Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2019 13:02 - СЪВЕСТТА - НАШАТА НЕУМИРАЩА ДУХВНА СИЛА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СЪВЕСТТА – НАШАТА НЕУМИРАЩА ДУХОВНА СИЛА                                                   „Човек не е само сътворено създание, а в него има творящи, съзидателни сили. . . Да тези творящи, съзидателни сили ги има в хората, човек също е творец. Той не е само сътворен, но и сам е творец. И към най-творчески–съзидателното начало в него се отнася съвестта, защото тя е това, което като свещено наследство идва при нас от предземния живот, тя е това, което ние отнасяме със себе си, преминавайки през смъртта”.                                                                                                                                                                                       Д-р Рудолф Щайнер                                                                     Съвестта е вътрешна, духовна сила, тя не идва отвън, с нея се раждаме и с нея умираме. Съвестта е постоянна духовна сила, която извира от душата. Тя се осъзнава с мислите и се реализира с волята, с постъпките. Ние имаме един коректив в мислите и постъпките си – вътре в себе с – това е съвестта. Човек сам си е съдник. Например казва: „гризе ме съвестта”, ако нещо е сгрешил. Или: „чиста ми е съвестта”,  ако нещо добро е направил. Така човек се развива, създава себе си като личност с коректива на съвестта си.                                                          От духовната наука знаем, че както вървим в земния живот от раждането към смъртта, така живеем в духовния свят от смъртта  - до новото раждане. Душата и Духът слизат в оплодената яйцеклетка и приемат физическото тяло от родителите.                                                                                      Човек със своя Дух  /Аз/ и душа /астрално тяло/ се спуска от духовния свят долу на Земята. Ако той никога не е живял в духовния свят –  не би могъл да говори за Духа.         Духовната сила наречена съвест съществува в душата както в живота в небесния свят, така и в живота на Земята.                                                                                                                                                         В древността хората са имали свръхсетива и са знаели и говорели много за живота си в духовния свят преди да се спуснат на Земята. За древните хора е било съвсем естествено да мислят, че по-важно е това което са били като души в духовния свят, преди да станат земни хора. Те са донесли със себе си знанието, че там са живеели заедно с духовни същества и от тях са получавали и донасяли в земния си живот своите морални и нравствени импулси. Те знаели, че да правиш добро е това, което искат от тях духовните същества, сред които са живеели преди да слязат на Земята.                                   Преди осем-десет хиляди години в Древна Индия са живели хора с високо развит духовен живот. Те наричали себе си „Синове Божии” , „Синове на Боговете”, защото са знаели, че са живели в духовния свят преди да се спуснат на Земята. Затова те казвали: „Когато бодърствуваме ние сме хора, а когато заспиваме, ние сме Богове”. Те говорели за живота си сред Боговете преди раждането си.                                                                                                                                                                                                                              В по-късно време индийците са написали голямо поетично произведение - „Веди”, което означава „Слово”. Те казвали, че Словото, мъдростта е духовен дар, който е записан във „Веди” и който са знаели от живота си в духовния свят. Те не са наричали духовните морални дарове от Боговете с думата „съвест” – считали тази духовна сила за нещо присъщо, естествено.                                                              Древните индуси са придавали голямо значение на живота си в духовния свят, а земния си живот считали с незначителна стойност, не са ценели земния свят.                                                                                                                                                    Пред шест хиляди години в Древна Персия се е развила друга култура. Тогава хората започнали да придават ценност на живота си на Земята. Но, имали знание за духовния си живот в Небесния свят и духовните морални сили в себе си преди раждането, които донасяли   при слизането в земен живот.                                                                                                                                  Преди три-четири хилядолетия е била Египетско-Вавилоно-Халдейската културна епоха. Хората започнали да изпитват все по-голяма любов към живота на Земята.  Египтяните строили огромни пирамиди,  напоителни системи от канали за образуване на плодородна почва. Те все повече се привързвали към Земята и по-малко знаели, че са се преселили тук от духовния свят. Така възникнал страхът от смъртта. Затова египтяните балсамирали телата – и досега съществуващи мумии. Те считали, че душата, ще съществува толкова дълго,  докато съществува запазеното тяло на Земята. Египтяните се стараели да осигурят безсмъртие чрез мумифициране на физическото тяло.                                                                                                     