доц. д-р Иванка Кирова, д. н. :: ЗАЩО ПРИ СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ИМА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ИНТЕЛЕКТ И МОРАЛ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.12.2018 13:03 - ЗАЩО ПРИ СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ИМА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ИНТЕЛЕКТ И МОРАЛ

Автор: ivankakirova Категория: Други

Прочетен: 1163 Коментари: 0 Гласове:

ЗАЩО ПРИ СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК ИМА НЕСЪОТВЕТСТВИЕ МЕЖДУ ИНТЕЛЕКТ И МОРАЛ „Който върви напред в знанието, но изостава в нравствеността, той се придвижва по-скоро назад, отколкото напред”. Аристотел Според тълковния речник определение за „морал” е - „правила за нравствено поведение, нравственост”. А „нравственост” е - „сбор от норми, които определят поведението на човека в обществото”. Това определение за морал не дава пълна характеристика на словото „морал”. Според духовната наука моралът е нещо много повече, с него се изразява съвършенството, божественото в човека, неговият висш Аз. При съвременния човек моралът е все още малко развит. Моралът предполага пречистване на мисли и думи – да бъдат само истина. Основата на морала е любовта към всяко същество. Моралът изисква изработване на добродетели, изразени в поведение, действия и чувства: благодарност, прошка, смирение, честност, човечност, търпеливост, обич, справедливост, великодушие, милосърдие състрадание, съчувствие, жертвоготовност. Моралът се изразява в извършване на добри дела от обич, в полза на другите. Ето защо в днешно време моралът е трудно постижим, изискват се много повече усилия за постигане на морални ценности - много повече, отколкото интелектуалното развитие. Нашият мозък, апаратурата на интелекта ни, е тясно свързан с нашето физическо тяло. Той е съвършен инструмент претърпял най-дългото развитие в еволюцията на човека. Нашият интелект има нужда от този съвършен инструмент. Но, тялото ни не е нещо монолитно. Всяко от невидимите, духовните ни тела действа върху физическото тяло: душата /астралното тяло – върху сетивата и нервната система, жизненото /етерно/ тяло – върху двигателната система, обмяната на веществата и движението на течностите, Духът /Азът/ - върху сърцето и кръвообращението. Съвършено различен е животът ни през деня, в ясно, дневно съзнание и през нощта по време на сън. Когато спим душата и Духът напускат физическото и жизнено/етерно/ тяло, излъчват се в астралния свят, в Космоса, и остават свързани със спящото тяло с една тънка нишка. През деня всички тела са заедно и силите на духовните тела управляват физическото тяло. През нощта част от душата, която е свързана с физическото тяло остава при него и действа върху минералната структура на организма. Част от Духът /Азът/, свързан с физическото тяло действа върху оживотворяващите сили на тялото свързани с течностите, кръвообращението. През нощта жизненото /етерно/ тяло извършва всички оздравителни, възстановителни и растежни функции на тялото. В същото време Духът и душата получават от Духовните Същества в Космоса сили, за да възстановят изразходваните сили в дневното съзнание. Свалят се в тялото сили и енергии от Духовния свят. При събуждане двата потока се съединяват. Духът и душата нахлуват във физическото и етерно /жизнено/ тяло и ги пронизват, насищат с това което са изживели, получили от Духовните Същества. По този начин инструментът на физическото тяло се обогатява и усъвършенства. Така мозъкът, инструментът на мисловната, интелектуална дейност се усъвършенства от въздействията на Духовния свят. Днес хората развиват своя интелект, като черпят в съня си сили от Духовните Същества. И затова в нашата епоха той е добре развит. Когато се събуждаме ние сваляме импулси от Духовния свят, които обхващат физическото и жизнено тяло и укрепват интелекта. Но, от Духовния свят не могат да бъдат свалени импулси, които укрепват човешкия морал. Човек изработва моралните ценности именно в своят живот в ясно, дневно съзнание – на Земята, тук в земния си живот. Хората могат да бъдат морални само тук, в съзнателния си живот на Земята. И така, от Духовния свят сваляме мъдростта в нашето физическо тяло, но не и моралност. Хората изостанаха в моралното си развитие, докато в същото време Духовните Същества обезпечиха развитието на техния интелект. Човекът може инстинктивно да се изпълни с импулси на мъдростта, може да получава гениални идеи, да прави открития, защото те се излъчват от Духовния свят. Най-често те се осъзнават именно сутрин, при събуждане. За хората това е големият дар от Духовния свят по време на съня. За земното човечество средищната точка на моралния живот е Христовият импулс на любовта. Но, личността трябва да срещне Христовия импулс докато живее на Земята. И човек трябва да развива своя морал, да се усъвършенства, като приеме съзнателно моралните принципи и си казва „Не Аз, а Христос в мен”. Така трябва да върви духовното развитие на човека сега и в бъдещите епохи. Боговете са дали на хората свободата, да не бъдат автомати директно направлявани от Духовните Същества. Човек сам трябва да разбере какво му е нужно, за да върви напред. Личността сама трябва да пожелае да се заеме с духовно познание, да приеме импулса за духовно издигане със своите собствени сили. Моралът се създава постепенно чрез възпитание, а по-късно и самовъзпитание като се създават морални ценности, добродетели и приемане на Христовия импулс за любов, братство и мир между хората. Тогава ще има хармония между интелект и морал. Идеалът на духовното развитие на личността е - когато срещне друг човек да усети невидимото, божественото в другия. Тогава любов ще проникне в душата по истински човешки начин. Защото човек ще вижда в другия божествената му същност. Основата на морала е любовта. Добре е да възпитаваме децата и самите себе си като помним най-важните космически закони, основа на морала: да мислим и говорим истина, да почувстваме любов към всяко живо същество, да извършваме добри дела в полза на другите. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Нагоре