Постинг
13.01.2019 16:05 -
ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА НАЙ-ДОБРАТА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИТЕ
ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА НАЙ-ДОБРАТА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИТЕ „ . . .Който не само с любознателност или жажда за знания се подхожда към съобщенията на духовната наука, но с любов ги следва, на него именно тази любов му дарява такива сили на душата, че той при известно внимание постепенно започва да осъзнава тези пълни със значение моменти на заспиването и пробуждането. И колкото по-дълбоко духовната наука ще се потапя в душите на хората, толкова повече те ще внасят в реалния живот не само преживяното в дневното съзнание, но и това, което идва към тях от свръхсетивните светове от заспиването и се осъзнава при пробуждането.” Д-р Рудолф Щайнер Духовната наука антропософия е най-подходяща за съвременния човек с развит интелект и логично мислене, защото ни дава истинно познание за непознатия духовен свят. Но, тя трябва да се приема сериозно, като наука, а не да се чете като обикновено четиво. Трябва да се изучава със задълбочено мислене, но и с любов, за да проникне в душата ни, в целия ни живот. Тогава постепенно ще можем да навлезем в непознатата територия – общуване с близките ни починали. А, това е важно, защото любимите ни мъртви са сред нас и искат да ни помогнат за преодоляване на изпитания и трудности, за решаване на проблемите ни. Важно е да се знае, че такива връзки могат да се осъществяват само с починали близки, с които сме кармично /съдбовно/ свързани – нашето семейство, близки, любими хора, роднини, приятели. Има две състояния на будност и сън, които имат специално значение за взаимоотношенията между живи и починали. Това са моментите на заспиване и пробуждане, когато съзнанието е различно от обичайното, дневното . Това са мигновени, мимолетни състояния, които са много важни за живота на душата, на личността и които обикновено се изплъзват от съзнанието – това са състоянията на заспиване и на пробуждане. Те са от особена важност, но трудно се осъзнават и запомнят. Обикновено човек не преживява съзнателно момента пробуждане, защото е лишен от такава бързина на възприятието, че да улови този изплъзващ се момент. Той се заглушава от нахлуващия външен свят – щом отворим очите и влезем в будно съзнание. Затова е добре при събуждане да не отваряме веднага очи, за да уловим в момента нещо, идващо от духовния свят, което иначе се заглушава от дневното съзнание. Също важен е момента на заспиване, когато съзнанието угасва. Тогава трябва да се изпращат въпросите и съобщенията към починалия. За връзката между живия и умрелия тези моменти са много важни. За да се осъзнаят, уловят тези две състояния на съзнанието човек трябва да насочи и заостри вниманието си, да преобразува навиците на душата си. Най-благоприятния момент за всичко, което искаме да насочим към починалия – питане, изказване – е този на заспиване. А най-благоприятния момент за отговор, съобщението от починалия, е момента на пробуждане. То идва като наша мисъл, звучаща в нашето съзнание, но идва от умрелия. И така, човек отправя въпрос, или съобщение към починалия при заспиване и получава отговор на въпроса или ответно съобщение - при пробуждане, ако сме внимателни да уловим този момент. То блясва като ярка мисъл в момента на пробуждането. Времевите съотношения между физическия и духовния свят са съвсем различни. В земния живот, когато питаме някой човек - веднага получаваме отговор. А, при запитване отправено към починал при заспиване – отговорът е след сън – при събуждане. Когато искаме да се свържем с починалите, с които имаме кармични връзки имаме общи спомени – преживявания с тях, правим следното. Най-напред трябва да се помъчим да си припомним, да си представим най-живо образа на починалия, лицето му, фигурата, как е изглеждал той. Припомняме си преживявания, общи спомени, и чувства на обич и любов, които сме изпитвали, благодарност, че е бил в нашия живот. Припомняме си как сме живели заедно на Земята, преживявания на различни случки. Такива спомени и сърдечни чувства са благоприятни за връзката с умрелия наш близък. Те намират път към починалия, достигат до него и тогава идва отговора му при пробуждане. Сухото, хладно, безразлично мислене за починалия не е благоприятно за връзка с него. При пробуждане идва отговора, съобщението от починалия. То звучи в нашата глава, като мисъл. Това, което сме съобщили, или попитали умрелия може да звучи и в нашите