Постинг
22.11.2018 16:33 -
ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ И ДЕУХОВНАТА МЪДРОСТ
ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ И ДУХОВНАТА МЪДРОСТ „Днес ние сме изправени пред един грандиозен свят, който стана възможен само защото естествените науки се насочиха към неживата природа, чието име вече изразява същинското й значение. Защото на гръцки „техника” означава „изкуство” и за гърците техниката беше проявление на духовни сили. Днес тя работи само с абстрактни бездуховни мисли, и пред света на техниката ние заставаме така, че трябва да си кажем: ние извоювахме този свят само благодарение на това, че опознахме мъртвата природа” Д-р Рудолф Щайнер Това е написано от д-р Рудолф Щайнер още през 1923 година. Но, днес с огромните постижения на техниката, ние сме в центъра на това царство на мъртвата природа. В днешни дни даже и децата са завладени от интернет, компютри, мобифони, телевизия, електронни игри и пр. Ние сме обсебени денонощно от материалния, мъртъв свят. Човек губи представа за духовната същност на себе си и света, защото е заобиколен от всякъде от област лишена от Дух. Сякаш възприемайки света на техниката – човек изпитва подсъзнателно болезнено усещане за студен, мъртъв свят, за труп. Защото техниката представлява третиране на мъртвата природа, гробницата на Духа. Но, ако размислим съзнателно и задълбочено, това чувство може да ни даде тласък да търсим духовно познание за другата – духовната същност на Природата и човека. Защото ние имаме освен видимо, физическо, материално тяло и невидими тела: жизнено, душа и Дух. Материята е видим израз на Духа. Свръхсетивното познание ни дава възможност да опознаем същността на Природата, на самият човек – най-голямата загадка. Поетът Михаил Кендеров така е изразил невидимата духовна същност на човека, който е преминал прага на духовния свят: Аз съществувам извън знанието за това, извън света брониран със железен смисъл. Аз съществувам. Вън от смисъла. Отвъд – Отвъд пулсирам някъде в безкрая - сърце пронизано от светлина, око в средата на Вселената, безимен остров в свободната и недосегаема самотност. Дори и с физическите си очи да виждаме само материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е неоспоримо и това познание ни дава антропософията. Днес ние сме загубили естественото ясновидство, каквото сме притежавали в отдавна отминали епохи. Но, сега личността е развила интелект, умствени способности и може да узнае за духовната същност на човека и Природата чрез познание придобито от Духовната наука. Човек е микрокосмос, той има в себе си както природните царства, така и духовните царства. Най-напред човек носи в себе си животинското царство. Той има като животните: органи на физическото тяло, усещания, движения. Но, за разлика от животните ние можем да ходим изправени, за мислим и говорим, имаме чувства, свободна воля. Човекът носи в себе си също и растителното царство – има растителни сили, жизненост, храни се както и растенията. Когато спим душата и Духът ни се излъчват в астралния свят, за да се заредим с нови духовни и душевни сили. В леглото човек е като растение – с физическо и жизнено /етерно/ тяло, което извършва растежни процеси, оздравителни и възстановителни функции. Но, ние имаме в себе си и минералното царство. Човекът е една ходеща водно-въздушна колона съставена от 70 до 90% течност и въздух и 30 до 10 % минерални вещества, най-вече в костната система. Човекът е също част от духовния свят. Има връзка с Йерархиите от Духовни Същества, населяващи целият Космос. Минералното, растително и животинско царство наричаме природни. Духовните Същества, които при човека способстват неговите мисли, чувства и воля, за да е свободен, се наричат Духовни Йерархии, те са над човека. Както има три природни царства, така има и три духовни царства на Духовни Същества. В християнската религия са дадени съответни имена на Съществата от Духовните Йерархии. Известно е, че всеки човек има свой Ангел Хранител. Личността има в себе си Ангела, който дава сили на мисленето. Ангелът е от третата йерархия, най-близо до човека. Важно условие за усещането е да имаме