Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2019 11:05 - КЪДЕТО ИМА ОМРАЗА - ДА ПОСЕЕМ ЛЮБОВ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 154 Коментари: 0 Гласове:
0



  КЪДЕТО ИМА ОМРАЗА – ДА ПОСЕЕМ ЛЮБОВ                                                                                 Молитва на свети Франциск                                                                                                                                                                                                                                           Господи,                                                                                                                            Направи ме инструмент                                                                                                     на своят мир -                                                                                                                                   където има омраза – нека посея любов,                                                                        където има рана – милост,                                                                                                   където има съмнение – вяра,                                                                                             където има отчаяние – надежда,                                                                         където има тъма – светлина,                                                                                      където има тъга – радост.                                                                                                                                                                                                                                                              О, Боже Всемогъщи, дари ме                                                                                            да не търся утеха, а да утешавам,                                                                                 да не търся разбиране, а да разбирам,                                                                       да не търся обич, а да обичам,                                                                                        защото, когато даваме, получаваме,                                                                          и в прошката ни прощават,                                                                                              и в смъртта се раждаме                                                                                                       за вечен живот.                                                                                                                                                                                                                                                                              Живеем в свят, в който хората са разделени и противопоставени  от различни вероизповедания. В наше време сме свидетели на агресия, войни без граници, атентати, ксенофобия, расизъм, шовинизъм, национализъм.                                                                                                                                            За хората, които са атеисти, с  материалистичния мироглед, животът е единствена на Земята. В наше време има големи успехи в изучаването на материалния свят, в развитието на природните науки, на техниката, на висшите технологии, информатика,  електроника, роботика и пр., които улесняват живота. Но, атеистът, който бърза да живее в единствения живот, не вижда бъдеще и се стреми само към натрупване на материални блага и придобивки. Но, той е мрачен, няма надежда, защото знае, че всичко материално не е вечно, то се разпада, изчезва, включително и физическото му тяло.                                                                 За съжаление  децата и младежите растат в такава среда на безверие, няма религиозно и духовно обучение никъде – нито в черкви,  в училища, читалища, университети, освен в семейства където има възрастни хора, които имат вяра и религиозно познание. Децата от три – четири годишни вече са обсебени от електронни игри, телефони, телевизия и пр. Скъсана е връзката между млади и възрастни. Младежите са в безпътица. Смята се, че възрастните хора са с остарели разбирания, че вярата е отживелица.                                                                                    Но, в наше време имаме примери на велики, исторически личности, които със своите послания дават надежда за промяна  на света. Това са  папа Йоан Павел Втори и папа Франциск. Те са световни водачи, мъдри духовни предводители на цялото човечество, не само на католическия свят /1 милиард и 300 милиона/. С многобройните си пътувания в много страни и континенти те посяват вяра и надежда за единение на всички народи, за мир на света, без войни, за обединение на всички вероизповедания. Те посяват в сърцата на хората импулсът на Христос за любов между всички хора.  Нека преодолеем разделението – православни, католици, защото  Христос е за всички хора. Д- р Рудолф Щайнер, духовен водач в нашата епоха предсказа, че  през 2064 година всички  вероизповедания ще се обединят в една християнска религия.                                                                                                                 За да има мир на света, единение на хората с различни религии , необходимо е преди всичко  да намерим мир вътре в душата си.  