ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ – ВТОРА ЧАСТ                                                                      „Отделният човек е преходен, народът е вечен. Всичко трябва да се направи за поколенията, които ще дойдат. Не бива да им се оставят за разрешение днешните задачи; те ще имат нови – като продължават да вървят по верния Път на България.                                                                                                                 За истинска победа – трябва винаги да се връщаме към себе си, към стария български мироглед, към своето собствено българско устройство”.                                                                                        Николай Станишев от „Кратка история на българите от най-стари времена до днес”.                                                                                                       Всеки народ има свой Дух на Народа, Духовно Същество от Йерархията на Архангелите. Архангелът определя съдбата, мисията, характера, темперамента, езика и развитието на народа. Обединени с етерните си /жизнени/ тела хората от един народ образуват етерното /жизнено/ тяло на този народ, в  аурата на което  действа, направлява, вдъхновява  неговия  Архангел - Дух на Народа.                                                                                                Българският народ, ръководен от Духът на Народа има специална мисия – да осъществи взаимодействието на културата на Изтока /Азия/ с културата на Запада /Европа/. Затова е било необходимо преселението на прабългарите от създадената им империя в Средна Азия да извършат многовековно придвижване до днешната ни земя. По пътя си те създавали могъщи, добре уредени държави.                                       Другата важна мисия на българския народ, зададена му от неговия Дух на Народа, е да бъде щит за Европа, да отбие нашествието на дивите държавно неорганизирани племена на хазари, авари, татари и араби. Българите създават мир на Балканския полуостров.                                                                                                                      През цялото си пътуване по пътя към днешна България българите се създавали държави с превъзходно държавно устройство, което наложили над присъединените народи. Българите са били господарски народ с висок Дух и нравственост, свободолюбиви, смели, с чест и преданост, противници на робството. Така създали велики държави, а местното население присъединявали, приобщавали, но не поробвали.                                                                                                                                                           За изпълнение на мисията на българите била предоставена райска, благословена земя на Балканския полуостров – море, планини, плодородни равнини и хубав климат. Новосъздадената българската държава е била с изключително добро държавно, народностно и военно устройство: на централна, средищна част, ляво и дясно крило, съответно такова родово и военно деление. Така били присъединени и обединени в държавното устройство заварените тук народи  - славяни и траки. Създаването на единен народ от три етноса е в основата на изпълнението на мисията – взаимодействие на културата на Изтока, която носели българите с древната култура на траките, с езика и културата на славяните.                                                                                                                   За разпадането на Първата Велика Прабългарска държава.                                                                                                                                                                            Опасно било вътрешното влияние на Китай върху прабългарската държава. Много китайски момичета давани като данък на прабългарите влияели върху българското потомство. Те създали у някои прабългари отцепници, които отивали в Китай като пълководци в тяхната войска. Така се разбивало          вътрешното единство на прабългарите.                                          По това време китайската постоянна войска не само, че увеличила своята численост, но най-важно – в по-голямата си част - била попълнена от войни от прабългарско потекло и била обучавана и предвождана  ат военачалници от прабългарски произход.                                                                                                                            Китайците нямали нравствени устои като прабългарите. Заговори, предателства и измени се направлявали и подстрекавали от Китай.                                                                                                                    Прабългарската държава била в непрекъснати войни с Китай, който нарушавал мирните договори, като си служел с предателства и заговори.                                                                                                                    Прабългарската империя се разпадала постепенно на няколко части. Последния век преди Христа се разпаднала напълно. В най-могъщата западна част, западното крило, преминали най-издръжливите, верни български  родове и племена. Те били принудени да напуснат родината си в Средна Азия и да се отправят на запад – в Европа. Има сведения, че между 127 и 114 година преди Христа българите се преселили в земите  северно от Кавказ. Следва постепенното преселение в Европа.                                                                                  В  372 година сл. Христа хан Баламир заедно с цялата си войска преминал р. Дон. Това е начало на българско нашествие на могъща армия от „яздещи стрелци”, с всичките си военни сили , каквато е била             по          времето на прабългарската империя                  при хан Мо-Дун. Образувала се първа българска държава в Европа между р. Дон, устията на р. Дунав, на изток – до Урал, на юг – до  Кавказ. Постепенно  се образува държава между р. Волга, р. Дон, Каспийско море, Кавказ и Черно море.                                                                                                                                                 Велика България                                                                                            В първата трета на седми век се създава обединение на всички прабългарски племена, които образували държава между Волга, Кавказ и Дунав, известна като  Велика България.                            Тя се управлявала от няколко ханове, но най-дълго управлявал хан Кубрат /Курт/ - шестдесет година, от 605 до 665 година сл. Христа.                                                                                                          При това управление българския народ е имал специална мисия зададена от неговия Дух на Народа. Това са били българските победи над авари, тюрки, хазари, араби.Така Европа е била спасена от тяхното нашествие – на диви, първични племена. Византия е имала съюз с българската държава за защита от тези племена.                                        След хан Кубрат управлявал хан Баян. Под натиск на хазарите Велика България се разпаднала. Хан Баян с родовете и племената си останал в земите на предците. Другият син – Котраг създал Волжска България. Четвъртия син Кубер се установил в Панония. Петият син Алцек преминал в северна Италия, където създал своя държава.                                                     Третият син – Аспарух под натиск на хазарите се отправил към делтата на р. Дунав. Аспарух е велик предводител на  нашия народ, вдъхновен от Духът на Българския Народ за изпълнение на неговата мисия. Той бил законен продължител на българската държава. След разпада на Велика България, хан Аспарух довел част от българските племена в днешна Бесарабия.                                                                                                 Следвало образуване на Придунавска българска държава и зараждане на новия български народ. Хан Аспарух пстепенно преминал с българските племена в Добруджа до Стара планина. В съюз със славянските племена победил Византия. Аспарух обединил местното население с техните етнически, верски и културни различия и заедно с тях се противопоставил на могъщата тогава Византия. Той обединил осемте славянски племена и им наложил българското държавното и военно устройство. В съюз със славянските племена българите предвождани от хан Аспарух победили Византия и в 681 година бил подписан мирен договор, с който Византия признала новосъздадената Българска държава.                                                                                                                                                                                                       Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                               

Здравейте, ivankakirova. Само да допълня, ако може към написаното, че името България се споменава за първи път на 9 август 681 г. на Вселенския събор. Аспарух се бие още веднъж с Източната Римска империя( Византия) през 688 г., когато на император е Юстиниан II Ринотмет. Преди идването на Балканския полуостров съм срещал на много места да се споменава за българи из източниците в Азия, предимно китайски и руски. Създадената от Котраг Волжска България е управлявана до средата на XVI в. само от потомци на рода Дуло.
Поздрави!