- Д-р Ита Вегман
До всички членове!
09.08.1925 год.
При поясняване на кармата на Антропософското общество д-р Щайнер е говорил за две групи хора, които могат да бъдат открити в неговите рамки.
Всеки, който е способен да наблюдава човешките същества, ще бъде способен достатъчно добре да различи и прецени типа личност, която пренадлежи към всяка една от двете групи.
Едната група от души се състои от онези, които, в качеството си на антропософи със силни волеви импулси, усилено се стремят да приемат в себе си всичко, което Антропософията може да даде. Учението за космологията в Антропософията е по принцип това, към което те се чувстват привлечени. Те притежават изключително разбиране за Космичния Христос, но при намирането на пътя към Антропософията те са търсели не толкова Христос, колкото едно обхващащо целия свят гледище към живота. И в рамките на Антропософското движение тези души проявяват стремеж да разпространят това учение сред все повече хора. Това са души, които са преминали през своите най-важни и значими инкарнации в предхристиянската епоха. Те са били пропити със съдържанието на езичеството, били са отблизо свързани с мъдростта на мистериите, а много от тях са имали способността да виждат в Духовния свят. Това са били души, които не са имали много земни инкарнации, а са преминали своето развитие много повече на другите планети отколкото на Земята и само постепенно след Атлатската епоха те са започнали да се инкарнират отново за Земята. Ето защо те все още са притежавали определена свежест в сравнение с умората от земния живот и също все още са били способни да виждат в Духовния свят.
Тези души, преминали своите инкарнации от решаващо значение по време на предхристиянската ера, не са преминали през първите векове на християнството; по време на Мистерията на Голгота и във времето непосредствено след нея те са се намирали в Духовния свят. Те преминават своите следващи значими инкарнации едва след 7-то и 8-то столетие и в това време те възприемат и обхващат християнството. Но независимо от христологията те все още запазили своето езическо познание, което все още работело мощно в тях, и което те намирали за повече или по-малко примесено с християнството, защото християнството все още не е било напълно отделило себе си от паганизма. Те най-вече размишлявали над християнството и били свързани с него повече чрез своя интелект отколкото чрез своите чувства. В тези души живее аристотелианският импулс, а също така силно живеели и импулсите от тогавашния период на духовно ръководство на Михаил.
Друга група хора може да бъде открита сред Антропософското общество. Тя е съставена от онези души с по-съзерцателна природа, които в своята настояща инкарнация проявяват голяма склонност към Антропософията, но не чувстват необходимост да бъдат активни в рамките на Антропософското движение. Те притежават огромен копнеж да открият Христос и са изключително удовлетворени, ако Антропософията може да ги отведе до Христовото Същество, за Когото в дълбините на техния душевен живот живее едно топло, изпълнено с копнеж чувство. Те нямат специална склонност към космичното познание в Антропософията и са в по-голяма или по-малка степен безразлични към него. В съществуващото теологично познание те не откриват нищо, което да удовлетвори тяхната жажда за Христос, която те носят дълбоко подсъзнателно. Те се чувстват привлечени към Антропософията в момента, в който чуят за познанието в нея.
Тези души са преминали през много земни инкарнации назад във времето до Атлатската епоха. В своите предхристиянски въплъщения, в тогава съществуващия култ на Слънчевия оракул, те са почитали Христовото Същество като намиращо се на Слънцето, с инстинктивно ясновидско съзнание, което те по-късно загубили поетапно. И когато тези души отново се завърнали на Земята по времето на Мистерията на Голгота и в първите християнски векове, те вече не притежавали едно ясновиждащо познание за Слънчевото Същество, а единствено повече или по-малко жива традиция. Постепенно тази традиция също е била все повече изгубвана и по времето на Мистерията на Голгота много от тях са имали само концепцията как отнякъде Бог съединява себе си с едно човешко тяло и като Иисус от Назарет върви по Земята. Вече несъзнателни за това, че този Бог е един Слънчев Бог, те започнали да спорят относно това на църковни събори и най-накрая приели това, което се диктувало от Рим. Но някои от тези души, които все още са били запазили като жив спомен традицията, че Христос е едно Слънчево Същество, не са могли да бъдат повлияни от тези църковни събори и, тъй като проявявали постоянство в своята вяра, те били нарични еретици както са били наричани и много души, принадлежащи към първата група и носещи в себе си знанието за Христос–Слънце. Така описаните току-що души са имали своите решаващи инкарнации в първи век от нашата ера, по време на или малко след Мистерията на Голгота. И в своите инкарнации през предхристиянските времена те са приели в себе си много платонизъм.
