Постинг
25.11.2019 16:00 -
РАЗНОВИДНОСТИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ
РАЗНОВИДНОСТИ НА БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ ЕВРОПЕЙСКИ СТРАНИ „Случаят с Босна красноречиво показва на какво се дължи успехът на Богомилското учение – на това, че то е Религия на Любовта, в която няма йерархии, няма насилие, има свобода на личността, равенство на всички и особено на жените, братство между хората . . . и това в едни много жестоки времена на насилие и животинска ярост, на глад и безхаберие, на незачитане на човека, време на произвол и беззаконие. Богомилството дава надежда и на бедния, и на богатия, защото и просякът, както и най-великият рицар, и най-могъщия управник имат нужда от любов”. Проф. Дамян Попхристов След погубването на Василий Врач в Константинопол няма вече богомилска централа, за да се направлява и осъществява богомилското учение в България. Защото тя е под византийско иго. Дейността на прогонените богомили се пренася най-напред в Босна. Богомилството в Босна Босна има трудна съдба притисната между Сърбия, Хърватия и Унгария. Най-напред тя е завладяна от Сърбия, след това от Харватия, после от Унгария. През 1180 година бан Кулин се съюзява със сърбите и унгарците срещу Византия и като отхвърля нейното върховенство, става самостоятелен управник. До това време богомилите отдавна вече са преминали през Босна и са създали там богомилски центрове. Днешната столица Сараево е основано от богомили и е наречено Катера, което означава „Чиста” / аналогично на „катари” – „чисти”/. Други богомилски центрове се създават в Мостар, Благай и Столац. Самият владетел бан Кулин е богомил и то посветен, съвършен. Задачата му е сложна. Като самостоятелен управник трябва да отстоява независимостта на държавата и като добър дипломат да маневрира между всички съседни държави. През 1189 годна бан Кулин издава държавен документ наречен „босаница”, с който определя държавата си като Босна, а жителите й нарича”бошняни”. Най-уникалното е, че обявява за независима Босненската църква, която благодарение на него е чисто богомилска. Бан Кулин превръща богомилството в официална религия на държавата и с това става нейният най-отличителен знак. Това е търсеният белег за идентичност, който ще я отличава и от Византия и от Рим. За първи и единствен път богомилството е официална държавна религия. И тя остава такава в Босна повече от 150 години. И така в Босна са приютени бягащите богомили от Сърбия, /наречени бабуни или кудугери/, където са преследвани, книгите им изгорени. Богомилството никога не се установява в Сърбия, както това става в Босна. И така Босненската богомилска църква започва свой самостоятелен живот и богомилството процъфтява. През 1223 година в Хърватия е избран богомилски ръководител, когото нарекли „еретически папа” – това е българинът Вартоломей. Истинският разцвет на Босна настъпва при Твърдко Първи 1377 – 1391 Г./, женен за българската принцеса Доротея – дъщеря на видинския цар Иван Срацимир. През цялото време на управлението му Босненската богомилска църква успява да се съхрани. Твърдко, заедно с цялата аристокрация и народа на Босна приема Богомилското християнство. В 1456 година султан Мурад Втори поробва страната и с това се слага край на богомилството в Босна. Босна е единствената Богомилска държава в Средновековието. Богомилството в Италия Богомилството се разпространява най-вече в Италия и Франция. Още в 928 година богомилите са насочват към Венеция и там патриарх Стефан Венецианеца, съвършен богомил, изпратен от Боян Мага. /Мъдреца/, основава първият богомилски център. След това в Италия се основават и много други богомилски центрове. Такъв център е основан през 971 година в Равена от ръководителят на богомилската общност Вилгард. Той е изправен на съд , измъчван жестоко, без да издаде никого и умира мъченически. Дукът на Милано разрешава на българите във Вилгард да запазят обичаите си и вярата като богомили. През 1140 г. Богомилски център има във Варчели , наречен „Булгаро”. От 1030 до 1212 г. богомилското движение има големи успехи в гр. Витерба, Флоренция, Рим, Болоня, Неапол, Сицилия, където се създават богомилски центрове. Богомилското движение във Франция Богомилското движение се разпространява дълго и трайно в Южна Франция най-вече в областта Лангедок. Там главен център става Тулуза. Центрове има също в Алби, Каркасон, Фоа