Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.02.2020 17:46 - ПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО РОБСТВО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 1042 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ПАДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО РОБСТВО                                                   „Второто Българско Царство, изобщо нямало основи и било  изградено върху  развалини. То било дребнаво и нищожно, по дух и разбирания. Старият български народностно-държавен мироглед бил подтиснат от византийското въздействие. На негово место се развил един особен културно-стопански, частно-правен мироглед. Имперските стремежи скоро били изоставени, и българите заживели с временното и преходното. Българското царство се превърнало в нездрава, временна държава. Такова царство би могло да съществува в Средна или Западна Европа, но не и на великия кръстопът между Изтока и Запада”.                                                                   Николай Станишев                                                                           В средата на четиринадесети век българската държава била разпокъсана окончателно на три отделни части. Цар Иван Александър разпоредил да се даде във владение  на сина му Иван Шишман Търновското Царство. Видинското Царство било дадено на вторият му син – Иван Срацимир.                                                След смъртта на Иван Александър двамата братя поели управлението на поверените им царства. Те не били в добри отношения, не  поддържали никаква връзка помежду си и водели напълно самостоятелна политика.                                                  В средата на четиринадесети век в североизточните земи на България,  между р. Дунав и Черно море, като самостоятелен владетел се установил боляринът  Балик. Той бил наследен от брата си Добротица, по чието име после била наречена цялата област Добруджа. Добротица разширил своите владения на юг по черноморското крайбрежие – чак до гр. Месемврия /Несебър/. След неговата смърт властта преминала в ръцете на сина му Иванко.                                                                                          Разпокъсването на България на три отделни части отслабило много държавата, намалило нейната военна и икономическа мощ. За още по-голямо отслабване допринесли войните с византийци и унгарци, водени по времето на цар Иван Александър.                                                                                                                   През четиринадесети век България и останалите балкански държави  се разпокъсвали и изтощавали в постоянни войни.                                                                                                                В Мала Азия се образувала държавата  на османските турци с могъща военна сила. Те завладели тамошните византийски територии. Но, целта им била да нахлуят и завземат земите на Балканския полуостров и да поробят населението на балканските държави.                                                               През 1352 г. те успели да завземат крепостта Цимпе и крепостта Галиполи в полуостров Галиполи. Пътят към балканските земи бил отворен пред могъщата армия на турците.                                                                                                                                           Появата на многобройните, неудържими турски пълчища в непосредствена близост, предизвикала тревога сред балканското население.                                                                                                 През годините от 1351 до 1355 между България и Византия се водили преговори за съвместна борба срещу нашествениците. Те не само поробвали населението от завладените територии, но го насилвали да приеме исляма. Но, преговорите завършили безрезултатно.                                                            Съществуващата вражда между управляващите кръгове в двете държави се оказала гибелна и не им позволила да обединят силите си за обща съпротива срещу новия враг. А ясната цел на турците била да завладеят балканските държави.                                                                                                                                        След 1362 гадина, когато на престола стъпил султан Мурад Първи /1362 – 1389 г/  османците започнали масирани военни действия. В продължение на няколко години те завладели почти цялата византийска Тракия с градовете Одрин, Димотика и др. и проникнали в българска територия.                     Цар Иван Шишман  /1371 – 1394 г./ започнал двойнствена политика. Силите на държавата му били слаби и разпокъсани. Той нямал единна армия, която да противопостави на войските на Мурат и да окаже действителна съпротива. Тогава цар Иван Шишман се принудил да стане васал на султана, като му дал за жена сестра си Мара – хубавата българка, за която се пеят народни песни.                                                                                                                      Иван Срацимир и добруджанския деспот Иванко също признали турското върховенство. Българските владетели не могли да се обединят и окажат силен отпор на турското нашествие.                                                                                                                                    Цар Иван Шишман се опитал да отхвърли турското върховенство, но турците завладели североизточните български крепости и го принудили да даде нова клетва за верност /1388 г./. Но, съдбата на България била решена, защото Мурат малко по малко превземал все нови територии без да спазва никакви договори.                                                                              През 1364 година турците превзели градовете Стара Загора и Пловдив. По-нататъшните действия на турската армия временно били спрени, благодарение на ожесточената съпротива на българската войска и населението в Югозападна България, особено около градовете Ихтиман и Самоков.                            Но, настъплението на турците отново започнало в Югозападна България и Македония. Те срещнали упорита съпротива на населението, което  дълго време смело отбивало атаките на турската армия. Ярък пример за геройска съпротива и силен отпор показали жителите на град Битоля, крепостта Цепина /Велинград/ и крепостта Раковица /с. Белово/ в Родопите.                                                                                                       Между 1371 – 1375 г. Мурад предприел настъпление на българските земи в Североизточна Тракия. Турците завзели  гр. Ямбол, след продължителна ожесточена съпротива на жителите му.                                                                                                                           Обаче, не навсякъде  на турците бил оказана съпротива и отпор. Имало отделни феодали, които въпреки желанието на жителите предпочели да се предадат на султана и да станат негови васали. Някои от болярите оказвали съпротива като водачи на своите жители и загивали в битките. Други успели да избягат в чужбина, оставяйки отбраната на населението.                     