И така, преди тези две групи души да се инкарнират отново в днешни дни, те заедно получават онези мощни имагинации, които в началото на 19 век са били дадени от Михаил в свръхсетивния свят.
Душите, които са преминали през своите решаващи инкарнации в предхристиянската епоха, знаеха, че Христос е слязъл от Слънцето на Земята, понеже по време на Мистерията на Голгота те самите бяха свидетели на това отделяне на Христовото Същество от Слънцето в свръхсетивните светове и бяха разбрали това събитие чрез своето мистерийно познание. Когато получи мощните имагинации, представени от Михаил – имагинации, които представяха в картини цялата космология и тайните на Христовото Същество, тази група от души получи най-силните импулси всеки един да стане действително истински християнин, когато дойде отново на Земята. Такъв християнин, който ще има силната воля да донесе тук долу всички онези мощни образи и да ги трансформира за Земята така, че човечеството да може да ги разбере.
Другата група от души, които имаха своите решаващи инкарнации през първите векове след Христа, и които все още изживяваха Мистерията на Голгота или бяха все още силно впечатлени от нея, не разпознаваха вече Христос като Слънчев Бог. Тези души изпаднаха в пълна несигурност, когато по-късно, във времето между смърт и следващо раждане, те не откриха Христос на Слънцето. Те не получиха свръхсетивните имагинации в толкова широко будно състояние на душата както първата група души и така, когато дойдоха отново на Земята, макар и те наистина да имаха чрез една подсъзнателна памет за това, което е било изживяно в духовните светове, копнежа и импулса да намерят Христос на Земята, те не бяха все още подтикнати към точката на активност. Те имат силна склонност към Антропософията без желанието да са активни в нея.
Д-р Щайнер казва, че е важно всеки да открие към коя от тези групи принадлежи, да изследва себе си така, че като антропософ да добие чувството за принадлежност към една или друга от тези групи.
Защо това е толкова важно? Тъй като Антропософското движение има да изпълни една мисия, състояща се в донасянето на съкровището на мъдростта на човечеството, то е необходимо тези личности, които работят активно в него, да имат познание за себе си. Начинът, по който всеки един ще работи, ще бъде различен в зависимост от това към коя група от души принадлежи. Тези хора, които са имали своето решаващо прераждане в предхристиянски времена, ще осъществят най-добрия прогрес и ще открият своя път обратно към духовния свят, ако основно занимаят себе си с едно задълбочаване в космологичните взаимовръзки. Тяхната медитативна работа приема тази посока. Онези, които са изживели своите решаващи прераждания в първите векове след Христа, развиват своите най-изтънчени сили чрез навлизане дълбоко в християнството така, както то е осветлено от Антропософията, и като влагат новото християнство в бъдещето.
Разпознаването на тези две групи от хора е от огромно значение също и във връзка с новото лечителско изкуство. При боравенето с болестта, лекарят ще опита да излекува първия описан тип личности по пътя на системата - глава и метаболитната система; при втората група, в противовес, силите за излекуване трябва да бъдат стимулирани по пътя на ритмичната система. Разбира се, има ги и тези, които попадат между тези две групи души, и лекарят има множество възможности да ги наблюдава. Защото да се задълбочиш в лечителското изкуство означава също така и едно интензивно усилие да се опознае човешкото същество, а това отново е силно свързано с човешката карма.
Ръководни мисли
В Антропософското общество могат да бъдат открити две главни групи от души - за бъдещето и мисията на Антропософското движение е необходимо всеки един индивидуално да разпознае към коя от тези групи принадлежи.
