етера. С помощта на астралното тяло Азът /Духът/ изживява мислите в етерното тяло. Една от най-важните функции на етерното тяло в човека е осигуряване на спомените, паметта. Най-напред Духът /Азът/ излиза напред, посреща със сетивата всяко ново усещане, впечатление. После то се преработва в астралното тяло /душата/ и би отлетяло, ако нямахме етерно тяло. Но, сега то се отпечатва в етерното тяло като печат върху восък, в спомени, в памет. Когато преживяното не е в Духа /Аза/, т.е. не се мисли в момента за него, то потъва в етерното тяло, в паметта, и може да бъде извикано от там, когато Азът пожелае – като спомен. Изграждането на навици засилва паметта. По време на сън етерното и физическо тяло остават в леглото, а астралното тяло и Азът /Духът/ свързани с тялото само с една тънка нишка се излъчват в астралния свят. Тогава етерното тяло е предоставено на собствените си сили. Докато човек спи тези сили, с помощта на Висши Духовни Същества формират човешкото етерно тяло като величествено отражение на Космоса. Нощем етерното тяло на човека свети, фосфоресцира, както и цялата Земя със етерните сили свалени от Космоса. А в будно съзнание етерното тяло е в услуга на астралното тяло и Азът /Духът/. Съществува противоположност на действието на етерното тяло в горния полюс /Глава/ и долния полюс - крайници и веществообмен. В горния полюс Духът ни разрушава физическото тяло, а жизнения етер там се противопоставя на разрушението – оживотворява материалното тяло. У човека трябва да се създаде равновесие между разрушителните духовно-душевни сили в горния полюс и непрекъснатите градивни етерни сили /топлинен етер/ в долния полюс на тялото. В Гръдно-коремната област се извършват регенеративните процеси и човешкия организъм се насища с материя. Нашето вибриращо, пулсиращо жизнено /етерно/ тяло движи кръвта и всички течности, извършва всички химически реакции в организма, изгражда тъкани и органи, очовечаване на храните, оздравителни и регенериращи функции, зарастване на рани. В жизненото /етерно/тяло се осъществяват възприятията, мисленето, паметта. Етерното тяло е носител на целия наш интелект. При заспиване вечер в етерното ни тяло остават всички наши мисли, представи, спомени – и ги намираме там при събуждане. Етерното тяло е животът на физическото тяло, без него сме мъртви. „Потопени във всемирния етер душите ни пулсират с туптящото сърце на Вселената” – пише поетът Михаил Кендеров. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
