Постинг
18.11.2019 14:24 -
ПОСЛАНИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - ИЗВОР НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС
ПОСЛАНИЯТА НА АПО8СТОЛ ПАВЕЛ - ИЗВОР НА ХРИСТОВИЯ ИМПУЛС „И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за първи път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определи съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили. Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги философски понятия . . . а разказва за едно събитие каквото е например Възкресението Христово, като нещо, което е изживял непосредствено и лично.” Д-р Рудолф Щайнер Апостол Павел е основната, най-важна личност, която за първи път разгласява чрез своите послания Христовия Импулс по целия свят. Когато човек се потопи дълбоко в тези послания, той долавя че импулсите, които движат Апостол Павел всъщност са импулси идващи от Христос, лично преживяни от него. Апостол Павел е убеден и е истински ентусиазиран, горещ пропагандатор на тези идеи. Посланията на Апостол Павел носят личен характер с често бушуващи страсти, но и непоколебимост да разгласява християнските истини като първичен, непосредствен източник на християнството. В тях има точно формулиране на християнското учение. Свети Апостол Павел е преживял много изпитания, мъчения, страдания, затварян в тъмници и накрая понесъл мъченическа смърт за разпространение на християнството - повече от другите апостоли. Затова църквата го е удостоила заедно с Апостол Петър с прозвището „Първовърховен Апостол”. А сам той във Второто си послание до Тимотей се нарича „Окованик Христов”. Той е проповедник, апостол и учител на езичниците, апостол на християните. Животът и подвизите на Апостол Павел са описани с топлота от неговия ученик – евангелистът Лука в книга „Деяния на светите Апостоли”. Апостол Павел претърпява мъченическа смърт в Рим, обезглавен, посечен с меч, на 29 юли 69 година след Христа. В Новия Завет има 14 послания от Апостол Павел до римляни, солуняни, коринтяни, галатяни, ефесяни, филипяни, колосяни и пр. Има послания на „Апостол във вериги”, когато е бил в тъмница. Посланията на Апостол Павел представляват дълбоко и всестранно излагане и изясняване на основата на християнското учение, запечатано в богословски понятия и образи. Той е изиграл важна роля и е най-важният, вдъхновен, дръзновен проповедник за разпространение на християнството в Гърция, Палестиня, Македония, Беломорието, Рим и др. В посланията той разяснява благовестието Христово, понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва в него. Павел, с името Савел е роден между пета година преди Христа или пета година след Христа. Той е римски гражданин по рождение. Роден в религиозно богато еврейско семейство в г. Тирс, римска провинция Киликия, Палестиня. Павел е от израилев род от Вениаминово колено. Той се определя като фарисеин. Учил в Йерусалимска висша школа философия, етика, литература, гръцки език. Като висш римски началник Савел бил върл гонител на християните. С такава задача тръгнал за Дамаск и пред града се случва чудото – Видение на самия Христос. „И на отиване, като наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус, който ти гониш. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и слез в града, и ще ти се каже що требва да правиш”. /Деяние на апостолите гл.9: 3,4,5,6/. От огромната, ярка светлина на видението на Христос Савел ослепява за три дни. Заведен в Дамаск при Ананий, който, получава поръчение от Христос: „И Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви”. /Деяния на апостолите гл.9 : 15./ . Ананий възлага ръце на главата на Савел и го покръства с името Павел, както става при Посвещение. В същия момент Павел прогледнал и от този час започнал да проповядва християнството. Павел вижда светлинния ореол, в който му се явява Христос за първи път за разлика от виденията на другите по-късни светии. Възкръсналият Христос се явил на Павел в душевна плътност на светлинния ореол, в който за първи път се открил на Павел пред Дамаск. Това е била Божията милост с благодатта да се яви в този ореол. Така Павел вече знаел, че след Мистерията на Голгота в самата сфера на Земята живеят вече всички сили, които са възкръснали при Мистерията на Голгота. По такъв специален начин Павел познал възкръсналия Христос. И от този момент Павел започнал да проповядва с увереност, страст, всеотдайност. Така християнството проповядвано от Апостол Павел влизало в най-дълбоките и интимни области на човешката душа и той успявал да възпламени личния елемент у човека. Той представял първичното Христово събитие по един строго личен характер. Апостол Павел е натоварен с мисия, която засяга цялото човечество и то в Четвъртата Гръко-Римска културно историческа епоха, когато се закриват сетивата на човека за духовния свят и настъпва епохата на материализма, на мрака за духовното. Така Апостол Павел открива поглед към всички опасни влияния, които епохата на мрака предизвиква в човешката душа. Срещу епохата на мрака той трябвало да призове нежните сили на току-що възникналия Христов Импулс. Затова в посланията на Апостол Павел звучат смело гневни и яростни пориви. Той непрекъснато ни напомня за всички възможни прояви на материализма, които трябва да се превъзмогнат. Той предлага нещо, което едва просветва в човешката душа, и пътя по който да се разгори Христовия Импулс като истински пламък. Посланията на Апостол Павел са с огромна въздействаща сила на първичното християнство. Тази сила пулсира особено от посланията му до римляни, коринтяни, солуняни. Там изригва гняв и смелост характерна за личния елемент на посланията му. И точно такива е трябвало да бъдат, та да имат завладяваща ударна сила на първичното християнство за разпространението му по света. И всичко онова от християнството, което идва като нещо ново в света е описано по толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм - ни позволява да сме напълно сигурни. Той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс, с който са завладяни всичките му душевни и духовни сили. Това е триумфа на Духа над човешката природа. И днес, когато материалистичната епоха е в своят разцвет, когато сетивата ни за духовния свят са затворени, и ние сме в обсебващия духовен мрак, можем да почерпим духовни и душевни сили от Христовия Импулс, който извира от посланията на Апостол Павел. „Ако нямаш любов, нищо не си” - казва Апостол Павел”. Той казва също „Не Аз, а Христос в мен”. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
