Постинг
12.08.2019 11:44 -
ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ - ТРЕТА ЧАСТ
ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ - ТРЕТА ЧАСТ „ Кхан-ювиги Исперих от рода Дуло заел българския престол в 643 година. Той повел народа си към ново величие и могъщество, и успял като истински продължител на Старата Велика България да създаде от своето западно крило една крепка българска държава, синовете на която и днес стоят на Балканския полуостров и носят старото и славно име”. Николай Станишев Хан Аспарух /Исперих/ е един от великите предводители на българския народ. Вдъхновяван и направляван от Духа на Народа /Архангела на Народа/, повел българския народ към обетованата земя, предназначена за него. Той бил продължител на Старата Велика България, с мисия да създаде една силна българска държава, която да съществува на определената територия на Балканите завинаги, без по-нататъшно преселение. Хан Аспарух разполагал със западното крило на Стара Велика България, където са били най жилавите и издръжливи родове българи, най-силните войни, най-добрата държавна и племенна организация. В началото хан Аспарух с ядрото на народа си заел равнината на северно-западния бряг на Черно море между устията на реките Днестър, Прут и Дунав. Той създал същото държавно, военно, родово, племенно и териториално устройство както в Стара Велика България – средищна част, ляво крило и дясно крило. В началото на втората половина на седмо столетие Аспаруховите българи от средищната част започнали да преминават Дунава и се настаняват южно от реката. По същото време дясното крило на българската държава се спуснала в западната част на Балканския полуостров, под предводителството на кавхан Кубер - в сърцето на Македония. Към 679 година българите вече стабилно се настанили в Северна България и в Македония. Хан Аспарух макар и с не многобройни българска орда от един милион души създал трайна държава и то върху земя, която била имперска територия на Византия. Тя била тогава най-голямата военна сила в Западна Европа. Хан Аспарух се настанявал постепенно със своята орда малобройна, но силна по Дух, и като военна мощ и стъпил здраво на Балканския полуостров с намерение да остане завинаги тук с новообразуваната държава. Той укрепил здраво проходите на Стара планина, направил непрекъснати окопи на западната граница при устията на реките и около морските заливи. Така хан Аспрух създал основната, средищната област на Придунавска България. В същото време кавхан Кубер заел Средна Македония – стратегическа позиция, важна за Балканския полуостров. Това било дясното крило на Българската държава. Тази българска десница многократно отбивала удари на враговете и спасявала Българската държава. Българите дошли на Балканите със своето тройно държавно подразделение, но държавата била единна – със средищно, дясно и ляво крило. Византийците дълго време не разбирали, че средищното и дясно крило са на една държава и считали, че България и Славиния /както наричали Македония/ са отделни държави. Император Констанс Втори нападнал Македония. Хан Аспрух, заедно с кавхан Кубер победил византийската войска и императорът бил принуден да отстъпи. Бил сключен мирен договор, при който Хан Аспарух в течение на двадесет мирни години успял да се настани здраво в Северна България и Македония. Хан Аспарух изпълнявал главната задача на мисията вдъхновена му от Духа на Народа да постави начало на новата Българска държава със създаване на многоброен единен български народ, заедно със присъединените славянски племена със средищна област – Северна България и дясно крило – Македония. В 668 година на византийския престол се възкачил Константин Четвърти Погонат. Той събрал цялата си армия и я повел против българите. Хан Аспарух с голямо военно изкуство постепенно изтощавал византийските войски с многобройни внезапни нападения които се осъществявали от мобилната му войска от конни стрелци, която била далеч по малобройна от голямата византийска армия. Бойният дух на византийските войски бил подбит от внезапните и неочаквани нападения на българите Византийският император, обезсърчен, изоставил войските си и заминал в Месемврия /Несебър/ да прави бани – бил болен от подагра. Войските като разбрали, че императорът им е избягал - бързо се оттеглили назад. Тогава хан Аспарух с всичките си бойци им нанесъл тежък