Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04.2019 12:10 - ИДЕАЛЪТ КАТО ПЪТЕВОДНА НИШКА В ЖИВОТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове:
0



 ИДЕАЛЪТ КАТО ПЪТЕВОДНА НИШКА В ЖИВОТА                                                                                                                            „Ако имаме усет за идеала, може би ще се опитаме да кажем: погледнете този човек, той носи на Земята небесата, той носи като скъпоценност това, което няма груба реалност, носи го като пътеводна нишка на хората”.                                                                                                                                                                       Д-р Руудолф Щайнер                   В нашият материалистичен свят човек, който има идеал се счита за мечтател, фантазьор, непригоден за днешната действителност.                                             Но, ако човек има идеал с възвишена, благородна цел в полза на хората, и работи със самоотверженост и усърдие за изпълнението му, тогава той се чувства изпълнен с жизнени сили, удовлетворен,  щастлив.           Човек има обикновен Аз /Дух/ и висш Аз /Дух/. С обикновения Аз /Дух/, който ръководи всички тела /физическо, жизнено и душа/ живее живота си на Земята.     Азът ръководи духовно-душевните  процеси при ежедневната съзнателна дейност в обикновения живот.                                                                                                   Азът /Духът/ е неповторимата духовна същност, която прави от човека уникален по рода си индивид и му дава самоличност. Човек е единственото живо същество на света /за разлика от животните/, което може да каже „Аз съм”, като се отделя от останалия свят и му се противопоставя.                                                                       Но, човек има и един висш Аз /Дух/, божествена искра. Азът съдържа високи  морално-етични начала, идеали, съвест. Точно този висш Аз /Дух/ е , който ръководи стремежите на човека към духовното развитие в земния живот. Той е безсмъртна индивидуалност и напредва в духовната си еволюция като се усъвършенства, прераждайки се от един земен живот в друг земен живот в различни епохи. Защото само на Земята чрез своите дела, преживявания и опит, чрез познание, творчество и упорит труд човек може да се развива като духовно същество.                                                                                                              От всеки човек зависи доколко ще подхранва със своите дела нисшия си Аз, дали това ще е егоистично, консуматорско настроение за задоволяване на всичките му желания, страсти нагони, удобства и материални блага. Или ще увеличава богатствата на висшия си Аз /Дух/ с морални действия, с импулса на Христос да обича хората, да служи и помага на другите, да върши добро по свободна воля.                                                                       Защото двата Аза са като скачени съдове – от нисшия Аз се отнема толкова жизнена сила, колкото се влага в израстването и усъвършенстването на висшия Аз.                                                                                                                                       Когато човек има идеал и работи за осъществяването му в  служене и  за полза на хората, това е проява на висшия му Аз /Дух/.                                                     Човек има извор на духовни сили, които действат в него. Той може да черпи от тях, да ги реализира в две големи направления: в идеали / чрез Аза/  и в  творчество, изкуство /главно чрез душата. Тези висши духовни сили помагат също така и в оздравителни процеси са самолечение – например лечение с изкуство /арттерапия/, а също лечение с идеал .                                                                                                                                                      Човек трябва да знае за тези сили, да има духовно познание, за да ги задейства осъзнато. Това е мъдростта на организма.                                                                                        Ако човек се отдава  на нещо заради идеал, в името на нещо ново, той влага мисъл, идея. Когато той приложи воля за изпълнението на идеята, това е идеал и се осъществява от висшия Аз /Дух/.                                            Тук на Земята идеалите ни свързват с Духовния свят. Идеалистите внасят духовната мъдрост в живота на Земята и в духовното развитие на човечеството.                                                                                                                      В нашата физическа действителност има нещо, което е изпълнено със значение, макар да не е от материално естество. Това са идеалите – великите идеали на човечеството. Това са идеалите, които за грубата материална реалност нямат никакво значение. Но, тези идеали са от огромна важност, защото те внасят насочващи импулси в живота на човека. Те са необходими. И личност, която има идеали, те изпълват живота й със смисъл и значение.                                                                                                                                           За човек с материалистичен мироглед идеалите са нещо нереално. Но, ако физическата действителност бъде лишена от идеали, тя би била безжизнена, скована, втвърдена.                                                                     Идеалистите внасят в нашия живот импулс от духовния свят, който е изпълнен с огромно значение. Така идеалистите осъществяват връзката на човечеството с духовния свят. Те импулсират, подтикват развитието на човечеството.                                                 Ако вършим едно дело, което е наш идеал, участваме с всички сили на душата, нашият висш Аз /Дух/ е дълбоко ангажиран и става мощен.                                                                       За лечебната сила на идеала                                   Ако човек           , който има идеал даже да е тежко, неизлечимо болен може да настъпи самолечение чрез засилване на жизненото/ етерно/ тяло.                                     В книгите на прочутата американска писателка Луиз Хей са дадени многобройни примери за чудодейно излекуване. Това се постига със съзнателен самооздравителен процес при постигане на идеал.                                                                                                                                     Д-р Емихофен, прочут холандски лекар – антропософ пише за следния случай от своята практика. Той се заел да лекува двайсет и три годишно момиче, което било неизлечимо болно от три години. През последните три месеца не ставало от леглото и вече не поемало храна, било в предсмъртно състояние. Никой лекар на можел да го излекува. Д-р Емихофен попитал момичето има ли идеал. То отговорило, че преди да се разболее имало идеал – искало да стане медицинска сестра. Докторът й казал че все още може да стане медицинска сестра. Лицето на девойката се озарило, тя повярвала и в  течение на три месеца постепенно започнала да се храни, да ходи  и оздравяла. Ключовото изречение, което стимулирало нейните етерни /жизнени/ сили чрез Аза /Духа/ било „дали има идеал”. Стремежът да изпълни своя идеал излекувал момичето. След като оздравяла младата жена завършила училище за медицински сестри и станала една от най-известните медицински сестри – новатор и организатор на домове за лечение на бавноразвиващи се деца в Холандия.                                                          В наше време отец Иван от Нови хан,  с идеал вдъхновен от импулсът на Христос за любов към хората, извърши невиждани дела. В течение на двайсет години, с помощта на дарения, отец Иван  е построил приют и домове за деца сираци, самотни майки, които там отглеждат децата си, и хора изпаднали в беда През приюта и домовете са преминали над деветстотин души намерили храна, облекло и подслон. Това е пример за живия Христос, чиито импулс  се изявява в идеалът на отец Иван да служи и помага на много хора.                                                                               Идеалът е необходимост за одухотворяване  живота на човека. Това е връзката на личността с духовния свят. И ако човек намери своята идея, която с постоянство, воля, сили и много труд превърне в идеал, тогава се осъществява истинският смисъл, живецът, който осмисля и движи животът му, дава  му нови жизнени сили. На това трябва да учим и  да подкрепяме децата още от малки. Да намерят и осъществяват своят идеал, пътеводната  нишка в  живота им.                                                                         „Всяка идея, която не превръщаш в свой идеал убива в душата   ти една сила, но всяка идея, която превръщаш в идеал, пробужда в тебе нови жизнени сили” – пише д-р Рудолф Щайнер, учен ясновидец.                                                                                                                                                                                                                                        Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                              



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895163
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031