сънища. То е продължение на нашето изказване отправено към починалия. Тогава ние сънуваме умрелия. Това показва, че думите, нашите съобщения са достигнали до него. В съня сме ние, които питаме. Но, отговора на умрелия не е в съня, а когато се пробуждаме. За връзката ни с починалия много важно е да намерим време и желание за духовно познание, за да създадем навик да обърнем внимание на тези междинни състояния на съзнанието, които бързо ни се изплъзват. Но, те ни дават така желаната и ценна връзка с починалия. А тази връзка заглушава болката ни по него, дава ни реално усещане, че живее в духовния свят, че е около нас и ни помага. В традициите, обичаите на хората е залегнало знанието, че мъртвите са около тях, особено когато се почитат с панахида, помен, църковна служба за починалия, както и в дните на задушница. Тогава душите на умрелите са там и възприемат спомнянето за тях. Важно е да осъзнаем колко значими са за нашия живот връзките и посланията, които починалия близък отправя към нас. Умрелите са винаги тук до нас, в нашето обкръжение, и действат заедно с нас. Те говорят чрез нашите мисли, чрез нашите души и ние общуваме с тях, и е добре да го осъзнаваме. Мъртвите действат и в нашия социален живот, чрез душите на живите. В някои случаи любимият починал ни спасява, предупреждава ни, помага ни да избегнем даже смъртна опасност. При необходимост това става и извън моментите на заспиване и пробуждане. Но, вече трябва да сме изработили нови душевни навици и да разпознаваме кога такава ярка мисъл, сякаш не е наша, нахлува в съзнанието ни и нашият починал близък ни предупреждава, или ни казва нещо важно. Искам да споделя нещо лично преживяно, за връзката ми с моят любим починал съпруг. Той беше на 38 години, болен от рак, в тежко състояние, бавно умираше, и аз го гледах в къщи. Любовта ни беше единствена в живота - силна, ярка, изпепеляваща. Той ми казваше: „Когато не си в стаята до мен - все едно, че ми няма ръката”. Мъката ми по него беше безгранична, бях неутешима, докато не се просветих в духовната наука. Тогава разбрах, че той живее в невидимия свят и ми помага във всичко, особено как да решавам тежки житейски проблеми. Любимият ми починал съпруг беше за мен жива душа, винаги близо до мен, мъдър съветник, опора в най-тежки изпитания. Научих се да разпознавам по всяко време в будно, дневно съзнание, неговите съобщения, които чувам като ярки, не мои мисли. Ето един пример. Бях на улицата, тръгнала по работа. Изведнъж чух в себе от починалия ми съпруг настоятелно съобщение, като заповед: „Върни се веднага и върви незабавно при внука”! Потеглих по най-бързия начин към дома на другата баба, където беше внукът ми Сашко. Дъщеря ми живееше в Канада, в Торонто, а детето /на 12 години/ беше на ваканция при баба си в София. Попитах баба му как е Сашко. Тя каза, че цяла нощ го е болял корем. Веднага го прегледах и установих, че има перфорирал апандикс и се нуждае от спешна операция. Бързо закарахме Сашко в детска хирургия в „Пирогов” и диагнозата се потвърди. Той беше опериран по спешност, апендикса и гнойта около него отстранени, и детето беше спасено! Починалият ми любим съпруг спаси Сашко! Този случай съм описала по-подробно в книгата си „Живях в Коми – от сумрака на тайгата до светлината в духа”. Важно е да осъзнаем колко много, колко значими са за нашия живот на Земята връзките с починалите и посланията от тях. Любимият починал е винаги до нас, действа и изпраща съобщения, отговори на въпросите ни чрез нас. Той говори в нашите мисли, които сякаш чуваме, чрез нашите души, и ние общуваме с него. Но, в нашите материалистични науки няма познание за връзките на живите с починалите, счита се за празна фантазия, за нещо ненормално. Материалистичният манталитет е откъснал човека от реалния живот, в който има място само физически-сетивната действителност. Другата – духовната реалност, където са душите на починалите няма място в живота на повечето хора. Познанието от духовната наука за духовния свят е важно за обучението в училищата на децата, младежите, наред с материалистичните науки за високо специализираните нови технологии. Тогава те ще изградят пълноценен, възвисяващ, одухотворен живот опознавайки двата свята – физическия и духовния. Любимите починали са тук, винаги с нас и действат с нас и чрез нас. Посланията на умрелите звучат вътре в душата ни, в мислите ни. Те ни помагат, подкрепят, даже когато се налага – и ни спасяват! Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н. ЗА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
