Постинг
02.12.2019 16:51 -
ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТОС Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИДЕАЛИТЕ НИ
ПЪТЯТ КЪМ ХРИСТОС Е В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИДЕАЛИТЕ НИ „Едва, когато тези мисли не ни изглеждат повече като наши мисли, а като доказателство за живия Христос, който ще се явява пред хората, тогава ще разбираме тези мисли по правилен начин. Днешният материализъм не разбира това. Той лесно разбира, че има абстрактни идеали за доброто и красивото. Че има живи сили, които ни издигат нагоре чрез тяхната милост, това трябва първо да се разбере. То ще се разбере чрез духовно-научното развитие, то е обновеният Христов импулс. Когато не приемаме повече нашите идеали само като идеали, а чрез тях намираме пътя към Христос, тогава продължаваме християнството в духовно-научен смисъл . . . Тогава християнството ще покаже, че съдържа най-великото за всички бъдещи времена”. Д-р Рудолф Щайнер Днес ние живеем в Петата /Германска/ следатландска културно-историческа епоха, която е започнала от 1413 година и ще завърши пред 3574 година. Характерно за днешното време е че преобладаващата част от хората са с материалистичен мироглед. Те са потопени дълбоко във видимия материален свят, с всички технологични чудеса, които човек е създал, използва, и които ги завладяват. Но, от друга страна в нашата епоха се развива съзнателната /духовна/ душа. И ако човек желае да прогледне и в другия, невидимия духовен свят, той може да постигне това със своя интелект чрез духовно-научно познание и развитие. Въпреки че днес са закрити свръхсетивата ни /ясновиждане, ясночуване, интуиция/, с които са разполагали хората в древността. Човекът е съставен от видимо физическо тяло и невидими, духовни тела, които изцяло го проникват и ръководят: етерно/жизнено/, астрално /душа/ и Аз /Дух/. Духовните тела са се развивали постепенно в различни културно-исторически епохи. През далечната Лемурийска епоха за първи път във физическото, етерното тяло и душа е бил внедрен Азът /Духът/ на човека. Телата постепенно са се развивали и усъвършенствали в различните културно-исторически епохи. През Първата Индийска културно-историческа епоха се е развивало етерното /жизнено/ тяло. През Втората Персийска културно-историческа епоха се е развивала душата /астралното тяло/. През Третата Вавилоно-Египетско-Халдейска културно-историческа епоха се е развивала сетивната душа. През Четвъртата Гръко-Римска културно-историческа епоха се е усъвършенствала разумната /интелектуална/ душа. И през нашата Пета Германска културно-историческа епоха се развива духовната /съзнателна/ душа. Идването на Христос на Земята, раждането Му в тялото на Исус, и Възкресението Му е най-голямото събитие в еволюцията на човечеството. За разбирането на Христос и християнството. Разбирането на Христос и какво Той донесе на човека, за да върви в своята възходяща еволюция, е труден и продължителен процес. За него се изисква не само интелект, но и истинско, задълбочено духовно познание и развитие. В евангелието самият Исус Христос е казал: „Имам още много да ви казвам, но сега не можете да го понесете” До появата на Исус Христос на Земята, еволюцията на човека, особено на неговия Аз е вървяла низходящо. Но, след Възкресението на Христос еволюцията на човека, на неговия Аз/Дух/ тръгва възходящо под влиянието на Христовия импулс. Защо това е така? Защото човекът е слязъл от духовните висини като духовно същество в материалните, физически дълбини и отново трябва да се изкачи до духовният свят. Това слизане на човека е по отношение на душевния му живот. В древността, поради наличие на свъхсетива човек е бил по-близо до божествено-духовното, отколкото днес. Но, неговия Аз е бил по-затъмнен, съноподобен. С опознаване на физическия живот, на материалния свят се развива интелект, разум. Днес колкото повече личността се изпълва с Христовия импулс ще се издига до божествения свят с ясно съзнание . Ще има и по-ясно виждане в сетивния, физически свят. Същинското Азово развитие е предхождано от пълното развитие на душата /астралното тяло/. За Луциферическото влияние. През Лемурийската епоха човек слиза на Земята като духовно същество със следното устройство: невидимо, духовно физическо тяло /фантом/, жизнено /етерно /тяло, душа /астрално тяло/. Човекът непосредствено преди да получи за първи път своя Аз /Дух/ се случва Луциферическото влияние върху душата. Това е „грехопадението”, „първородния грях”, изкушението от Луцифер, при създаване на Адам и Ева, описано в Библията. Това изкушение от Луцифер е преди сегашното Азово духовно развитие, което изкушение обаче хвърля сянка върху цялото Азово развитие. Защото човек може да избира между добро и зло. Тогава той е станал грешник без