удар и извоювал важна, решителна победа за българския и славянски народ. Сключен бил позорен мирен договор за Византия като победена държава – да плаща годишен данък на българите. И най-важното в 681 година император Константин Четвърти Погонат признал новосъздадената българска държава. След унищожение на голяма част от византийската войска хан Аспарух продължил главната си задача - укрепване на държавата в Северна България. Тогава било построено ново средище - Плиска на Шуменското плато. Той засилил укрепителните съоръжения по границите. Хан Аспарух вече стъпил здраво на тази земя и в Македония – с лявото крило на държавата предвождано от кавхан Кубер. Уреждане на отношенията между българите и присъединените славянски племена станало сравнително лесно и бързо – въз основа на българското държавническо устройство - държава на свободни хора с еднакви права и задължения към държавата. Създали се нови родове бойци от българи и славяни със строг ред, верност и преданост към държавата. Създаването на многоброен, единен народ с твърдо народностно съзнание и принадлежност към новообразуваната държава била главна задача на хан Аспарух и следващите велики ханове на Придунавска България. Българите и по-рано познавали славяните. Те често взимали жени от тях. Славяните принадлежат към индо-европейската етническа общност. Най-ранното им заселване е било на територията между реките Одер и Висла. През втората половина на Първото хилядолетие пр.н.е. започнало преселение на славянските племена от тяхната прародина. През следващите няколко века се обособили основните славянски племенни групи – източни /анти/, западни /венеди/ и южни /славини/. Към средата на Пети век южните славяни /славини/ се придвижили на юг от Карпатите и стигнали бреговете на р. Дунав. В началото на Шести век славините и антите заедно с прииждащите от прикаспийските степи малки орди българи започнали заедно своите непрекъснати набези на юг от Дунава. В края на Шести век и първата половина на седми век нашествието на многобройните племена славяни на Балканския полуостров достигнало до брега на Егейско море и дори Пелопонес. Почти навсякъде по тези места се установили трайни заселвания на славянски племена. Хрониките и летописите са запазили местонахождението и названието на много от славянските племена по земите, на които по-късно се обособява българската народност. Така между Дунав и Стара планина живели „седемте славянски племена” , в сегашна Добруджа се заселили „северите”, край р.Тимок живеели „тимочаните”, край р. Струма – „струмяните”, край р. Морава - „моравяните” /Петър Константинов/. Основна социална единица в славянските племена е била родовата община. Общините били ръководени от старейшини. Общините са обединявани в племена, ръководени от племенни вождове – князе. Основна част от славяните са се занимавали със земеделие и някои занаяти. Върховен бог на славяните бил Перун - творец на мълниите и единствен господар на всичко. Почитани били и боговете на плодородието – Дажбог, на огъня – Сварог, на младостта и красотата – Лада, на стадата – Волос и др. Установяването на славяните на балканските земи не са били временни, а трайни. Заедно с българите и траките съставлявали единния народностен състав на новообразуваната България. По характер славяните били непостоянни, обичали безредието и безвластието. Но имали и много положителни качества. Били здрави и с нравствени устои, съобразителни и хитри. Мъжете били мързеливи, но войнствени и храбри. Жените били красиви и здрави, раждали много деца. Счита се, че езикът на българския народ идва от славяните. Много от българите взимали за жени славянки, а децата учат езика от майките си. От сливане на българи и славяни изникнал един нов народ, у когото славянските недостатъци били подтиснати от военните и държавнически качества на българите. Третият етнос който се слял с българите и славяните били траките. За древната култура, която имали траките и която се вляла в духа на българския народ ще се спрем в следващата статия. Българския народ със силен дух, висока нравственост, вярност и преданост, превъзходно държавно и военно устройство бил основа на трайна държава. Приети били българските разбирания за държавно и военно устройство, за род, народ и държава от свободни хора, без роби в нея. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
