Постинг
14.01.2019 12:29 -
МИСЛЕНЕТО КАТО НАЙ-СЪЗНАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА НАШАТА ДУША
МИСЛЕНЕТО КАТО НАЙ-СЪЗНАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В НАШАТА ДУША „Тъга по най-великия импулс на земното развитие, по Христовия импулс. По пътя към Него, съответстващ на потребностите на съвременността, на който се отзовава сърцето, търсещо от жизнените съотношения на съвременността пътя към Христос . . . И работата е именно в това смисълът на тези думи да изпълни душата, те да престанат да бъдат абстрактна теория, да станат съдържание и смисъл на целия ни живот, на нашата душевна настройка”. Д-р Рудолф Щайнер Единствено в мислите ние сме свободни.То е нашата същност, индивидуалност, проява на нашия Аз /Дух/. Трябва да имаме познание за отговорността, която носим за всяка наша мисъл. Защото тя е важна не само за живота ни на Земята, но и след смъртта, за образуване на Кармата /Съдбата/ за следващия ни живот. Духовните Същества от Третата Йерархия /Ангели, Архангели и Архаи/ използват излъчените мисли на отделните личности, събират ги от всички хора като материал, който преработват и включват в световния етерен океан за развитие на човечеството и света. Мислите се намират в световния етерния свят. Нашите мисли са важни не само за живота ни на Земята , но и за живота ни след смъртта. Когато преминем портата на смъртта, в течение на три денонощия, етерното ни тяло още е свързано с физическото тяло. Тогава ние имаме спомен за своите мисли. Целият ни живот преминава като панорама от спомени, но отзад напред – от смъртта към раждането. Спомняме си образно, в картини, целият изминал живот. След третия ден нашето етерно тяло се разтваря, вплита се във всеобщия световен етерен океан. Но, не само това, което е било в нашето съзнание и памет, а в мировия етер се включват и резултатите от дейността на Йерархиите, използвали нашите мисли като материал още докато сме живели на Земята. Това, което ние тук мислим, че е само наша собственост, наши лични мисли, се включва, преработено от Духовните Йерархии в световния етер и има значение за развитие на цялото човечество и на света. От тъканта на нашите мисли, мисловният ни живот като материал, Духовните Същества в своята мъдрост, създават чрез възвишената си дейност прогресът, развитието на света. След смъртта душевният ни взор е насочен към това, което сме могли да дадем като наши мисли във всеобщата тъкан от мисли във световния етер. След третия ден от смъртта етерното ни тяло вече се е разтворило в етерния океан и ние преминаваме в света на душите - Камалока. Там пребиваваме толкова време колкото е била една трета от живота ни на Земята /ако сме живели 60 години, престоят ни тук ще бъде 20 годни/. Сега преживяваме отново живота си на Земята също отзад напред. Но, преживяваме не нашите чувства, постъпки, действия, а въздействието им към другите хора. Това, което са преживяли другите същества заради нас. Ако сме обидили или ударили някого, ние преживяваме обидата, болката върху себе си. Това, което е било външно в течение на физическия живот, сега става вътрешно преживяване. Душата ни се изпълва с това, което сме създали с нашите действия, постъпки, дела на другите като свои преживявания - добри или лоши, хубави или подтискащи. Кова е космическия закон на справедливостта - да изкупим грешките и да страдаме от причиненото страдание от стореното зло, или да се радваме, да живеем в мир и благодат от добрите си постъпки и дела. Така участваме във формиране на нашата Карма за следващото си прераждане. Вплита се в Съдбата ни това, което сме дали на света, нови стимули за участие в творчеството и действията ни през следващия живот на Земята. Сега ние усещаме преживяните свои мисли навън, извън нас в мировия етер. Те съществуват вън от нас. Вътрешното става външно. Както, когато сме на Земята гледаме природата - планини, реки, облаци, звезди – след смърт ние гледаме нашите мисли като нещо външно. Изтъканото от нашето мислене в живота, е втъкано сега в световния етер. Това е за нас свят – възвисяващ и укрепващ, ако сме имали добри, истинни мисли, или натъжаващ – ако сме имали празни, глупави, лъжовни мисли. Ако човек през живота си мисли само за глупости, развлечения, удоволствия, следвайки само материалните потребности, чрез своето етерно тяло /пазител на мислите/ – не дава добър материал за световния етер и развитие на човечеството. Но, ако