и др. В тази област е и главната централа, митичният богомилски замък Монсегюр. Ескламонда – графиня на Фоа е най-известната жена съвършен богомил наред с Михаил Унгарец /Макрина/, която е била апостол на Боян Мага /Мъдреца/. Тя притежава земи в подножието на Пиринеите и замъка Монсегюр. Ескламонда среща съвършения богомил папа Никита, който пристига от Ломбардия в Сан Феликс дьо Кармен. Той донася много от тайните богомилски книги и провежда събор на богомилите. Този събор се счита за основополагащ, защото на него се поставя началото на организираното катарско движение в Лангедок. Избрани са епископи за различните райони. Посветените богомили /съвършените/, са били около 1000 – 1500 души. Ескламонда се отдава на усилена духовна работа и в 1204 година получава посвещение от катарския /богомилски/ епископ Жилбер де Кастро. Наричат Ескламонда Учената, Великата, защото неуморно разяснява, пропагандира Богомилското Учение. Тя е „. . . дамата, която дарява светлина на света” /Гийом Монтанагол/. Хората боготворят, трубадурите я възпяват в песните си. Тя привлича много жени за катарското общество. Също така открива училище за млади момичета в духа на Катарското/ Богомилското/ Учение, нещо нечувано за Средновековието. Най-голямото постижение на Ескламонда е замъкът Монсегюр. Запозната с Катарското /Богомилското/ учение тя преустройва крепостта като я превръща в храм на Слънцето с формата на пентаграм. Крепостта се превръща в перфектна слънчева обсерватория. Замъкът е главен център на катарите от Южна Франция, Тулуза, накрая последно убежище преди да ги изгорят на кладата. Катарите Най-често използваното наименование за богомилите в Южна Франция е катари - от гръцката дума „катарои”, което означава „чист”. Те наричат също себе си „добри хора”. Носят бели дрехи. Катарите се разпространяват главно през 12 и 13 век. Те са били преследвани от Инквизицията като ерес, били са подложени на мъчения, екзекутирани, изгаряни на клада. Основната идея на катарите /богомилите/ се съдържа както и в началното християнство. Всеки човек има божествен неповторим Дух, който се преражда в различни личности в различни исторически епохи. Целта на християнското катарско /всъщност Богомилско/ Учение е да се възстанови божественото начало чрез вътрешно пречистване на душата. Основен принцип на катарството е вътрешното съвършенство. Те го наричат „тъкане на дрехата на светлината”, единствено способно да извиси човека до неговия висш Дух / Жан Блум в книгата „Тайното учение на катарите”/. Това вътрешно усъвършенстване се изразява чрез човеколюбие, чрез поведение проникнато от обич – без егоизъм. Съвършените катари, посветените /както и богомилите/ са ставали само с подготовка на дълго изпитание и аскетизъм. Тази религия от началното християнство, която катарите /богомилите/ създават като учение е превръщане на злото в добро, пречистване, одухотворяване на материята, за да се стигне до съвършенство на човешката душа и Дух. Катарите /богомилите/ загиват при тяхната екзекуция, изгаряне с молитва за спасяване на душите на своите палачи. Даже на кладата остават верни на идеалите си намирайки в пламъците своето духовно кръщение. Дио де Роше прави изследвания и изучаване паметта на катарството. Той основава сдружение с цел изучаване на Катарското Учение, в което имало близо 1000 членове. В 1244 година замъкът Монсегюр е бил обсаден и предаден на Инквизицията. В него са намерили убежище над двеста катари. Те били отведени в подножието на Пиринеите, където имало огромна клада. Инквизицията притискала катарите да се откажат от вярата си. Осъдените сами се качвали на кладата, без да се съпротивляват и докато имали сили се молели за спасението на душите на палачите си: „Мирът и щастието ще се върне в кралството, когато и последната от заблудените души бъде спасена” – казвали те. На огромната клада били изгорени живи 217 мъже и жени. Пророчеството на катарите Те казват, че в 1986 година ще бъде провъзгласена Църквата на Любовта: „Църквата на Любовта няма да има структура или сграда, а е само разбиране; „Не е затворена в себе си, защото се стреми да обогати всички групи и религии; „Признава всички велики Учители от всички епохи, които са показвали Истината на Любовта; „Тези, които участват в нея, практикуват истината на Любовта с цялото си същество”. Доц. Д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
