Днес все още не сме стигнали толкова далече, че в училище вече да не се изучават никакви религиозни традиции, но колцина са тези, които да не искат вече да се учи само това, което е плод на естествената наука. За външния живот изискванията на тези хора ще станат толкова силни, че за много кратко време човечеството ще стане извънредно повърхностно. Днес човекът все още се учи да пише. В едно недалечно бъдеще човек само ще си спомня, че хората в предишни векове са писали. Ще има нещо като механична стенография, която освен това ще се пише на машина. Механизиране на живота! Искам само да загатна за него чрез един симптом: представете си пика на една култура, в която ще се изкопава историческата истина, че някога са съществували хора, които са имали ръкописи, така както ние изкопаваме това, което сме намерили в египетските храмове. Ще се изравят ръкописи така, както ние изравяме паметниците на египтяните. Но ще се появи и реакция на душевния живот срещу това. И колкото и да е вярно, че нашите ръкописи за бъдещето ще бъдат подобни на йероглифите на египтяните за нас, нещо, на което ще се гледа е удивление, толкова вярно е и че човешките души също така ще напират да получат отново непосредствените откровения на духа. Външният живот ще стане повърхностен, обаче вътрешният живот ще си иска дължимото.

На това, което днес практикуваме като духовна наука, хората сега могат и да се присмиват, но материалистите ще трябва да отстъпят пред повика на копнеж на хората към духовния свят. И така хората ще започнат да стигат до познание за Христос в тези времеви периоди, в които ще имат отворен ум за духовността, несъмнено чрез реакцията срещу външния живот.

Рудолф Щайнер, с.съч. 152, 1913 г.