вътрешна топлина. За да имаме чувства ние трябва да имаме истинска, душевна топлина и тя идва от Духовното Слънце. Физическата топлина на човека е свързана със Слънцето. Но, нашите усещания, чувства, са свързани с Духовното Слънце, с Духовните Същества от по-висшата – Втора Йерархия, със Слънчевите Същества наричани Духове на Формата /Елохими, Ексузиаи/, които се намират там. Най-висшата – Първата Йерархия от Духовни Същества дават на човека силата на волята Те са наречени Духове на волята /Престоли/. Има също Духове на хармонията /Херувими/ и Духове на любовта /Серафими/. И така, както човек има в себе си трита природни царства, така има в себе си и трита духовни царства от Йерархиите на Духовните Същества. Днешният човек трудно може да повярва в съществуването на невидимите, невъзприемаеми Духовни царства. Но, ние също така не виждаме въздуха. И въпреки това знаем, че има въздух. Също така ние не виждаме мислите, чувствата. Но, знаем че ги има, въпреки че нямаме сетива за свръхсетивно зрение /ясновидство/. Важно е да знаем и да се доверяваме на интуицията, на вътрешния си глас, когато търсим решение на проблемите си, защото това най-често са послания от духовния свят. Духовната наука ни дава познание, че навсякъде в Космоса и човека се намират Духовни Същества, които ни способстват да мислим, чувстваме и проявяваме воля. Днешното материалистично мислене е обусловено, не само от загубата на свръхсетивни сетива, но и от загубата на древното познание за Духовния свят, древната мъдрост. Тя се е получавала от Духовния свят в Древните Мистерии от Учителите на човечеството, Посветените, които са имали развити трите вида свръхсъзнание за възприемане на духовното познание: ясновидство, ясночуване и интуиция. Тази мъдрост е прониквала извън Мистерийните центрове и се е разпространявала в културата на древните народи. Освен това, ясновидството е било нормално за древността , когато хората чрез свръхсетива директно са се свързвали с Духовния свят и са получавали истинските мисли на духовната мъдрост. Мислите, мъдростта съществуват в Космоса и принадлежат на Духовните Същества. Днес ние в дневното си съзнание, в човешкото мислене, си служим с мисли породени от сетивния, материален свят, предизвикани от сетивните възприятия. С това мислене са постига познание за материалния свят. Но, това мислене е половината от съдържанието на мисленето въобще. В наше време човек с интелект и логично мислене може да постигне познание за Духовния свят, като изучава Духовната наука Антропософия. Тя ни носи мъдростта от древните Мистерии. Ние имаме вече развитие на съзнателна /духовна/ душа и можем да достигаме до обективните истини, мисли на духовната мъдрост. При материалистичния мироглед, особено с развитие на природните науки, от деветнадесети век насам се е загубила вярата, че Духовния свят може да бъде опознат чрез мислене. Известният философ Кант даже е казал така: „ за духовния свят не можем да знаем, в него можем само да вярваме”. И така днешният атеист с материалистичен мироглед, който не вярва в Бога приема, че не съществува духовен свят, или позовавайки се на Кант - той е невъзприемам. Но, днес всеки човек, който има не само вяра в съществуването на духовен свят, но и духовно познание, може да опознава космическите мисли и мъдрост с интелект и логическо мислене. Защото ние притежаваме само половината мислене със сетивно съдържание. За другата половина – космическите мисли и мъдрост е необходимо духовно познание. Всеки човек понякога получава внезапни хрумвания, вдъхновения, идеи, откровения на духовна мъдрост, за които знае, че не са негови, собствени мисли. Но, трябва да е със съсредоточено внимание и тези космически мисли да ги долавя, осъзнава и внедрява в своя живот. Може да си ги поставя като идеали, като възвишени цели, които да постига с мисъл и воля. Най-висшата проява на космическите мисли, космическата мъдрост, е прилагането им в полза на другите, с импулса на Христос за любов към всички хора. Ако човек се развива духовно той постига цялостно мислене: както сетивно мислене така и духовна мъдрост. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
