Постинг
17.06.2019 17:09 -
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ - ЗА СИЛЕН ДУХ
ДОБРОДЕТЕЛИТЕ – ЗА СИЛЕН ДУХ „Добродетелите не са природни дарби. В този смисъл човек може да види собствената си душа като пъпка жадуваща да разцъфне. Въпреки че и преди самопознанието и самопреобразуването тя е надарена с много способности, но те линеят, или даже се превръщат в своя противоположност, ако съкровището скрито в душата не се пази и усвоява. За това на душата й е необходимо ръководството и водачеството на собствения Дух. Тогава тя го възприема като вътрешно Слънце, което я пробужда и води със себе си чрез съзвездията на идеалите. . . . И човешкия Дух излъчва светлина и топлина само тогава, когато в разговора с душата все по-добре разбира своята задача. Но, пътят на преобразуване, който душата под ръководството на Духа може да премине в закономерна последователност не се връща към своето начало, въпреки че за вътрешна работа е необходимо повторение. Обратно, душата все по-живо и съвършено усвоява идеалите на добродетелите, които й посочва Духът . . . . Осветената от Духа душа се развива и разцъфтява като цвят, който носи плод на зрелостта, в който душата и Духът се сливат. Така Духът ни се превръща в творец на истинското ни същество”. Херберт Витценман Под ръководството на собствения Аз /Дух/, добродетелите развивани стъпка по стъпка създават богатство на душата. Силен Дух и богата душа са основата за успешна творческа личност в живота. Ще разгледаме някои важни добродетели. Благоговение/смирение, страхопочитание/ Благоговението води до пожертвувателност. В благоговението се развива Духът, който мисли чрез нас и ние го изразяваме чрез свободно действие. В почитанието, преклонението към Бога и към Духа живеещ в нас ние изразяваме благоговение в нашите мисли и деяния. Самоотвержено мислейки за другите хора, не с нашите собствени мисли, а да разберем и мислите на другия човек - тогава с благоговението се развива общност с тях. Свободата се изживява като общност с хората. Смирение на нашия Аз с вяра и преклонение пред Бог е благоговение. Постоянство /устойчивост, непоколебимост, издръжливост/ Развива сили на вярност. В основата на преданост в духовното обучение се изисква постоянство и издръжливост. Чрез постоянство ние се самопознаваме като духовно същество и се самовъзпитаваме. Всеки човек, който иска да се развива духовно, може да отдели пет до десет минути всеки ден, в самота и мълчание, да осъзнае насоките на мислите си, чувствата си и постъпките си, какви цели има и накъде върви. Така се развива постоянство и издръжливост. Това ни дава възможност да сме верни на себе си и на другите, да сме непоколебими и устойчиви, независимо от всички спънки препятствия и изпитания. Самоотверженост /алтруизъм, безкористие, несебичност/ Води до душевно пречистване, катарзис. За развиване на тази добродетел се изисква да се откажем от предразсъдъци, предубеждения и да налагаме собствените си интереси. Нашите интереси трябва да са от полза за хората. Да не ни изкушава себичност, себеизтъкване, егоизъм. Пречистването е път на истината, освобождаване от алчност и страхове, което ни дава увереност в себе си. Аристотел препоръчва чрез пречистването да се посветим на съдбата си, да преодоляваме спънките, които пречат на творческите ни възможности. Самоотверженост е път на пречистване за развиване на способностите и уменията ни да реализираме творчество, идеали в полза на хората. Състрадание Развиване на състрадание води до свобода. Състрадание е да изживяваме всяко страдание на друг като свое собствено. Защото състраданието води до духовно обединение с друга личност, което човек приема в своето съзнание доброволно. Чрез състраданието ние не властваме над страдащия, а го подкрепяме, като свободна личност - каквато сме, ако всеотдайно приемаме страданието на другия. Истинското състрадание помага, освобождава не само нас, но и онзи който страда. Така състраданието става свободна изява на личност със силен Дух, която доброволно поема от тежестта на кармата, на страданието на друг човек. Учтивост /Вежливост/ В днешно време често учтивостта не се приема като добродетел, а само като проява на добро възпитание и облекчаване на общуването, нещо като навик. Истинската учтивост признава Азът /Духът/ на другия човек в духовно обединение с него като свободна личност. Затова при неучтивост ни оскърбява не толкова обидата ни, отколкото унижението на онзи, който проявява неучтивост. Също така всяка неправилна критика ние възприемаме като унижение на критикуващия. Вежливостта е свободно обединяване с висшата същност на другия. Така изказваме уважение към общия за нас Дух. С правилното разбиране като добродетел, учтивостта постоянно преобразява несъвършенството. Тя дава възможност на човека, към когото проявяваш вежливост, да се открие. Една усмивка, една добра дума, предизвиква ответна усмивка, отваряне на душата на другия. Учтивостта се превръща в тактичност, добронамереност, възпира ответна грубост, агресивност. Малкото дете трябва да бъде възпитавано в учтивост. Първите му думи след „мама” трябва да са „моля”, „извинявай”. Задоволство /сдържаност/ Тази добродетел води до спокойствие. Тактичността води до това да си доволен от себе си, удовлетворен. Задоволството е заплашвано от наблюдение на социалните и политически условия, в които сме поставени: корупция, несправедливост, безнаказаност. Тези условия в наши дни тежат много. Но, ние трябва да се освободим от недоволството, от страха от бъдещите събития. За духовно развиващия се човек важи космическия закон, че доброто, рано или късно - винаги побеждава злото, че няма край – загиване на Земята и човечеството. Той има вяра в помощта на духовния свят, която може да бъде оказана във всеки момент, независимо от всичко. Това е необходимо познание за днешния човек. И ние оставаме спокойни, сдържани и доволни, въпреки политическите борби, ксенофобия, разделение, икономически и екологични кризи , войни, атентати и пр. Търпение Тази добродетел дава сила и мъдрост. Тя води до познание и разбиране. В днешно време, в нашия забързан живот, ние все бързаме за някъде или за нещо, времето все не ни стига. Това е една от най-трудно постижимите добродетели. Първо трябва да развием сдържаност и тогава развиваме търпение. Това е сила, която води към мъдрост. Духовното познание води към действие. Но в нашия житейски опит с търпение позволяваме на нашето духовно познание да узрее. С вярно, истинно разсъждение, търпението способства да не се осъществяват необмислени и прибързани действия. Нетърпението води до припряност, недостатъчно разбиране, предубеждения, неоснователна критика. Истинското търпение се постига, когато ежедневно, непрекъснато преценяваме своите постъпки, когато чрез търпеливо и задълбочено съждение достигаме до правилни изводи. Чрез търпение постигаме в мисленето си задълбоченост и проникновение. Дискретност Тази добродетел е контрол на мислите и на говора. Чрез дискретност развиваме усет за истината. Не трябва да съдим прибързано, да говорим прекалено бързо, без да обмислим казаното. Нужно е да контролираме мисленето – да е истинно, без заблуди и илюзии. Преди да кажем нещо, трябва да оставим съждението да съзрее, да е вярно. Иначе нашето субективно мислене и говорене може да е неистинно, невярно. Прибързаните думи прогонват Духа, мъдростта. Понякога водени от авторитети, от общоприети мнения, обхващащи само материалния свят, нашите мисли може да не са истинни. Защото истината е в Духът на нещата, който трудно се разкрива без задълбочено духовно познание. За да стигнем до истината - важно е да осъществим контрол над собственият говор, над думите, наблюдение, съсредоточено осмисляне, и познание. Затова контролът над говора е предпоставка за натрупване на познание. Словото е свещено, не трябва лекомислено да се изговаря. Тогава нашата дискретност ни дава чувство за истина. Трудно е човек да развие всички добродетели. Но усилието, старанието, постоянството, целенасочено и постепенно да ги постигаме, ни прави силни личности, богати душевно с мощен Дух/Аз/, успешни в живота. Доц. д-р Иванка Кирова к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