Една от тези две групи души е имала своите решаващи инкарнации в предхристиянските времена. Към нея принадлежат онези души, които са намерили своя път към Антропософията чрез техния подтик да придобият познание за космологичните взаимовръзки. В себе си те имат импулса за действеност.
Другата група души са имали своите решаващи инкарнации по времето на Мистерията на Голгота и през първите християнски векове. Душите, принадлежащи към нея, са в търсене на едно по-задълбочено християнство в рамките на Антропософското движение. Те са най-съзерцателните натури, които носят своята сърдечна топлина към Христос.
Измежду тези групи има също души, които имат склонността към една или друга от тези групи, но не са така здраво вкоренени като тях в Антропософското движение.
Превод: Веселина Радкова
Линк към преведените досега обръщения на Ита Вегман.
- Log in or register to post comments
- Теория и практика
- Органи и системи
- Препарати
- Лечебни средства
- Козметика
- Хранене
- Лечебна евритмия
- Ритмичен масаж
- Ботмер гимнастика
- Хирофонетика
- Говорно формиране
- Терапия с пеене
- Музикотерапия
- Арт-терапия
- Лечебна педагогика
- Социална терапия
- Психотерапия
- Работа с биографията
- Придружаване до Прага
общност Връзки
* Медицинска секция - Дорнах
* Веледа
* Вала
* Медицинска библиотека
* Лечебна педагогика и социална терапия-България
* Антропософска клиника-Арлесхайм
* Антропософски клиники и терапии
- Съдържание
"Реалната медицина може да съществува само когато прониква в знанието, обхващащо човешкото същество като тяло, душа и дух." - Рудолф Щайнер
Search Search Календар- Среща на Работната група по Антропософска медицина От: Съб., 16/02/2019 - 10:00 До: Съб., 16/02/2019 - 14:30
- Група по Евритмия От: Нед., 10/02/2019 - 11:30 До: Нед., 10/02/2019 - 13:30
- Евритмия - трети модул От: Пет., 25/01/2019 - 18:00 До: Вт., 29/01/2019 - 14:00
- Група по Евритмия От: Нед., 20/01/2019 - 11:30 До: Нед., 20/01/2019 - 13:30
- Тринадесет Свети дни и нощи - среща От: Съб., 05/01/2019 - 18:00 До: Съб., 05/01/2019 - 20:00
- Page 1
- Next page››
- Д-р Рудолф Щайнер
- Д-р Ита Вегман
- Д-р Рудолф Хаушка
- Д-р Карл Кьониг
- Д-р Виктор Бот
- Д-р Инго Юнге
- Д-р Франциска Келер
- Д-р Олаф Кооб
- Кристина Кейн
- Доц.д-р Иванка Кирова
- Дорина Василева
- Регистрирай се
- Reset your password
- Д-р Ита Вегман: Антропософското движение трябва да изпълни една мисия - да донесе на човечеството съкровището на мъдростта (11)
- Хайнц-Хартмут Фогел: Физическа организация на човешкото същество. Ролята на белите дробове (6)
- Трети модул от обучението по Евритмия: „Сатурн – верният пазител на космическата памет...”
- Д-р Ита Вегман: "Михаил, Духът на епохата, ще изисква все повече да изнесем Антропософията навън..."(10)
- Среща на Работната група по Антропософска медицина
- Хайнц-Хартмут Фогел: Азовата организация на човека и сърцето (5)
- Д-р Ита Вегман: Тези човешки същества, които са приели Антропософията в себе си по правилния начин, ще преминат между Ариман и Луцифер и безпогрешно ще последват Михаил...(9)
- Д-р Ита Вегман: Колко големи са опасностите беше ясно подчертано от Рудолф Щайнер... (8)
- Група по Евритмия
- Инициатива по Евритмия от септември 2018 год. в София
Copyright © Всички права запазени. Използването на материали от сайта може да става само с посочване на активен линк към оригиналния материал в med.anthrobg.net.
Footer menu Д
