Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2019 11:54 - ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША И ОТНОШЕНИЕТО Й КЪМ СВЕТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЗА ЧОВЕШКАТА ДУША И ОТНОШЕНИЕТО Й КЪМ СВЕТА                                                                                                                    „Както в тялото, така и в душата се различават три съставни части: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнаваща душа. И както тялото действа  отдолу нагоре  ограничавайки душата, така и Духът въздейства отгоре надолу като я разширява. И колкото повече душата се изпълва от Истината и Доброто, толкова повече расте и става по-всеобхватно Вечното Начало в нея.”                                                               Д- Рудолф Щайнер                                         Човешката душа е дълбока бездна, едно море, а съзнаваме само вълните на повърхността й. В течение на епохите при развитието на човека елементите на душата са се развивали постепенно.                                                        През Третата Египетско-Вавилонско-Халдейската следатландска епоха /2907 – 747 г. пр.Хр./ се е развивала сетивната /чувстваща/ душа. През Четвъртата Гръко-Римската  следатландска епоха /747 г. пр. Хр. До 1413 сл. Хр./ се е развивала разсъдъчната /разсъдъчно-чувстваща/ душа и в Петата /Съвременна/ следатландска епоха  /1413 г. – 3573 г. сл. Хр./ се развива съзнаващата /духовна/ душа.                                                                    Днешният човек има вече развити сетивна /чувстваща/ душа и разсъдъчна  /разсъдъчно-чувстваща/ душа и сега развива съзнаващата /духовна/ душа.                                                                                                               Със сетивната /чувстваща/ душа човек се свързва с външния свят чрез възприятия, сетивни впечатления. Също в нея се намират страсти, нагони, пориви на чувства, които избликват във волеви импулси. Най- съществено за сетивната /чувстваща/ душа в нашия душевен живот е, че тя дава тласък чрез волята да влизаме в отношения с външния свят. Тя властва, когато човек е обхванат от страсти при гняв, страх, ужас, при нагони и инстинктивни действия.                                                             Характерно за разсъдъчната /разсъдъчно-чувстваща/ душа е да се облече в представи и мисли. Това, което се усеща, възприема от външния свят от сетивната /чувстваща/ душа, се просветлява и издига в мисли и представи,  както и чувстването на афекти, страсти, инстинкти. В нея вече се издига Азът, с който се просветляват както външните впечатления, така и чувствата и нагоните  - в мисловния живот. Интелектът, разсъдъчната способност в душевния живот на днешния човек са добре развити.                                                                          При съвременния човек по-нататъшното развитие на Аза се изразява в съзнаващата /духовна/ душа. В тази разновидност на човешката душа са представи и мисли за разбиране на духовната същност на природата, човека и Вселената. В нея се развиват идеи, отговорност за нравствени и морални действия, придобиване на добродетели. Човек е най-самосъзнателен и най-изолиран от външния свят в съзнаващата си душа. Чрез нея той трудно намира достъп  до  съзнателната душа на друг човек, а също  той е затворен, не е достъпен за други хора.                                                                                                            Няма рязка граница между отделните душевни разновидности, те се проникват една в друга. Но, те се различават по начина по който влиза всяка една от тях в контакт с външния свят.                                                                           Със сетивната и разсъдъчна душа човек е свързан много с външния свят. Когато човек се изживява главно в съзнаващата душа, той се отделя от външния свят, затваря се в себе си. Силите на сетивната и разсъдъчната душа се издигат до съзнаващата душа, облечени в интелктуални  разсъждения чрез логично мислене. Най-характерно за съзнаващата душа е, че си изгражда собствено мнение. Но, тук е опасността от заблуда. Защото чрез съзнаващата душа човек е изолиран по отношение на мненията на други хора. Днес хората са разделени един от друг. И човек лесно може да изпадне в заблуда по отношение на собственото си мнение.                    Ето защо е  необходимо самопознание, обективна преценка на нашите мисли, чувства и действия. По отношение на мненията човек е изолирано същество. По отношение на привички, обичаи, традиции хората се разбират по-добре.                                                                                         Човек не е така свободен по отношение на чувствата, както е свободен за мненията си. Чувствата са полусъзнателни и е трудно човек да ги контролира. Изисква се много работа за самовъзпитание за да се постигне съзнателно уравновесяване на чувствата. Това е трудна добродетел – равновесие на чувствата – нито прекалено да се радваш, нито да се отдаваш на страдание. Колко е трудно  знам от личен опит.                                 Най-малко свободен е  човек за всичко, което засяга волята при всичко, което живее в сетивната душа. Раздвоението е много голямо между най-добрите намерения, между мнението, че това, или онова не е добро и порива към афекта. Например знаем, че не е добре да избухваме в гняв въздържаме се, но импулса на волята неовладян -  ни кара в мигновен гневен изблик да хвърлим някой предмет.                                                                