Постинг
23.04.2019 12:08 -
САМОПОЗНАНИЕТО - ПЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА
САМОПОЗНАНИЕТО – ПЪТ КЪМ БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА „Пътят към Бога минава през самопознанието, намериш ли себе си – ще намериш и пътя” Михаил Кендеров Днес за духовно развиващия се човек със съзнаваща /духовна/ душа е важно да има копнеж, стремеж към истинско самопознание. От това самопознание човек започва да разбира своята насока на мислене, с какво обикновено за заети разсъжденията, какви са преобладаващите чувства, преценява своите действия и постъпки. Нужно е желание и старание за обективна самооценка. Самопознанието дава резултати, когато започнем да разбираме другия човек, проявяваме толерантност към него. Защото човек започва да чувства не само в мислите , но и в сърцето си божествената искра в себе си, която има и у другия човек. Първо условие за самопознанието е да се приеме духовния закон за Карма /Съдба/ и прераждане. Без него не може да има самопознание. Защото в земния си живот човек не е само физическо тяло, но притежава в устройството си невидими висши тела: етерно/жизнено/, астрално /душа/, и Дух /Аз/, които проникват във материалното тяло. Но те са едновременно и част от духовни светове: етерен, душевен и духовен /небесен/. След смърт невидимите ни тела се излъчват в тези светове. При ново раждане висшите ни тела отново проникват във физическото тяло. Това са принципни убеждения, които разкриват истината за повтарящите се земни животи на една индивидуалност в различни епохи. Тя се ражда в различни личности в земните животи, но неповторимата, единствена индивидуалност е една и съща във всяка нова личност. И така трябва да се приеме въздействието на делата, които сме извършили в един живот като причина, и последствията от тях, които трябва заплатим и изпитаме в следващия живот. Това е необходимо да се знае като неотменим духовен закон още от началото, иначе няма как да се самоопознаем. Духовната мъдрост за прераждане и Карма се е съдържала в християнската религия. Но през 553 година на Петия Вселенски Християнски събор в Никея /Византия/ е била отхвърлена, обявена за ерес и е била извадена от каноните на църковните догми. А познанието за прераждане на човека в много животи на земята и съдба /Карма/е бил гръбнакът на истинската християнска религия. Но, когато тези убеждения са приети, трябва да поставим цялото си съществуване, съзнателния си живот в светлината на тези истини, да ги преживяваме реално в живота, а не само като абстрактна теория. Това убеждение трябва да става пътеводна посока на душевните ни изживявания. Ако поставим целия си живот в светлината на тези разбирания се ражда чувството на справедливост при нашата самооценка. Тогава можем да почувстваме божествената искра в себе си и да я изживяваме като наш, собствена Аз /Дух/. Така постигаме действията на собствения Аз, като божествен импулс, който ни води в живота. Учим се да чувстваме своя висш Аз, и у нас прониква чувството за отговорност за действията и постъпките ни, и за справедливост към това, което изстрадваме. Защото това от което страдаме в настоящия момент е следствие от това, което сме направили в минал живот, в далеч отминало време. Също така всяко добро, щастливо преживяване, късмет, може да е последствие от минал живот. По този начин, с новата насока на чувства и мисли, в нас проникват като възвисяваща сила духовни, морални и интелектуални импулси. Това се проявява в живота ни не само мисловно, в нашите убеждения, но и като сърдечно действено начало. Разбираме с новите понятия и морални импулси за отговорността ни за нашата съдба /Карма/ и това което трябва да вършим. При всяка постъпка се замисляме дали няма лоши последствия за следващия ни живот. Чувстваме живо, непосредствено какъв дълбок смисъл има живота. Започваме да чувстваме зад булото на материалния, сетивния свят божествените откровения, които достигат до нас. И ако сме духовно обучени и внимателни, разбираме за откровенията, вдъхновенията, идеите които идват до нас от духовния свят. Имаме желание да споделяме, да оповестяваме тези истини, тази мъдрост, която ни се спуска от Духовните Същества, за да се влеят в общата човешка култура. Днес човек често изостава със своите стари материалистични понятия и не може да долови духовните откровения. За тях е необходимо не само сухо, интелектуално схващане, но и духовно, сърдечно чувстване. Тогава можем да разберем, че на Земята е изгряло веднъж велико събитие, което е в центъра на цялата еволюция на Земята и на човечеството – слизането на Христос в човешкото тяло на Исус и Мистерията на Голгота. Сега целият ни душевен живот се променя и ще се променя и в бъдеще чрез развитие на нашата съзнаваща /духовна/ душа, с която освен с интелект придобиваме духовно разбиране на света. Ние сме във времето, когато в човешката душа интелектуалното разбиране на света ще се замени от ново, духовно разбиране. Въпреки че в наше време материалистичното схващане на света толкова дълбоко навлезе и отблъсква духовния импулс, все повече човешки души, особено у млади хора се стремят към духовно познание и разбиране. Днес ние сме лишени от сетива за възприемане на духовния свят, но в бъдеще по естествен път ще се развият такива сетива и хората постепенно ще станат ясновидци. Някога един велик Дух, дарен с Божията милост, Апостол Павел, пред Дамаск е видял огромна светлина – етерното тяло на Христос, проникнато от Неговия Дух. Той е узнал чрез това видение какво е Христос и какво е направил за човечеството. И така хората в бъдеще ще имат такава благодат – виждане на светлинното тяло на Христос. Днес само избрани личности, а в бъдеще постепенно всички хора ще виждат Христос като огромна сияеща светлина, както го е видял най-напред Апостол Павел. Това е Второто пришествие на Христос в етерно тяло, което е започнало през тридесетте години на двадесетото столетие. Той се опознава чрез ясновидство, което получават за сега отделни личности като Център на цялото земно развитие. И издигането в развитието на човечеството започва от тази средищна точка – от Мистерията на Голгота. Трудно е за всеки човек да разбере истинското значение на Христовото събитие – Мистерията на Голгота. Защото в нас още много силно действат понятията и чувствата на интелектуалното разбиране. Манталитетът на хората в нашата епоха е дълбоко проникнат от материалистичните науки. Също така трудно е да се проумее фактът, че едно Божество е могло да бъде въплътено в човешко тяло. Малко е известно, че детето Исус има дълго родословие още от Давидовия род и телата му са специално развити и подготвени до тридесетата му година, за да приеме Синът Божий – Христос. И в нашето самопознание, като се потопим с мисъл и чувство в собствената си душа и сърце трябва да се помъчим да проумеем тези истини. Нужно е да се борим със заблуждения, полуистини и неистини с които се отрича истинското значение на Христовото събитие като централна точка на човешката еволюция, на развитие на човешкия Дух /Аз/ - импулс и тласък, който бе даден от Христос. Важно е да имаме толерантност и сърдечност в отношенията си с хората. Да нямаме сляпа вяра на авторитета, защото можем да изпаднем в заблуда. Демоничните същества действат на арената на човешката душа и трябва да сме на ясно за борбата с техните заблуждения. И в нашите съмнения и заблуда как да различаваме истината от заблудата? Трябва да имаме вярата, че не чрез нашата мъдрост, воля и сила, но чрез божествената сила истината ще победи. Ако непрекъснато се стремим към истината, дори и в най-дребните неща – например да не лъжем, по-добре да замълчим отколкото да изречем „полезна”лъжа. Винаги да се стараем да сме положителни, да направим нещо добро, красиво, хармонично. Това ще ни даде прозрение да долавяме новото откровение за импулса на Христос, ще ни даде сила и сигурност в живота, ако сме достатъчно подготвени да го приемем и прилагаме с воля и усърдие в жизнения си път. С чувство за истина и непредубедена логика, като изхвърлим лъжливостта от себе си , тогава има смисъл да опознаваме себе си. Да си припомняме и си казваме: „бъди внимателен, има опасност от заблуда и лъжа”. Ето един метод за самопознание. На тихо място за около десет - петнадесет минути всеки ден оставаме насаме и се вглъбяваме преценявайки обективно себе си. Размисляме за грешките, които сме допуснали, избухваме ли често в гняв, мислим и говорим ли истинно, за насоката на мислите ни, какви цели имаме и работим ли за постигането им, достатъчно будни ли сме. Дали ни носи вълната на пасивното мислене, празнословие и автоматичните действия. Такава самооценка всеки ден е необходима. Още по-добре е да се съчетае с вечерният преглед на изживените събития през деня, които си припомняме отзад напред. Правим преценка за положителното – какво добро сме направили и отрицателното – какви грешки сме допуснали. Тези методи ни помагат за самопознанието. Така се подготвяме за приемане на импулса на Христос - за любов към хората, и да развием морална сила, която да избликва от сърцето ни. „Христос е истинският морален импулс, който пронизва човечеството с морална сила. Христовият импулс е сила на живот, моралната сила, която пронизва хората. Обаче тази морална сила трябва да бъде разбрана. Именно за нашата епоха е необходимо Христос да бъде възвестен. Ето защо антропософията има и тази задача, да оповести идването на Христос в етерна форма” – пише д-р Рудолф Щайнер. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
