защо отмиля на децата ни,

та отлитат панически

през планини от натрупани викове,

през облаци от въздишки,

през девет земи в десета,

над най-горчивия океан.

Отиват – не връщат се.

И какво ще остане?

Перушинки от последния

 мах на крилата им.

Така ги обичаме,

а са толко далече

и засяда ми в гърлото

дума неречена

като камък нехвърлен.

И какво ще остане?

Треперещи старци

немили –  недраги

в държава – приют

за отчаяни старци.

             Михаил Кендеров