Когато мислим ние сме сами със себе си. Когато трябва да проявим волеви импулс, той трябва да извърши физическо действие – например човек да протегне ръка да вземе нещо. При преминаване на една мисъл към друга съзнанието е налице. Но, ако осъзнаем волевия импулс първо трябва да помислим. Например „ще взема чашата”, и после привеждаме волята в действие. Тук има друга връзка – преход от мисъл към действие  в сравнение с   размишлението – преход от една мисъл към друга. Цялата поредица от мисли може да бъде проследена от съзнанието.                                                          Важно е да се знае, че има духовни сили, които ни помагат в душевната дейност.                                                               На границата между разсъдъчната и съзнаваща душа се намесват Ангелите. Те сгъстяват това, което съзнателно се проявява в мнения, в понятия до това, което са усещания и чувства. Това, което се усеща, чувства вътрешно е вече сгъстяване на мисълта. Там зад нас са Ангелите, които ни помагат.                                                    На границата между разсъдъчната и сетивна /чувстваща/ душа действат още по-висши същества. Те импулсират волята в нас, превръщат мислите във воля. Това са Архангелите.                                                                                           Но, още по-висши същества – Архаите /Духове на личността/ действат, когато изхождайки от себе си, влезем в обкръжението. Тогава чувстваме съпротивата на света, когато се намесваме в неговата структура.                       В сферата на граничните области между отделните душевни сили действат като благодат ръководещи ни, укрепващи душата ни Духовни Същества. Те имат за задача да превърнат в действия и сили това, което човек може да изживее само като мисли, когато разчита само на себе си. Това е областта на подсъзнателния душевен живот, където получаваме помощ от добрите Духовни Същества.                                                                                                                 Но, душата ни е арена на действие и на демонични същества – луциферични и ариманични. Противниците на ангелските същества са луциферични същества, Ако се намесваха само Ангелите , нашата душа би стигнала само до красивото, не и до грозното. Но, луциферичните същества ни изкушават и можем да се отдадем без да мислим към това, което ни привлича.                                     Ариманичните същества ни водят до там нашите съждения да се превърнат в заблуда, търсенето на истината – в полуистина или лъжа. Логичното мислене е на наше разположение. Но в момента, когато преминем към чувства / които са полусъзнателни/ или волеви импулси /несъзнателни/ се намесват и други демонични същества, които са противоположни на прогресивните същества.                                                                                                             На човек е дадена свободата да избира между добро и зло, между истина и лъжа, между красиво и грозно. Той трябва да извоюва, да стигне съзнателно до истината, да не се поддава на изкушения и заблуждения. Човек трябва да устоява на Ариман и да стане самостоятелно същество с чувство за истина. Демоничните същества ни подтикват към лоши постъпки, нечисти пориви и страсти, погрешни съждения. Но, в борба със злото, със заблужденията и лъжата човек постепенно се усъвършенства в опита си на последователните животи на Земята. Преодолявайки заблужденията в мисли, в правилната насока към действията си за  добро, импулса за добро да произтича от собствената душа.        С положителната нагласа на чувствата  личността да стигне до любов към хората. Тогава може да си каже като Апостол Павел: „ Не Аз, а Христос в мен”. Когато Христос живее в душите на хората те ще са свободни не само в съзнаващата си /духовна/ душа – /морални  постъпки, духовна свобода, чувства на любов към хората/, а също и в разсъдъчната си душа- мислите да са истинни и поривите на волята за дела на добро - ще са свободни и в сетивната душа.                                 Днешният човек, ако е буден за духовната същност на човека и света, става самостоятелен не само в мислите си, а в по-дълбоките сили на душата си – чувствата и волевите импулси. Човек трябва да стигне самостоятелно до истината, да си извоюва истината. Тогава става самостоятелно същество, в което има чувство за истината и непредубедена логика.                               Ние сме отговорни за нашите мисли, чувства и волеви действия, защото те се излъчват и имат значение не само за нас, но за целия свят. Те съществуват реално във Вселената и влияят за развитие на човечеството през всички епохи. Да благодарим на Христос и Духовните Същества, които непрекъснато ни помагат - за милостта,  мъдростта, благодатта, които  даряват на нашата душа.                                                                                                                                                          Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                         



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896111
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031