Постинг
10.03.2019 17:48 -
ЗА ТЕЛЕСНИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ НА ДУШАТА
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2019 17:56
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 10.03.2019 17:56
ЗА ТЕЛЕСНИЯ И ДУХОВЕН ЖИВОТ НА ДУШАТА „В човека трябва да оживее животът на душата . . . Ако се знае първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае второ, че човек не е само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае трето, че душата е пронизана от Дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и Дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза”. „Цял живот треперим оплетени в нерви, залостени в кости - шепа планктон захвърлен във космос. Клето тяло – наше разпятие, за тебе се трепем, а живеем с душата, с връх във Всемир и корен в Земята”. Михаил Кендеров
Душата е мостът, посредникът между временното ни физическо тяло и вечният ни Дух /Аз/. Тя е носителят на три сили – мисли, чувства и воля. Те се изявяват в: мислите /представи, разсъждения, мисловен живот/; чувствата /емоции, желания, страсти, нагони, инстинкти/; волята /волеви импулси, волеизява/. Душата осъществява връзката между жизненото /етерно/ тяло и Азът /Духът/ на човека. Душата съдържа вътрешния ни душевен живот. Азът /Духът/ е владетелят на всичките ни тела: душа /астрално тяло/, жизнено /етерно тяло/, физическо тяло. Душата е плътно свързана с Аза и е основа за изживяване на Аза /Духът/ в човешкия живот. Душата осъществява дневното ни, ясно съзнание, което е най-важната й функция. В нея се съдържа и подсъзнанието. Човек е напълно съзнателен само в мислите си. Той е полусъзнателен в чувствата си, като на сън, като сънуване. Не напълно съзнателни са страсти, нагони, желания, емоции. Волевите изяви са като в дълбок сън. Волята най-често се изявява в двигателната дейност. Но, тя е стереотипна, инстинктивна, подсъзнателна. Например, когато човек протяга ръка да вземе нещо, или когато ходи – той не мисли за движението, което извършва. То се извършва автоматично, подсъзнателно. Има три вида свръхсъзнание, три степени над обикновеното дневно съзнание. Те са свързани с развитие на свръхсетива за възприемане на Духовния свят. В човешкия живот на Земята в днешни време свръхсъзнание може да се развие чрез духовно развитие. В древността човечеството е имало свръхсетива и е притежавало свръхсъзнание. Тогава хората са общували с Духовните Същества директно, те са можели да ги възприемат. Първата степен на свръхсъзнание е ясновидство /въображение, имагинация/. С ясновидство се възприемат образи, картини в Духовния свят. Така например душата на починалия вижда в образи, в цяла панорама от картини своят изминал живот – мислите на душата във образи, картини. В душевния живот на Земята въображението се изявява като картинно образно мислене. В изкуството се изявява чрез таланта на писатели, които пишат с въображение. Но, ако човек се развива духовно и развие свръхсетива може да има ясновидство в земния живот и да вижда Духовните Същества и явления в Астралния свят. Вторатата степен на свръхсъзнанието е вдъхновение /инспирация, ясночуване/. В обикновеното съзнание, в земния живот на душата, се изявява в изкуството – музика, поезия. Това са импулси идващи от Духовния свят, които личности с дарба, с талант, долавят и изразяват в изкуство. Но, духовно развити личности чрез свръхсъзнание възприемат Музиката на Сферите, с която общуват Духовните Същества. Душите на мъртвите при живота си в Небесния свят имат такова свръхсъзнание /ясночуване, инспирация/. Но, личността за да има ясночуване в земния живот, трябва да измине дълъг път на духовно развитие. Третата – най-висшата степен на свръхсъзнание е интуицията /прозрение/. При него се прониква в духовната същност на нещата, на духовната първопричина за възникване на всяко материално нещо. В обикновения живот на душата човек може да има отделни идеи, да направи открития, които се долавят от послания от Духовния свят. Във волята, когато е осъзната живеят мотивите на морални действия за извършване на дела полезни не само за себе си, но и за хората. Развитие на интуиция /прозрение/ като свръхсъзнание е възможно само при единици, изключителни, духовно развити личности, които се явяват в дадена културно-историческа епоха, за да се осъществи културния напредък на човечеството. Душата /астралното тяло/ използва за свой инструмент във физическото тяло нервната система и сетивата. Душата управлява редица физиологични функции в тялото: храносмилане, разграждащи процеси, структурни - за изграждане на органите. Също така владее психическия, мисловен живот в дневно, будно съзнание. Изявата на душата в телесното при чувството е свързано с дишането. То е инструмент за изразяване на чувството. Душата /астралното