Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2020 18:28 - ОСМАНСКО РОБСТВО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 952 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ОСМАНСКО РОБСТВО                                                                                                                  „В началото на турското робство българският народ, като правило, бягал от равнините и градовете, в               своите планини-закрилници, в малките балкански котловини – за да слезе, по-късно, отново в  равнините и да превзима старите свои градове.                                                                                                                                                     Обезглавяването и обезкървяването на българския народ продължило през цялото робство, след всеки бунт, след всяко безнадеждно въстание.  Същевременно турските завоеватели започнали да настаняват в българските земи – средището на Полуострова, големи количества свое население. И по този начин обезсилвали още повече България.                                                                                                                                                              Поставен в изключително неизгодни условия, българският народ направил безброй опити да отхвърли с оръжие турското иго. Но почти всички въстания били много слабо подготвени и завършили като безнадеждни опити”.                                                                                                                                                                                                                                  Николай Станишев                                                                                        Завладяването на България и превръщането на българския народ в роби, безправна рая, е най-тежкото и страшно изпитание за достойния ни и горд народ в неговата история. Защото българският народ е бил под двойно робство: османско и духовно гръцко – фанариотско.                                                                                                                                                                   Но и в най-тежките страдания и изпитания Духът на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/ е поддържал Духът  на Народа като е импулсирал, вдъхновявал избрани личности. Те създавали  духовни и културни огнища на образование, книжнина и изкуство.                                  Много от българските боляри, след раздробяването и  разпокъсването на България не защитавали единството на държавата.                                                                                                                                                                    Голяма част от българският народ изпаднал в безразличие към съдбата на собствената си държава.                                                                Турците масово избивали хората, които не приемали исляма.                                                                                                                                                             Поробителите избили мнозина от първенците, водачите на народа и болярите. Някои били изпратени на заточение. Част от болярите, в разпокъсаното феодално устройство на държавата, нямали връзка и помощ един на друг. Те падали един по един в защита на многобройните крепости, начело на народа, отбранявайки своята българска чест.                                                                                                                                                                          Други първенци, водачи и боляри били избити в битките. Някои от тях, след неуспешни бунтове и въстания, избягали във Влахия, Сърбия, Молдова, Русия, Средна и Западна Европа. Трети приели да са васали на султана.                                                                                                                                                                                         Беззащитен, българският народ бил избиван безпощадно. Цели селища били обезлюдени. Много българска кръв се проляла и при неуспешните опити за бунтове и въстания.  Най-жестоки били опитите за единично и особено масовото насилствено помохамеданчване.                                                                                                                                                    Насилствено помохамеданчване                                                                                          Османците убивали българите, които не приемат исляма. Най-масово избиване на тези, които не приемат исляма станало в цели области в Родопите. В 1657 година  там било  извършено  масово  помохамеданчване                                                                Много често красиви български девойки били принудени насилствено  да приемат исляма и били отвличани за харемите на турските управници. Легендите разказват за девойки, неприели исляма, които се самоубиват. Така в Родопите връх Зареница е наречен на девойката Зарена, която се е хвърлила оттам,  защото не искала да приеме исляма.                                                                                                                                                 Последствията могат да се видят и днес. Живите наследници на хората приелите исляма  са  българските мюсюлмани в някои крайща на България /помаци/. Те са мюсюлмани, запазили родния си език, но загубили съзнанието за своята народностна принадлежност                                                       Хората били тласкани от една област – в друга, или  се изселвали  от родните си огнища и създавали колонии в чужди държави и народи – Молдова, Украйна, Средна и Западна Европа.                                                                                                                                                                              Още след приключване на бунтовете, въстанията и военните действия,  в началото на робството, през 15 и 16 век, в българските планини и проходите не преставала въоръжената съпротива на       хайдушките чети. Легендарни са хайдушките войводи Страхил, Мануш, Чавдар, Лалю. Техният героизъм и подвизи са възпявани и описвани в българското народно творчество.                                                                                                  Завладяването на България от турците прекъснало естественото развитие на българския народ, спънало неговия културен напредък и го обрекло на многовековни страдания и гнет.                                                                                                                                                           Опустошенията, издевателствата, извършени по време на завоеванието от примитивните турски пълчища нанесли тежък, съкрушителен удар на българското стопанство. Също така унищожени  били завинаги многобройни културни ценности, създадени от българския народ. В обстановката на разруха и стопански застой,  в българските земи се установила примитивната турска военно-феодална система на много по-ниска степен от феодализма на покорена България.                                                                                               Това подтисничество на поробителя най-тежко се отразило върху развитието на стопанството на основните му клонове – земеделие и скотовъдство, които били главна производствена дейност на българския народ. В продължение на столетия  те останали на по-нисък  уровен, по-примитивни, въпреки плодородието на българската земя, прекрасен климат и природни условия.                                    Обработваните площи били ограничени, добивът – оскъден. Много големи територии били пустееща, необработена земя.                                                                                                                                                 