И така турците завладявали постепенно все нови територии от България.                                                                                                    Особено голяма           и упорита съпротива оказали българите при отбрана на гр. София. Но, градът бил принуден да капитулира.                                                                                                                                През 1388 година Мурад с тридесет хилядна армия решително настъпил в Североизточна България и завзел редица градове: Шумен, Провадия, Мадара и др. Само  гр. Варна, не бил завзет поради   решителна съпротива   на населението.                                                                                                                       През 1389 година Мурад предприел решителни действия срещу сърбите. В легендарната битка при Косово сърбите били разбити и държавата им  паднала във васална зависимост. Но, в тази битка загинал и султан Мурад.                                                                        На престола се възкачил синът му Баязид Първи /1389- 1402 г./, когото наричали „Светкавицата”, поради бързите и неочаквани атаки на войската му. Той си поставил задача да довърши завладяването на България - средището на Балканите и на пътя между Изтока и Запада.                                                          През 1393 година Баязид потеглил с голяма войска срещу столицата – Търново. Жителите на града оказали решителна съпротива за защита на града в продължение на три месеца.. Те отбивали геройски пристъпите на неприятеля, защитени от здравите крепостни стени. Всички търновци, от децата до старците, хвърляли копия и стрели срещу силния, многоброен неприятел. А той всеки ден се умножавал от прииждащи нови отряди. По това време Иван Шишман бил в Никопол.               Григорий Цамблак пише: „През тези страшни времена на безнадеждност и отчаяние в Търново имаше един човек със силен дух. Той бе Патриарх Ефтимий. Втори по чин и почит след царя, той сметна, че нему се пада да застане начело на гражданите, за утеха и насърчение. . . Най-сетне на 17 юли 1393 г. защитниците на Търново се видеха силно стеснени. Еничарите вече пъплеха по стръмните зидове. Портите се люлееха. Настанал бе  последния час на Българското Царство. . . На улиците се търкаляха трупове. Патриарх Ефтимий излезе пред обления с кръв победител. Бодро, смело и неустрашимо народният мъж поиска пощада за народа”.                                                     Но турците не изпълнили това искане. Били изклани повече от 110 души първенци на града и боляри. Патриарх Ефтимий бил доведен пред турския комендант. Той се изправил пред пашата и казал : „Защо невернико не уби първо мен,че тогава най-низшите. Аз съм пръв и трябваше да вървя начело и в смъртта”. Помилван от султана, П. Ефтимий бил закаран на  заточение,  където починал.                                                              Патриарх Ефтмий е вдъхновяван от Духът на Българския Народ /Архангелът н Българския Народ/. Днес  ние помним и почитаме Патриарх Ефтимий като един от най-големите  духовни водачи  на нашия народ.                                                                      След падането на Търново турците настъпили на север и завзели крепостта Никопол на Дунава, където се намирал цар Иван Шишман. По заповед на Баязид той бил убит.                                                След падането на Търново и Никопол, Търновското Царство престанало да съществува. Останало само Видинското Царство на Иван Срацимир. От Никопол Баязид се отправил към Видин, обсадил го и го завзел. Иван Срацимир бил откаран като пленник в Мала Азия, а малката Видинска държава била окупирана и опустошена от турците.                                                               В народни песни приказки и легенди са възпети и разказани геройските битки и отчаяната отбрана на народа воден от смели водачи, борещи се срещу  яростни и многобройни турски пълчища като Момчил войвода, Крали Марко и др.                                                                                                                     И така България попаднала под турска власт и робството на народа продължило пет века.                                                                                 Основна причина за падането на България под турско робство е било е разпокъсването на държавата, раздробеност на страната и отслабване на нейната военна и финансова мощ                        Големият успех на турската армия се дължи и на това, че отделните балкански държави били в лоши отношения помежду си и не се обединили за общ отпор и съпротива срещу турците.                                                                                                                        България изпаднала в най-страшното и дълговременно изпитание в своята история – робство от петстотин години.                                                                  Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nikikm - иСТИНАТА
03.02.2020 20:57
Евреите сложиха край и на Византия и на България! Цар на България беше евреин и когато турците дойдоха,него го нямаше! Естествено! Търново щеше да победи,начело с патриарх Евтимий,ако не го предадоха...евреите! Лазар Коен и Хасон! Дядо Вазов написа по този случай Жидов гроб! Та,има и по-друг прочит, историята,освен клишираната и част!Поздрави!
цитирай
2. bojil - Падането на България не е протекло ...
11.02.2020 06:05
Падането на България не е протекло така- това са казионни версии,които са тотално объркани и сгрешени. Турските пълчища нито били неудържими,нито били толко многобройни,но България била разделена на 15 (да,на 15 а не на 3 части!) и не могла да извади повече от 5-хилядна армия срещу тях по време,в което те вадели 50-60 хилядна. Иван Шишман не е бил васал на Баязид- васалите на този кретен,особено сърбите задължително му пращали военни части,а Шишман не му е дал нито един човек! Иван Срацимир също не му е бил васал- единствените извори,които говорят за васални взаимоотношения на България с турците говорят,че България станала данник на "султана" (а всъщност емир!) чак в 1397 г.,но в 1402 г. се освободила от васалитета и поне 2 години отново била напълно независима. В 1404 г. страната ни приела унгарски васалитет за да се отърве от турската напаст,но това не помогнало много и в 1412 г. този васалитет бил прекратен. Нашите вероятно са станали отново турски васали пред същата година,което продължило поне до 1427-1428 г. а след падането на царството останали голям брой Български автономни области под управлението на местни боляри. Те държели свои градове и области недокоснати от турците до 1515-1516 г.,когато автономиите им били прекратени насила а самите боляри- потурчени,избити или прогонени.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895696
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031