тяло/ работи във физическото тяло чрез въздушния организъм – ръководи всички въздушни процеси. При вдишване душата влиза по-дълбоко във физическото тяло, а при издишване частично излиза извън него. Чувствата съща така са свързани с духовното – с вдъхновението /инспирацията, ясночуването/. Чрез вдъхновението чувствата ни се изразяват както в земния живот, така и в живота ни след смъртта. Но, духовният свят е скрит за нас, защото нямаме сетива, за да го възприемем. Ние осъзнаваме вдъхновението, което е свързано с дишането чрез нашите сетива. Но, нямаме свръхсетива за вдъхновението /инспирацията, ясночуването/, в което живеят нашите чувства в живота ни след смъртта. Когато след смърт душата ни е в небесните сфери тя чува Духовните Същества, които общуват чрез т.нар. Музика на Сферите. Така животът на душата чрез чувствата е свързан с дишането, което ние възприемаме чрез нашите сетива. Но, чувството изразено чрез духовното – вдъхновението /инспирацията, ясночуването/ ни отваря широк хоризонт на живота, както на Земята, така и в огромния Космос. Освен душевни преживявания в личния живот, човекът във физическо тяло се нуждае от социален живот. Известен е идеалът за Свобода, Равенство и Братство. В наше време този идеал все още се разбира като абстрактни понятия, без реална връзка с действителността. За да има правилно разбиране човекът трябва да се разбира като троично човешко същество съставено от тяло, душа и Дух. Трябва да има живо чувство, че тяло, душа и Дух са взаимно свързани в реалния живот, не като абстрактни понятия, а като конкретни истини. И така братството е свързано с телесността на човека. Братя могат да са хората във физическия живот, тук на Земята. В устройството на държавата братство трябва да се осъществи в икономическия живот – личностите, които имат повече средства, да помагат на тези, на които не им достигат средства за живот. Развитието на личността води към свобода на душевното. Като всеобща принцип на развитието свободата е абстракция. Конкретната идея е свободни души в братски живеещи човешки общества. В държавното устройство свободата е в душевния живот – свободата на душевните изяви на човека. Равенството между хората е в Духа. Всички хора са надарени с Дух. И в живота на Земята, и в живота след смърт. В държавното устройство равенството е пред закона. Така разбран идеалът за Свобода, Равенство и Братство няма да са безпочвени абстракции, а разбиране на реалността на живота на човека като тяло, душа и Дух. Но, за да се постигне това е необходимо да се развие духовно-научно мислене, а не материалистично абстрактно-научно мислене. Чисто теоретичното абстрактно мислене да се преобразува в непосредствено преживяване, да стане чувство, да стане живот, а не безжизнени думи. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Душата е мостът, посредникът между временното ни физическо тяло и вечният ни Дух /Аз/. Тя е носителят на три сили – мисли, чувства и воля. Те се изявяват в: мислите /представи, разсъждения, мисловен живот/; чувствата /емоции, желания, страсти, нагони, инстинкти/; волята /волеви импулси, волеизява/. Душата осъществява връзката между жизненото /етерно/ тяло и Азът /Духът/ на човека. Душата съдържа вътрешния ни душевен живот. Азът /Духът/ е владетелят на всичките ни тела: душа /астрално тяло/, жизнено /етерно тяло/, физическо тяло. Душата е плътно свързана с Аза и е основа за изживяване на Аза /Духът/ в човешкия живот. Душата осъществява дневното ни, ясно съзнание, което е най-важната й функция. В нея се съдържа и подсъзнанието. Човек е напълно съзнателен само в мислите си. Той е полусъзнателен в чувствата си, като на сън, като сънуване. Не напълно съзнателни са страсти, нагони, желания, емоции. Волевите изяви са като в дълбок сън. Волята най-често се изявява в двигателната дейност. Но, тя е стереотипна, инстинктивна, подсъзнателна. Например, когато човек протяга ръка да вземе нещо, или когато ходи – той не мисли за движението, което извършва. То се извършва автоматично, подсъзнателно. Има три вида свръхсъзнание, три степени над обикновеното дневно съзнание. Те са свързани с развитие на свръхсетива за възприемане на Духовния свят. В човешкия живот на Земята в днешни време свръхсъзнание може да се развие чрез духовно развитие. В древността човечеството е имало свръхсетива и е притежавало свръхсъзнание. Тогава хората са общували с Духовните Същества директно, те са можели да ги възприемат. Първата степен на свръхсъзнание е ясновидство /въображение, имагинация/. С ясновидство се възприемат образи, картини в Духовния свят. Така например душата на починалия вижда в образи, в цяла панорама от картини своят изминал живот – мислите на душата във образи, картини. В душевния живот на Земята въображението се изявява като картинно