мислите на човека са позитивни, творчески, насочени към добри дела в полза на хората – те са добър материал и преработени от Духовните Същества, втъкани в световния етер действат за прогреса на човечеството. Ние сме отговорни за всяка наша мисъл, защото тя не е наше лична работа, а излъчена, става част от световния мисловен, етерен свят. Правилно е мисленето, като израз на нашият Аз /Дух/, да се съобразява с космическите закони: да мислим истинно, да правим добро и да се възхищаваме от красивото, хармоничното. Владеенето на мисълта, управляването на нейния поток в бързо подвижния етер, където тя бързо се стрелка, е трудна работа, изисква много усилия и воля. Затова много хора се оставят на пасивно мислене, не управляват мисленето си, или приемат мисли наготово. Мисленето, чувстването и волята са взаимно свързани и взаимно проникващи се в тялото ни. За правилно насочване на волевите действия и овладяване на негативните емоции се изисква съзнателно, активно, чисто мислене в правилна посока към определена цел. И съзнанието за добрите цели, които сме си поставили, според личните способности, се превръщат в идеал за извършване на дела в служба и за полза на хората. Изисква се концентрирано, активно, обективно трезво, ясно, истинно мислене във всеки час в дневното ни съзнание. Усилията ни трябва да са насочени към това да позволим на нашия Аз /Дух/, чрез мислите, да стане господар на душите ни. Когато астралното тяло /душата/ придобие надмощие над Азът ни с отрицателни емоции, изкушения, низши страсти, нагони, нашите мисли са свързани с тях. Трябва да си даваме сметка за това, като овладяваме мисълта. Наша задача е да изграждаме истинно мислене, То може да е болезнено, защото започваме да виждаме нещата такива каквито са в действителност и това да не ни харесва. Само когато приемем истината при всички случаи, във всяка ситуация, се издигаме към нашия висш Аз, към Духа ни. Изисква се волево усилие да насочим, концентрирано мисълта към съответна цел, обект. Това е управляване на мисълта към определена посока, задържане към обекта, защото тя е много подвижна, с подвижността на етерното тяло /етерния мозък/. Не бива да оставяме мисълта да скача от един обект на друг, или да се рее безцелно. „Смисълът е да се посветим на задачата да бъдем отворени към истината. По този начин навлизаме в истината и тя навлиза в нас. Ако можем да направим това по възможно най-чистия начин, без никакви егоистични мотиви, истината ще се открие пред нас” пише известната писателка антропософ Кристина Кейн. Това е старание за съзнателно пречистване на мисълта, прогонване на отрицателните мисли и емоции. Ние сами сме си съдник и възпитател на мисленето. Няма невинна или необходима лъжа. Всяка лъжа утежнява нашата душа. За създаване на концентрирано, активно, образно, чисто, истинно мислене могат да помогнат следните важни неща, които да включим в нашето всекидневие: дълбоката, сърдечна молитва без егоистични искания; упражняване на себепреценка на тихо място в течение на десетина минути; вечер преглед на изминалия ден, като си спомняме всички събития от вечерта към сутринта възможно най-точно и безпристрастно. Във вечерната ретроспекция преценяваме грешките, които сме допуснали, както и добрите неща, които сме свършили или решили да направим. Това са стъпки към истинно, концентрирано, положително мислене. За нашето духовно развитие най-важно е да приемем Христовия импулс на любовта в сърцето си. „Трябва да сме сигурни, че не сме сами. Христос живее в нас. Ние можем да станем осъзнати за Него, ако пожелаем. Всичко, което трябва да направим е да пожелаем да го направим. Можем да кажем: „Аз знам, че Ти си там, говориш ми и аз те слушам”. . . Проникването с Христовия импулс може да се почувства като най-скъпоценната вътрешна топлина, като утеха в най-трудните обстоятелства, като подкрепа в най-дълбоките бездни на живота. Защо? Защото онзи, който наистина е проникнат с Христовия импулс, намира, че каквито и да са неговите постижения достигнати от душата му, колкото и несъвършени да изглеждат в земния живот, там лежи този Христов импулс, като уверение и гаранция за тяхното осъществяване” – пише д-р Рудолф Щайнер. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Енергетиката на древния град в картината...
Случаен повей
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Случаен повей
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