Най-напред да имаме вяра в реалността на двата свята – материален и духовен. Това дава равновесие, спокойствие, надежда на всеки човек. Животът не винаги е само радост и щастие – има болести, страдания, изпитания. Но, когато имаме вяра в бъдещето, защото Христос е винаги с нас, той ни помага, съветва, утешава, тогава настъпва мир в душата ни. В дълбока искрена, съкровена молитва общуваме с Христос, доверяваме му своите страдания и той ни подкрепя, отговаря на молитвите ни. След това трябва да осъществяваме  мир в отношенията ни с хората, с които общуваме. Да не търсим различия – верски, расови, народностни, класови, интелектуални и пр. Защото във всеки човек има божествена искра, част от божествената същност, независимо какъв е той.  И  едва тогава може да се търси мир между всички хора на света.                                                                                                                                                        За папа Франциск                                                                                                            Хорхе Марио Берголио е роден на 17 декември 1936 година в Буеност Айрес, Аржентина, в семейство на италиански емигранти. Получил всестранно образование: химик-технолог, завършил хуманитарни науки, философия, богословие. Архиепископ на Буенос Айрес,  след това кардинал на Ватикана през 2001 година и избран за папа  на 13 март 2013 година.                                                                                                         На 17 годишна възраст, при изповед, Берголио получил откровение, че трябва да стане свещеник, да се отдаде на Бога. Той почувствал Божието милосърдие, че е призван за свещеник. И той поема този път. Получава всестранно високо светско и духовно  образование. След избора му на папа отново получава откровение да вземе името на Свети Франциск. Той е светецът, който живеел бедно, с дрехите на гърба си, живеел  и проповядвал сред природата. Покровител на бедните, бездомните, страдащите, болните. Следвал стъпките на Христос, следвал Неговия живот, носел вярата, утехата, Христовият импулса на любовта. Както е в молитвата на Свети Франциск.                                                                                                                                                   Папата носи не само името на светеца, но в начина на живот и дейност се стреми да следва примера на Свети Франциск. Живее скромно без лукс, отказва да живее в папския дворец, а в апартамент за гости. В наше време наблюдавахме неговата дейност като световен духовен водач, който проповядва обединение на всички хора, независимо от вероизповеданията им,  за помагане на бедните, бездомните , страдащите, за Христова любов,  за мир на Земята.                                       За посещението на папа Франциск в България                                Видяхме как  папата усмихнат, добросърдечен, ходи между хората, прегръща и милва децата, докосва с благословия болни и инвалиди. Той общува с хората, отговаря на въпросите им с духовна мъдрост В посланията му се чувстват искрите на Христовият импулс на любовта. Въпреки напредналата възраст, болести, изпитания и проблеми на физическото тяло той е неуморим, оптимистичен, усмихнат, дава на хората  сили на вяра, любов и надежда, че светът ще бъде по-добър, по-хубав.    Папата събра водачи на различните изповедания у нас за молитва за мир на Земята. Даде първо причастие на 250 деца.                                                                                                                                                   От посланията на папа Франциск                                                               „Този, който обича, не си губи времето да се оплаква.Той винаги вижда нещо конкретно, което може да направи”.                                                    „Любовта винаги отваря вратите.  Оптимистът е човек, който създава надежда в общността. Песимистите никога нищо добро не правят. Те рушат всичко”.                                                                                                 „Винаги съм казвал на брачните двойки да не се карат. Но, ако се карат, трябва да се помирят преди вечерта. Никога не завършвайте денят с война. Защото студената война на другия ден е много опасна.”     „Днес на света има две групи хора, които страдат много. Това са младите и възрастните. Трябва да направим така, че те да се срещат помежду си. Защото възрастните хора са корените на нашето общество. Не можем да ги изпъдим. Те са живата памет на нашата вяра. А младежите имат нужда от корени и памет. Те трябва да комуникират помежду си без страх. Те трябва да се срещат, за да може възрастните да дадат на младите възможността да имат бъдеще”.                                               „Не натъжавайте децата. Те трябва винаги да растат с радост . За да растат добре, децата трябва да разговарят с бабите и дядовците, тъй като те са паметта, те са корените и бабите и дядовците ще ги закрепят в тях. Не трябва да има деца без корени, без родова памет, без спомен за вярата, без спомен за толкова много хубави неща, съставляващи историята, без спомен за ценностите. Научете ги да разговарят с Господ. Да се научат да се молят, да казват онова, което чувстват в сърцето си”.                                                                                                                                         В наше време имахме възможността да чуем и наблюдаваме  великия духовен предводител на човечеството, не само на католиците – папа Франциск.  Той донесе важното послание на Свети Франциск – за да има мир между хората трябва там  където има омраза – да посеем любов.                                                                                                                                                                          Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

                




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895237
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031