Постинг
27.05.2019 12:19 -
ДА ОСЪЗНАЕМ ДЕТСКАТА СИ ДУША
ДА ОСЪЗНАЕМ ДЕТСКАТА СИ ДУША „Със своята божествена същност човекът трябва изцяло да проникне своя човешки син. Какво трябва напълно да проникне човека и да се влее в него, какво трябва да се влее във всички членове на физическото, етерното и астралното тяло, за да може човекът да проникне целия си човешки син с целия божи син? Тук трябва напълно съзнателно да бъде проникнато от аза това, което живее в трите първи години от живота, да проникне в целия човек, да се влее в него.” Д-р Рудолф Щайнер В днешно време ние нямаме сетива за духовния свят и духовната същност на човека. Но, невидимите духовни тела на човека – жизнено /етерно/, душа /астрално/ и Дух /Аз/ съществуват реално, така както и физическото тяло, въпреки че не ги виждаме. Ние не виждаме също въздуха и мислите си, но знаем, че те са действителни. Невидимите тела проникват всяка клетка от физическото тяло, а също излизат извън неговото очертание, образувайки един светлинен ореол. Художниците от миналото, които са имали естествено ясновидство са виждали тази аура, ореол и са го рисували като нимб около главата на светците. И така човек се състои от физическо, етерно /жизнено/, астрално /душевно/ тяло и Аз /Дух/. Важно е да се знае как проникват телата едно в друго, какво е отношението на телата едно към друго. Това съотношение съвсем не е еднакво за всички хора и различни времена. То е различно и се променя в течение на епохите на човешкото развитие. В миналото съставните части на човека са били свързани по различен начин отколкото сега, и в бъдеще ще са свързани в още по различен начин. Във всяко ново раждане човек среща нова структура в съотношенията на този комплекс от физическо, жизнено, душевно тела и Дух /Аз/. Защото при всяко прераждане на индивида в следващата епоха човек изживява нещо ново с развиващите се тела. Така например ако се върнем назад във Втората следатландска културно-историческа епоха – Древно Персийската, ще се види, че по това време астралното и жизнено тяло са по-хлабаво свързани с физическото тяло, повече са излизали извън физическото тяло в сравнение с човека днес. В наше време душата и жизненото тяло са свързани по-плътно, по-здраво с физическото тяло. И така, от страна на душата си, човек няма да има същото влияние върху физическото си тяло, както е имал в древни времена. В минали епохи душевното и жизнено тяло са били по-свободни и в тях не са действали толкова силно законите на физическото тяло както е днес. Когато в древни времена човек е изпитвал някакво чувство, някаква идея, силата им се е предавала на душата и жизненото тяло. И оттам, понеже човек е бил господар на душата и жизненото тяло, несвързани така плътно с физическото тяло, човек е могъл да овладее с душата физическото тяло. Днес душата и жизненото тяло не са господари на физическото тяло, те са плътно свързани с материалното тяло и така материята по-мощно владее, втвърдява душата и жизнеността. Затова днес има толкова много нервни, душевни болести и намалена жизненост. В древни времена по-свободните душевно и жизнено тела са давали възможност за естествено ясновидство, ясночуване, интуиция /прозрение/ и са приемали директно сили и мъдрост от духовните същества, с които са имали връзка. С течение на времето човек е трябвало да стане свободен, да се откъсне от прякото влияние на духовните същества. Втвърденото физическото тяло плътно поема жизненото и астрално тяло и откъсва същинската душевност на човека от директното влияние на духовните същества, на духовните светове. Защото днешно време не може да навлезе в жизненото и душевно тяло на човека. Тази тенденция продължава днес и в бъдеще, когато физическото тяло ще всмуква все по-плътно душевното и жизнено тяло. Само съзнателно, чрез своя Аз човек може да се доближава до духовния свят. Личността със своето духовно познание ще може да приема идеите, понятията, мъдростта от духовният свят. И така човек чрез своя Дух /Аз/ ще развива духовни сили, като по съзнателен начин черпи мощни сили от духовните същества. Това осъзнаване чрез духовно познание и развитие позволява етерното тяло и душата отново по-хлабаво да се свързват с физическото тяло и чрез тях да приема нови идеи, сили, мъдрост от духовния свят. Защото етерното тяло става по-еластично, душата по-освободена и лесно приемат