За древните хора моралните и нравствени импулси са били нещо естествено. Те си казвали: „За да знам какво трябва да правя тук на Земята – аз трябва да си спомня какво е било преди да се родя”.                                                                                                                                                                                                             Това продължило до епохата на Гръко-Римската културно-историческа епоха  / 747 пр. Хр . 1413 сл. Хр./ . Древните гърци имали усещане за моралното, доброто и започнали да го наричат „съвест”. Те чувствали, че от дълбочината на душата идва някаква сила, която ги насочва към добри дела.                                                                             Древните елини почти забравили живота преди раждането заедно със  затварянето на свръхсетивата за възприемане на духовния свят. Само в Духовните Центрове на древните мистерии посветени учители и ученици знаели, за живота след смъртта. В цялата гръцка цивилизация  духовния живот преди раждането е бил нещо като сън, забравен, и те все повече обичали земния живот.                             След Мистерията на Голгота, в първите векове на християнството, християните са знаели, че след смърт  душите живеят в духовния свят докато  се въплътяват за нов живот на Земята. Но на Осмия Вселенски християнски събор състоял се   в Константинопол било забранено да се вярва, че преди раждането човек живее в духовния свят, било унищожено познанието за Духа. Църквата премахва знанието за Духа, за живота след смъртта в духовния свят. Така външно, чрез предписания и морални норми тя подчинила естествените сили на съвестта.                                                                                      Днес ние живеем в Петата следатландска Културно –историческа епоха / от 1413 г. До 3574 г./. При нас свръхсетивата за възприемане на духовния свят са затворени. Според материалистичния възглед при смъртта  заедно с физическото тяло умира и душата. Загубено е познанието за живот след смъртта,  за карма /съдба/ и прераждане.                                                                                                                                     От  духовната наука е известно, че знанието за живот в духовния свят и за прераждане на  индивида в различни личности в различни епохи е най-важно за осмисляне на живота ни. След смърт душата съзерцава в панорамата на изминалия си живот какво добро и зло е сторила. И по неотменим духовен закон в духовния си живот личността придобива желание да поправи грешките и злото които е извършила в изминалия земен живот  -  при  следващото слизане на Земята. Така говори Духът в съвестта. Човек има съвестта като наследство от предземния си живот.                                                                                                                        В земния си живот от дълбините на душата ни избликва съвестта. Чрез нея говори Духът ни.                                                                                                                     В догмите на християнството остават неизвестни тези вътрешни сили на човешката душа, които могат да творят добро по съвест. В християнските канони се дават само външни правила и предписания като морални принципи на съвестта.                                                                                В нашия живот в духовния  свят преди раждане  и без да знаем това, присъства духовна сила в душата ни – това е съвестта. След това ние слизаме в земния живот и носим в душата си своята съвест в чист вид. В земния си живот ние чуваме гласът на съвестта и ако се вслушваме в него – вършим добри дела.. Така човек създава своя нов живот на Земята – дали се съобразява с гласът на съвестта, който говори в него – или не.                                                                                                                                               Човек сам себе се твори като личност – той е творец на себе си, има съзидателни сили на своя Дух чрез съвестта. Тя е съзидателно начало в човека – наследство от предземния живот. Вслушване в гласа на съвестта е вечното в човека, което чрез волята може да сътворява себе си като човек чрез делата за добро, които извършва.                            Съвестта нито се ражда, нито умира – тя е вечното в нашия Дух, във Висшия ни Аз /Дух/, във вечната ни индивидуалност, която се преражда в различни културни епохи на Земята, за да се развива и усъвършенства.                                                                                                                                                                      Ние сме безсмъртни и нашата съвест е вечната духовна сила в нас – тя не се ражда и не умира.                                                                                                                                                                                                                         Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                               



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896016
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031