Постинг
15.12.2019 14:50 -
БОГОЯВЛЕНИЕ, ОТ ИСУС ДО ХРИСТОС
БОГОЯВЛЕНИЕ, ОТ ИСУС ДО ХРИСТОС „И като се кръсти всичкий народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето” „и слезе Дух Светий в телесен вид като гълъб връх него; и глас биде от небето който казваше: Ти си син мой възлюблений; в тебе благоволих”. Ев. на Лука, гл.3: 21,22 Празникът Богоявление /Йордановден/ в народните ни традиции се празнува като имен ден и с литургии в църквата, с изваждане на кръст от ледена река . Но, нека да помислим за дълбоката духовна същност на този празник, един от най-големите годишни празници. Това всъщност е Рождество на Бога Исус в човека Исус. Какво се случва на Шести януари преди хиляда деветстотин и седемдесет години? В този ден Исус е на тридесет години и е кръщаван от Йоан Кръстител в р. Йордан. В тази минута Азът /Духът/ на Исус напуска телата му /физическо, жизнено и душа/ и в него навлиза Духът /Азът/ на Божественото Същество Христос. Това е единствен път в човешката история, когато един Бог се въплътява в човешко тяло. Това никога вече няма да се повтори. И така в един момент човешкия Аз /Дух/ на Исус напуска физическото тяло, етерното /жизнено/ тяло, душата /астралното тяло/ и в него навлиза Христовото Същество при кръщението извършено от Йоан Кръстител. Вместо Азът /Духът/ на човешко същество навлиза Богът – Христос. По какво се различава този Исус Христос от всички хора на Земята? Той се различава по това, че те носят в себе си онзи Дух /Аз/, който от сътворението на човека на Земята се поддава на изкушенията на Луцифер /Дявола/. Докато Христос Исус носи в себе си не онзи човешки Аз /Дух/, а Богът – Христовото Същество. Така че от сега нататък, след кръщението в р. Йордан, през следващите три години от живота му, до Мистерията на Голгота, в Исусовото физическо, етерно тяло, душа, в която се намират следи от предишното Луциферическо влияние, не могат да проникват никакви нови влияния на Луцифер. Следите в луциферичната душа на Исус прави видимо физическото му тяло, като носител на Богът Христос, в условията на физическия свят. И така до Мистерията на Голгота в Исусовите тела действа Божествения Аз /Дух/ на Христовото Същество. Събитията, които се разиграват в живота на Исус Христос от тридесетата до тридесет и третата му година – до Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога – Христос. И това няма нищо общо с нито един земен човек. Трябва да се върнем назад до древната Лемурийская епоха от развитието на Земята, когато човешкото същество слизайки от духовния свят за първи път се въплъщава в земно, видимо тяло. Това е представено в Библията като сътворяване на Адам и Ева. Там се описва като „съблазняване от змията”, алегорично представено „грехопадението”. Отговорни за грехопадението са Луциферичните духове. Поради тяхното влияние човек е потънал много по-дълбоко в материята от първоначалния замисъл на Бога. Но, с това събитие се нарушава равновесието между изграждащите и разрушителни процеси на физическото тяло и настъпва смъртта. Преди това човекът е бил безсмъртен. От друга страна човек получава право на избор между добро и зло и може да развие свободата и любовта. Макар и зародишът на човешкия Аз /Дух/ да е бил вложен още в Лемурийнската епоха, развитието на Азовото съзнание се извършва в дълги исторически епохи – от Атландската и чак до сегашната Пета следатландска епоха. В предшестващите епохи, до Мистерията на Голгота, Азовото съзнание е било все още неясно, съноподобно. Нашите мисли, чувства и усещания протичат най-напред в етерното ни /жизнено/ тяло. Вътрешната душевна същност намира израз в потоците и силите на етерното /жизнено/ тяло – етерния мозък, който прониква изцяло физическия мозък. Когато осъзнаваме една мисъл, усещане, възприятие, този процес се разиграва в нашата душевна организация. Но, душевните ни изживявания стават съзнателни чрез отражение във физическия мозък – като в огледало. Мислите, чувствата, усещанията, възприятията, стават съзнателни едва, когато биват отразени – обратно от физическия мозък. Благодарение на това душевният процес, мисълта, възприятието стават съзнателни за човека. За нас, земните хора човешкото физическо тяло /физическият мозък/ действително представлява огледален апарат. И затова при увреда на физическия мозък човек губи съзнание. Тогава изчезват възприятия, мисли, усещания, но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното и астрално тяло /душа/, остава напълно незасегнат. За да изградим Азово съзнание в условията на физическия свят устройството на физическото тяло, включително и устройството на мозъка трябва да функционира като съвършен огледален апарат. В неговото отражение постигаме съзнание за самите себе си. Нашето физическо тяло има невидим енергиен носител. Можем да си представим невидимото физически тяло /наречено фантом/ като една мрежа от силови линии, в която са вградени материалните частици, и тогава то става видимо. Душата, жизненото тяло, Азът проникват физическото тяло и излизат навън от неговите очертания като аура. Но, във физическия свят те са невидими, както и фантомът, енергийния носител на физическото тяло. Човек в хода на преражданията в историческите+ епохи е потъвал все по-дълбоко в материята и неговият Аз /Дух/ започнал да става по-неясен, защото бил увреден фантомът /енергийният носител/ на физическото тяло, на физическият мозък. И тогава е трябвало от духовния свят да слезе Богът Христос, да се въплъти в човешко тяло, да поправи човешкия фантом на физическото тяло на Исус и така да донесе на човека един ясен, самосъзнателен Аз /Дух/. Това е огромната жертва на Христос - да донесе Азът си с възкръсналото нетленно тяло на цялото човечество. Той като семе прониква във всеки човек, от Възкресението досега, и в бъдещото развитие на човека. Чрез Христовия импулс на любовта хората получиха възможност за изграждане на пълното Азово /Духовно/ съзнание. Така човекът израства до съзнание за висшите светове, и не изгубва онова Азово съзнание, с което днес ние хората обхващаме физическия свят. Това Азово съзнание е възможно само поради това, че съществуването на Исус Христос е било във физическия свят. И така Христос даде на човечеството пълното съзнание на Аза /Духа/. Тази оплодотворяваща сила на Христовия Аз /Дух/ прониква във всеки човек на Земята. С Христовият импулс човек може са се развива, да се усъвършенства, да се пречиства душевно и извиси духовно всичките си тела в бъдещото си развитие за да достигне до Христос. „Не Аз а Христос в мен”, както казва Ап.Павел. Това е небесния дар на Христос - донасяне на Христовия Аз /Дух/ в човека. И така, какво е Христос за нас – хората? Евангелието на Йоан най-добре представя същността на това, което ни донесе Христос, не само на християните, а на всички хора на Земята: „Аз съм хлябът на живота . . .” „Аз съм светлината на света . . .” „Аз съм възкресението и живота. . .” „Аз съм пътят, истината и живота. . .” Дълбокият духовен смисъл на горните цитати от проповедите на Христос показва какво ни даде Христос – самият Себе си, нашият Аз, светлината, животът ни. Животът ни е самият Христос, чието етерно тяло дава живот на всяко творение на Земята. Ние дишаме и растем с етерните сили на Христос. Ние имаме светлината, която е Христос. Нашият Дух /Аз/ е Христос, който отдаде Своят Дух /Аз/ като малко пламъче изгряло във всяко човешко сърце. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