вина чрез Луцифер. Ставал е грешник с душата си /астралното тяло/. Това е огромната разлика между някой грях, който сега извършваме като хора с развит Аз /Дух/, когато имаме осъзнат избор между добро и зло. „Грехопадението”, изкушението е станало преди Азовото развитие на днешния човек. Затова, че нашата душа е станала греховна преди получаване на Азът ни се явява фактът, че още в началото човек е потънал по-дълбоко във физическият свят от предвиденото при всяко свое следващо прераждане. В това по-дълбоко потъване в материалния свят човек става видим Но, първоначалния грях, който с изкушението на Лучифер в началото на сътворяването на човека, който се е отпечатал в душата и в Аза/Духа/, прониква по-нататък в човешките наследствени сили и води все повече до физическа дегенерация. Това е постепенното слизане на човека от духовните висини към физическа дегенерация – това е наследствения грях. Не трябва да разбираме този наследствен грях като другите грехове в обикновения ни живот. Това вече зависи от нас. Например с чувство на гняв, афекти, пориви, страсти, нагони, ние извършваме грехове. Това са грехове, които извършва самият човек в своя живот. Това е личен грях на човека. Грехът, с който човек се натоварва чрез своя Аз, също въздейства върху душата /астралното тяло/, но той зависи от всеки човек. Той може да се компенсира, да се поправи в живота на Земята или да се изплати с Кармата през следващия земен живот И ние можем да събудим в себе си сили в нашия Аз /Дух/ за овладяване пориви към злото, да се пречистим, да работим за нашето духовни издигане. Това е пълна наша заслуга – възможност отново да се изкачим към духовния свят. Иначе трябва да останем само долу вплетени изцяло във физическо-материалния свят. Всичко, което произлиза в нашия живот - пориви, страсти, желания, нагони – има личен характер. Човек е неповторима личност, индивидуалност. И ако неговия Аз /Дух/ е вплетен само във физическо-материалния свят – той е несвободен защото е в оковите му и следва желания, страсти, нагони. Това, което издига човека в духовния свят е моралът, добродетелите, идеалите , както и преодоляване на страсти, желания, нагони, завист, омраза, гняв. Такива нравствени идеали са свобода, братство и равенство. Но, тези идеали в наше време са абстрактни понятия. Защото, за да се изпълни идеалът, личността трябва да се вживее, да работи за изпълнението на тези духовни идеали. Или за своите лични идеали, които зависят от способностите, дарбите, талантът, но които човек притежава и развива. Например: да се посветим в правене на безвъзмездно добро, на творчество за създаване на красота и хармония, да помагаме и служим всеотдайно и др. Обаче, когато човек се потопи само във физическо-материалния живот в борба за власт, за натрупване на капитал и е подвластен на тези пориви, страсти, желания – той остава като личност долу в материалния свят. За да се издигне личността в областта на нравствените идеали, и те не са само абстрактни понятия за него, трябва също така нещо лично да пресрещне, лично да го преживее. И това е Христос, това е Христовия импулс, който заживява в личността, в неговия Аз /Дух/, пулсира в неговата гореща кръв и ентусиазъм. Христос достига до всяка личност, ако тя го приеме в себе си, и го следва в своя живот. И тогава човек може да кажа: „Не Аз, а Христос в мен”, както проповядва Апостол Павел. И така - имаме наследствен грях, но със своя Аз /Дух/, прилагайки не абстрактно, а в живота си, с живи сили моралните идеали намираме пътя към Христос. Ако преживяваме своите идеали като нещо лично, живо, всеки ден. Християнството е нещо велико за всеки човек на Земята, не само за християните, но трябва да стигнем до Христовия извор на импулса. Ние, днешните хора сме надарени от духовния свят с голяма милост. От тридесетте годни на двадесети век Христос се спусна на Земята в своето духовно, етерно тяло. Това е Второто Пришествие на Христос. При голямо страдание, мъка, премеждие, човек, който се обръща към Христос с гореща молитва за помощ, Той му се явява. Личността го вижда като огромно сияние, ослепителна светлина и го чува. Христос помага, отнема болката, страданието, става чудо. В бъдеще все повече хора с Христовия импулс в сърцето си ще го виждат в Неговото сияйно Божествено тяло . Истинските християни ще имат волята все повече и повече да приемат в сърцата си Христовия импулс. И все повече ще се изкачват в духовните висини. Христос е с нас през целия ни живот, при всички прераждания, на Земята и в духовния свят между смърт и ново раждане. Приемането на Христовия импулс ще определи съдбата на всички хора през бъдещите хилядолетия. Христовото събитие е централно събитие в цялата земна еволюция на човека. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
