Постинг
18.01.2019 17:21 -
ДА ВНЕСЕМ ХРИСТОС В НАШЕТО ПОЗНАНИЕ И ВСИЧКИ ДЕЙНОСТИ В ЖИВОТА
ДА ВНЕСЕМ ХРИСТОС В НАШЕТО ПОЗНАНИЕ И ВСИЧКИ ДЕЙНОСТИ В ЖИВОТА „Ние трябва да пропием цялата наша научна дейност с Христос. Нещо повече ние трябва да внесем Христос във всички наши социални усилия, в цялото наше познание – накратко във всички аспекти на живота. Мистерията на Голгота ще даде плодове само чрез човешката сила, чрез човешките усилия и човешка любов един към друг. В този смисъл антропософията във всички нейни детайли се стреми да проникне света с Христос. Ние издигаме знака на Христос над всички наши усилия”. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Р. Щайнер е дал този призив към хората още през 1922 година. Но и днес, след 97 години, ние все още не сме достигнали до истинско познание за Христос. В животът на мислите е нашият Аз /Дух/и ние единствено в мислите сме свободни. Но, какъв е нашият вътрешен живот на душата, с какво предимно са заети нашите мисли днес? Повечето хора на съвременността достигат само до преживяване на мисли за отразения от сетивата външен, сетивен, материален свят – това е преобладаващото днес съзнание на хората. Тези мисли са заети да отразяват научни факти, задълбочени знания за физическия свят, за сложните технологии. Сега има невиждан разцвет на материалистичните естествени науки, успехи на материализма. Може да имаме развит интелект, много познания за физическия свят и пълна неграмотност за духовния свят, за духовните същества и факти. Така е при хора с материалистичен, лишен от духовност мироглед. Да се говори за „Дух”, или духовен живот изобщо няма никаква полза. Трябва да се говори конкретно, с духовно познание за духовната реалност. Материалистичното съзнание, материалистичната настройка на душата е откъснало хората от реалността, от действителния живот, защото осъзнават само едната й част – физически-сетивната, а не духовната. А, духовната част смятат за фантазия. Такива хора са отдалечени от действителността. Осъзнаването за това има огромно значение за практическия живот. Нямаме свръхсетива за духовния свят, ние сме откъснати от него. Но, това познание за духовния свят днес е достъпно и се дава от духовната наука, стига човек да има желание, копнеж да го изучава. Духовната наука антропософия е създадена от д-р Рудолф Щайнер /1861 – 1925 г./ Той е духовен предводител на човечеството в нашата епоха. Притежавал е свръхсетива– ясновиждане, ясночуване, интуиция. Бил е доктор по философия и високо образован в различни естествените науки. Благодарение на това в научно обосновани книги и лекции е разкрил духовната същност на човека, Земята и Вселената. Човек може да се просвещава в духовната наука с логично чисто, активно, концентрирано мислене. Тя не се изучава лесно, изисква усилия, необходимо е силно желание, воля и постоянство. Ако душата на съвременния човек се стреми към духовно познание може да се насочи също към духовното учение на Учителя Петър Дънов /Беинса Дуно/. Дълбоко и искрено вярващия християнин е добре да се образова духовно от Библията, особено Новия завет и Свещените писания. Получавайки духовно познание с чисто, не свързано със сетивата мислене, ние се въздигаме духовно. И както опознаваме себе си вътрешно, с това духовно познание се разширяваме във Вселената. Защото нашето етерно тяло, където протича мисленето, е свързано с мировия етер. То е единно със Слънцето, с планетите, със звездите. Свързано е също и с етерното тяло на Христос, което обхваща човечеството и цялата Земя. Това е най-интимното вътрешно преживяване на мировите тайни, което ни удовлетворява, възражда, въздига. Така човек мисловно стига до самия себе си, като свободна личност в етерния, мисловен свят. Това самообучение в духовната наука изисква отдаденост, усилия, време, но си заслужава, защото човек разбира връзката си с Христос, своето единство със света, разширява се в мировите далнини. Човек започва да усеща духовното във всичко извън него, във всички неща. „Но това означава, че чрез Духовната наука отново трябва да възприемаме духовната реалност във всичко, което е от материално естество – духовната действителност зад камъни, растения, животни, човешки същества, зад облаци, звезди, зад Слънцето. Когато зад онова, което е материя отново открием Духа в цялата му реалност, ние също откриваме душата си към гласа на Христос, който ни говори, ако желаем да го чуем” – пише д-р Р-Щайнер. За мисленето и самопознанието Всеки човек има належаща необходимост да опознае себе си, да се оценява обективно, безпристрастно като се помъчи да се погледне отстрани. Важно е да определи какъв темперамент има, какъв му е характера, преобладаващите чувства, какъв е животът на мислите, които го занимават постоянно. И то съзнателния поток от мисли не само тези в ритъма на ежедневието, в