откровения, мъдрост от духовния свят. Докато при човек с материалистичен мироглед етерното и душевно тяло остават здраво свързани с физическото тяло и човек остава скован в сухите, абстрактни понятия на материалистичните науки. Само развитието чрез духовната наука и духовно познание с духовни идеи и понятия може да преодолее това откъсване от силите , мъдростта и влиянието на духовния свят. Поради надмощието на втвърденото физическо тяло над жизненото и душевно тела, те стават безсилни, не са жизнени, изсъхват. Един втвърден, вцепенен мозък може да приема само понятия от сетивния свят. Ние трябва да оживим нашата душа и жизнено тяло, като приемем осъзнато, чрез своят Аз духовни идеи и понятия, духовно познание. Видно е, че духовната наука днес е неотложна необходимост, която трябва да се изучава в училища и университети. И така в цялото човешко развитие съотношението на отделните тела, степента на проникване на духовните тела във физическото се променят. Но, това съотношение на телата се променя също и в отделния човешки живот. Има голяма разлика в това съотношение на телата в детска и по-късна възраст в човешкия живот. Особено важно е проникването на телата в детска възраст, в първите три години от живота. Азът на детето е най-важният духовен фактор при изграждането на трите му тела – астрално, етерно и физическо. Особено е действието върху собствения физически мозък. Детският Аз /Дух/ преобразува, изгражда гънките, конструира мозъка, за да стане съзнанието, мисленето инструмент на Аза на собствената си личност. Азът на детето е велик скулптор, който моделира, формира собствения си физически мозък. На три, три и половина годишна възраст мозъка вече е изграден и детето за първи път има самосъзнание като отделно същество и казва „Аз”. От този момент то може да помни своят живот. Но, силата на Аза на детето се влива от духовните същества и най-вече от ангелите. Те работят в детето чрез неговия собствен Аз. През детето протича мощен духовен поток от духовните същества и се влива в детето, в неговия Аз /Дух/. Но, в момента когато детето се учи да казва „Аз” нещо се оттегля от тази духовна сила и то започва да действа самостоятелно чрез своето самосъзнание. В малкото дете действа мощно духовния свят и се изливат сили и духовна мъдрост, която детето още не може да изрази с думи. И все пак понякога децата казват удивително мъдри неща, които никой не ги е учил и ние сме удивени от къде идват. Детето не говори само, а Ангелът говори чрез него. И много мъдри неща понякога може да се чуят от малки деца. По това време всички духовни тела на детето са много хлабаво свързани с физическото тяло и духовни сили и мъдрост се вливат мощно в тях. В по-късния живот на човека духовните тела влизат плътно във физическото тяло и човек до голяма степен губи връзката с духовните същества. Малкото дете по-рано са наричали „Божи син”, поради божествената сила в него. В по-късна възраст, когато индивида вече е имал азово съзнание човека се е означавал като „Човешки син”. За да създаде отново връзка с влиянието на духовните същества и да получава тяхната сила и мъдрост, днес човек може съзнателно да направи това – да събуди силите на детето, „Божият син” в себе си. Той трябва да пробуди душата, която е имал през първите си три години, чрез духовно познание, с желание и воля, с пълно азово съзнание. Това е идеалът към който трябва да се стреми днешния човек – да достига до духовния свят чрез осъзнаване на детската си душа. Да потопи съзнателно душата си с всичките й сили – мисли, чувства и воля в детското в душата си. За едно дете всичко на света е истина, красота и добро. То не прави никому зло, то няма грехове. Децата са усмихнати, радостни и обичливи. За тях светът е светлина, радост и любов. Малките деца излъчват ангелска чистота, невинност и обич. Щом човек погледне едно дете се усмихва, има желание да го прегърне. Да започнем съзнателно да се усмихваме като децата. Ако осъзнаем детското в душата си, то разпростира своят слънчев , Христов блясък и сили върху целият живот. Това е Христовият идеал – съзнателно проникване на нашата същност с импулса на любовта, братството и мирът. Както казва Апостол Павел: „Не Аз, а Христос в мен”. Христос ни повелява: „Докато не станете като децата, няма да навлезете в Царството Небесно”. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
