Постинг
23.12.2019 16:31 -
УПАДЪК НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ ВИЗАНТИЙСКОТО РОБСТВО
УПАДЪК НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ ВИЗАНТИЙСКОТО РОБСТВО „Българският род, основната част на народа запазил в голяма степен особените и ценни български качества и ги пренесъл през блатото на безпътицата като най-скъпо свое наследство. Едничката вярност, която запазил българския народ през вековете, била верността към рода. Едничкото уважение към някакъв ред и единственото непринудено съзнателно подчинение на някаква власт, които се задържали у него, били уважението към реда в рода и подчинението на родовата власт”. Димитър Съсълов от „Пътят на България” По пътя на България през вековете в съдбата, в Духът на Българския Народ има възходи и падения. Но, през 1018 година за първи път в своята история България попада под робство – византийско робство, което трае сто и седемдесет години . Поробената българска държава била разделена от византийската администрация на две части: Паристрион - обхващаща територията между Дунав и Стара планина с център Велики Преслав, и България – заемаща югозападните части на някогашното българско царство, включително цяла Македония – с център отначало Скопие, а по-късно Триадица /София/. Нямало ги вече строго пазените граници на българската държава, в които се разбивали всички пълчища на чужди нашественици. Нямало е здравата ръка на българските управници, която поддържала във вътрешността на държавата строг ред и не допускала никакво разбойничество, никакви грабежи. Византийската империя, както винаги, така и сега нямала строго определени и пазени граници. Нейните граници били само от градските стени на укрепените по-големи селища. Освен византийското робство големи части от цветущата някога България били разграбени и опустошени от варварски нашествия. Най напред нахлули печенегите. Във втората половина на единадесето столетие започнали грабителските нападения на куманите и маджарите. Българският народ бил беззащитен и толкова жестоко пострадал, че неговият Дух на горд, свободен народ се принизил. Грабителите продавали в робство по пазарите български младежи. Всевъзможни разбойнически дружини кръстосвали българските земи, грабели, убивали хората, опустошавали селищата. През единадесети век се появила също така нова напаст. През българските земи започнали да минават кръстоносците. Тези недисциплинирани и гладни войски нанесли по своя път страшни опустошения. Византия била безсилна да ги спре. До средата на дванадесети век - пет кръстоносни армии минали през Българската земя и оставили разруха и опустошение. Византийското робство е било влошено и от безвластието и произвола на местните византийски управители. Българи били продавани в робство за данъци, или превръщани в крепостни селяни заедно със земите си, които византийските императори раздавали като пронии на своите велможи. Изпаднал за първи път в своята история в истинско робство, гордият български народ трябвало да преклони глава и да понася всички своеволия на чуждата власт и всички грабителски нападения. Докато по-рано и най-големите изпитания не можели да убият гордия български дух, а повече го закалявали, като засилвали в него волята за борба, сега по време на робството, варварските нашествия и разбойнически грабежи, тези нещастия принизявали духа. Народът като чели започнал да се примирява със своята участ. След първите няколко несполучливи опита да се освободи, той се примирил със своето положение. Сякаш била изчезнала всяка надежда за свобода и възобновяване на българската държава. И все пак опити за освобождение от робството са били правени на различни маста в държавата. Борбата за освобождение започнала още през първите години след установяване на византийската власт. През 1040 година било вдигнато въстание в Македония, начело с Петър Делян, внук на цар Самуил. Въстаниците имали първоначално големи успехи. Те освободили цяла Македония и се насочили към Северна и Средна Гърция. Един от ръководителите на въстанието, Алусиан, който преди това бил на византийска служба, изменил и ослепил Петър Делян, и пак се върнал на византийска служба. Останали без ръководител, въстанието се разстроило и постепенно било потушено. През 1072 година избухнало ново въстание в Македония с център град Скопие, начело с местният първенец Георги Войтех. Първоначално въстанието било успешно и били освободени редица градове в Македония. Византийците се съвзели, организирали силите си и въстанието било потушено, а Георги Войтех паднал в плен. Въпреки неуспеха на двете въстания съпротивата на народа срещу поробителите продължавала. През 1074, 1079, 1084 години били вдигнати бунтове срещу византийската власт в различни крайща на българските земи в градовете край Дунава, в София, около Пловдив и в гр. Месемврия /Несебър/. Поради локалния характер тези бунтове били сравнително лесно потушени. Но те свидетелстват, че народа не се е отказал от стремежа си за свобода и желание да прогони поробителите си. Безподобната нищета, грабителски нападения изтерзавали българския народ. Църквата била в гръцка власт. Но малки искри на Българския Дух се подклаждали от обикновените духовници, свещеници и монаси, които проповядвали на български език и създавали средища на българската книжнина и просвета в малките църкви и манастири. Те станали огнища на българската култура и език. Книжовното наследство на Кирил и Методи, Климент Охридски, Наум, Йоан Екзарх и др. не прекъсвало и било разпространявано. Българският дух бил принизен, но българското народностно съзнание и спомените на гордия български народ, спомените за Великата Българска държава през вековете били живи. Естествената омраза срещу всяко робство и срещу всяка чужда власт се превърнали в спасителен двигател за освобождение. И след 170 години робство дошло времето и пламнала искрата за освобождение на България от византийско робство. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