навиците, стереотипите, които са автоматични, подсъзнателни. Съществено е да преценим задачите, които ни предстоят, близките и далечни цели и има ли идеал към който се стремим. Важна е оценката доколко мислите са свързани само с външния свят, с това което е наоколо и доколко те са насочени към вътрешния живот и изживявания на душата. Ние живеем в Петата културно-историческа следатландска епоха започнала през 1413 година, която ще продължи до 3573 година. За тази епоха е характерно развитие на материализма в цялата човешка култура и икономика. През Четвъртата културно-историческа следатландска епоха – Гръко-римската /747 пр. Хр. до 1413 г./ човечеството е развило интелектуалната, разсъдъчна душа. В нашата епоха в човека се развива съзнателната /духовна/ душа. Най-характерно за нея е постигане на одухотвореното мислене. Но, ние сме още в първата трета на епохата и мисленето на повечето хора е свързано предимно с материалната природа на човека и света. То е абстрактно, изсушено, не одухотворено. За нашето духовно развитие е важна преценката ни за мисловния ни живот всеки ден. Едно упражнение, което става навик, може да ни помогне за самоопознаване. По едно и също време през деня на тихо място се усамотяваме за 10-15 минути. Правим обективна преценка на насоката на мислите си, действията, преобладаващите чувства. Тогава разбираме дали мисленето ни е сетивно, заето предимно със събитията и обектите на външния свят. Такова мислене е свързано със сетивата отразяващи външния свят. То е изсушено, сенкообразно, отражение на видимия материален свят. Оценяваме дали имаме блуждаещи мисли или фантазни представи. Имаме ли творчески идеи към които се стремим? Разсъждаваме дали мислите ни са заети с опознаване на духовния свят. Друго важно всекидневно упражнение е вечерната ретроспекция – спомняме си и правим преглед в картини на изминалия ден. Тогава правим преценка на събитията, които сме преживяли през деня. Отбелязваме положителните действия, постъпки, мисловна дейност или грешките, не полезните действия, празни разговори, симпатии и антипатии, отношенията с другите хора. Всеки ден извършваме някаква работа, някаква дейност и разбира се мисленето е концентрирано върху нея. Но, важно е да преценим дали убиваме времето и скуката с игра на карти, празнословие, клюки, обсъждане на други хора, безполезни дискусии за налагане на нашето мнение, което считаме за единствено правилно. За истината В живота на мислите е нашият Аз /Дух/ и ние единствено в мислите сме свободни. Христос казва : „Познайте истината и тя ще ви направи свободни”. Д-р Рудолф Щайнер пише: „Когато демократичният принцип се прилага в познанието, тогава естествено той води до това, че хората се занимават главно с излагане на собственото мнение. Обаче истината не е нещо което човек може да има за лично мнение. Човек или познава истината или не я познава . . . Когато хората се срещат и разговарят, те разговарят за своите възгледи, дори и в случаите, когато се обсъждат най-висши теми. Обаче всичко това става в сферата на заблужденията . . . Истината може да бъде позната на степени, стъпка по стъпка. Който е познал нещо, той вече не може да има едно или друго мнение за него. Човек или е познал нещо, или не го е познал”. За Христос в нашите мисли, чувства и действия При Разпятието кръвта изтекла от раните на Христос е попила, оживотворила и одухотворила цялата Земя. Тя е протекла за всички хора на Земята, за всички народи и раси, не само за християните. Когато всички хора осъзнаят в сърцето си Христовия импулс за любов, братство и мир между тях - войните ще престанат, ще настъпи мир на Земята. Тогава кръвта ни ще се озари от Христовата кръв. Кръвта ни е носителят на нашия Аз /Дух/. И ако се пропием от мисълта: „Не Аз, а Христос в мен”, тогава Христовия Аз ще бъде с нас. Ако искаме да напредваме в духовното развитие трябва да разберем и преживяваме присъствието на Възкръсналия Христос в нас, в нашите мисли, чувства, сили и действия. Всеки от нас може да осъзнае и стигне в своя индивидуален опит за моменти в живота, когато Христос му е помогнал, утешил, спасил в болести, тежки изпитания и премеждия. „Човечеството е способно да приеме Христовия импулс, така че Слънцето не само да изпраща надолу външно своята светлина, но от него също трябва да се вливат такива вътрешни сили в човека. Този период все още не е приключил: той е в началото си, защото с идването на Христос беше даден само първият импулс за вътрешната духовна страна на Слънцето, за да струи към Земята в допълнение на физическата слънчева светлина. Все по-силна ще стане тази светлина, което като Духовна Слънчева Светлина, или Христова Светлина ще просветлява човечеството отвътре, както физическата светлина го озарява отвън” - пише д-р Рудолф Щайнер през 1908 година. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