образно мислене. В изкуството се изявява чрез таланта на писатели, които пишат с въображение. Но, ако човек се развива духовно и развие свръхсетива може да има ясновидство в земния живот и да вижда Духовните Същества и явления в Астралния свят. Вторатата степен на свръхсъзнанието е вдъхновение /инспирация, ясночуване/. В обикновеното съзнание, в земния живот на душата, се изявява в изкуството – музика, поезия. Това са импулси идващи от Духовния свят, които личности с дарба, с талант, долавят и изразяват в изкуство. Но, духовно развити личности чрез свръхсъзнание възприемат Музиката на Сферите, с която общуват Духовните Същества. Душите на мъртвите при живота си в Небесния свят имат такова свръхсъзнание /ясночуване, инспирация/. Но, личността за да има ясночуване в земния живот, трябва да измине дълъг път на духовно развитие. Третата – най-висшата степен на свръхсъзнание е интуицията /прозрение/. При него се прониква в духовната същност на нещата, на духовната първопричина за възникване на всяко материално нещо. В обикновения живот на душата човек може да има отделни идеи, да направи открития, които се долавят от послания от Духовния свят. Във волята, когато е осъзната живеят мотивите на морални действия за извършване на дела полезни не само за себе си, но и за хората. Развитие на интуиция /прозрение/ като свръхсъзнание е възможно само при единици, изключителни, духовно развити личности, които се явяват в дадена културно-историческа епоха, за да се осъществи културния напредък на човечеството. Душата /астралното тяло/ използва за свой инструмент във физическото тяло нервната система и сетивата. Душата управлява редица физиологични функции в тялото: храносмилане, разграждащи процеси, структурни - за изграждане на органите. Също така владее психическия, мисловен живот в дневно, будно съзнание. Изявата на душата в телесното при чувството е свързано с дишането. То е инструмент за изразяване на чувството. Душата /астралното тяло/ работи във физическото тяло чрез въздушния организъм – ръководи всички въздушни процеси. При вдишване душата влиза по-дълбоко във физическото тяло, а при издишване частично излиза извън него. Чувствата съща така са свързани с духовното – с вдъхновението /инспирацията, ясночуването/. Чрез вдъхновението чувствата ни се изразяват както в земния живот, така и в живота ни след смъртта. Но, духовният свят е скрит за нас, защото нямаме сетива, за да го възприемем. Ние осъзнаваме вдъхновението, което е свързано с дишането чрез нашите сетива. Но, нямаме свръхсетива за вдъхновението /инспирацията, ясночуването/, в което живеят нашите чувства в живота ни след смъртта. Когато след смърт душата ни е в небесните сфери тя чува Духовните Същества, които общуват чрез т.нар. Музика на Сферите. Така животът на душата чрез чувствата е свързан с дишането, което ние възприемаме чрез нашите сетива. Но, чувството изразено чрез духовното – вдъхновението /инспирацията, ясночуването/ ни отваря широк хоризонт на живота, както на Земята, така и в огромния Космос. Освен душевни преживявания в личния живот, човекът във физическо тяло се нуждае от социален живот. Известен е идеалът за Свобода, Равенство и Братство. В наше време този идеал все още се разбира като абстрактни понятия, без реална връзка с действителността. За да има правилно разбиране човекът трябва да се разбира като троично човешко същество съставено от тяло, душа и Дух. Трябва да има живо чувство, че тяло, душа и Дух са взаимно свързани в реалния живот, не като абстрактни понятия, а като конкретни истини. И така братството е свързано с телесността на човека. Братя могат да са хората във физическия живот, тук на Земята. В устройството на държавата братство трябва да се осъществи в икономическия живот – личностите, които имат повече средства, да помагат на тези, на които не им достигат средства за живот. Развитието на личността води към свобода на душевното. Като всеобща принцип на развитието свободата е абстракция. Конкретната идея е свободни души в братски живеещи човешки общества. В държавното устройство свободата е в душевния живот – свободата на душевните изяви на човека. Равенството между хората е в Духа. Всички хора са надарени с Дух. И в живота на Земята, и в живота след смърт. В държавното устройство равенството е пред закона. Така разбран идеалът за Свобода, Равенство и Братство няма да са безпочвени абстракции, а разбиране на реалността на живота на човека като тяло, душа и Дух. Но, за да се постигне това е необходимо да се развие духовно-научно мислене, а не материалистично абстрактно-научно мислене. Чисто теоретичното абстрактно мислене да се преобразува в непосредствено преживяване, да стане чувство, да стане живот, а не безжизнени думи. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