Тежкото подтисничество, угнетението и произволите на турските господари /феодали/ не позволявали на предприемчивият и работлив български селянин да развие по-интензивно земеделско  стопанство с по-висока производителност.                                                                                                                          С турската власт в България се слага край на европейското по характер политическо, стопанско и духовно развитие. Налага се първичната азиатска феодална система.                                                                                                                                                      Цялата българска земя била собственост на султана. Собствеността на земята принадлежала на централната власт – на султана. Турската административна и военна аристокрация, според мястото си в управленската йерархия,  получавали  от султана определени участъци земя – „ленове”.                                                                                                                                                                          Срещу правата си да могат да събират част от данъците и налозите от населението, което живеело по тези земи, представителите на военната класа били задължени да служат в армията и били наречени „спахии”. Това е ленно-спахийската система.                                                                                                           Друга част от леновете се давали на висши административни служители.                                                                                                                            Трета част от леновете – „вакъфи” получавали мюсюлманските религиозни  учреждения.                                                                                 Тази система лишавала селяните от собственост върху земята. Те притежавали и обработвали малки участъци, обикновено наследени от бащите. Селската земя можела да се наследява, но всички други права притежавала турската централна власт. Срещу получената земя селянинът бил задължен да плаща около 80 вида данъци и да върши ангарийна работа, като изпълнява много други повинности и задължения. Частна собственост били само дворните места и градините в близост до тях.                                                                                                                                                                        Военно-бюрократичното устройство в турската империя съсредоточавала властта в ръцете на султана, военните и висшите чиновници. Те разполагали с богатствата на страната с всичките блага произвеждани от народа.                                                                                                                                                                                               Най-низшия слой в държавата на султана бил поробеното християнско население. То се наричало „рая”, което означава „стадо”. Неговото предназначение, наложено от поробителя, било да произвежда блага и да служи на господарите – поробители.                                                                                                     Цялото население в турската империя било разделено според гражданските си права на „правоверни” /мюсюлмани/ и неверници /гяури/. Най-низшия слой в обществото бил раята – поробеното християнско население.                                                                                                                                                                                                        Бедствено положение на българския народ                                   От края на 16 век до средата на 18 век поради неуспешните войни и спиране на териториалното разширение на турската империя  положението на българския народ се влошило неимоверно много.                                                                Икономически изтощената отоманска държава засилила още повече              събиране на многобройни данъци от раята. Произволите при събирането им станали ежедневни. Данъчните агенти се стремели да взимат данъци в двоен размер. Към всичко това се прибавили издевателствата на бродещи в страната кърджалии, еничари и вилнеещите из страната дезорганизирани турски войски, които преминавали през България.                                                      Даже турският писател от началото на 17 век Кучибей Гюмюрджински, с искрено възмущение описва бедственото положение на селяните по това време: „Такова притеснение и угнетение, в което се намират бедните селяни, никога, в нито една страна в света, в нито една държава, не са съществували”.                                                                                                           Турският историк Селяники в края на 16 век подчертава, че „в провинциите на държавата извънредните налози доведоха податното население до това, че му опротивя и светът, и всичко, което се намира в него. . . Поданиците на страната са съвсем разорени”.                                                              Пристрастното турско правосъдие станало още по-безогледно и жестоко              към раята и особено към българския народ.                                                                                                                                                                                                                  Доц. д-р Иванка Кирова,к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                КУЛТУРНИ И ДУХОВНИ СВЕТИЛИЩА ПРЕЗ ОСМАНСКО РОБСТВО                                                                                                                                                           „Още в началото на робството огромна част от спасилата се българска аристокрация, и по-състоятелни слоеве, заедно  с най-бележитите представители на българската книжнина, се отправили на север или запад, за да потърсят убежище и да започнат нов живот. Някои от тези български книжовници и духовници достигат до най-висши постове в църковната йерархия на страните, в които се установяват”.                                                                                                                                                               Проф. Петър Константинов                                                                                          Потърсилите убежище в чужбина български книжовници творели книжнина на българо-славянски език,  главно  духовно-религиозна, която била ползвани  не само от българите, но и от славянските народи.                                                        Към края на 15 век, наскоро след епохалното откритие на Гутенберг, в Краков са отпечатани  първите черковнославянски български книги. Това сочи нуждата от църковна книжнина  даже в поробената ни страна.                                                       През 1561 г. От Ф. Станиславов излязла първата печатна книга „Абагар” с елементи на новобългарски език.                                    В 1714 година Христофор Жинзифов създал първата българска книга със светско съдържание „Стематография”.                                               В поробената българска земя всички книжовни средища и училища били унищожени. Били разрушени или опожарени църкви и манастири. Някои от църквите били превърнати в джамии.                                                                                                                                Гръцко духовно робство                                                                                                                           Сложен бил край и на Търновската патриаршия. По разпореждане на турските власти, по-голямата част от българските земи се подчинявали на диоценза на Вселенската патриаршия в Цариград. Това поставило българския народ под още едно робство – гръцкото духовно робство. В черквите трябвало да се водят службите и проповедите на гръцки език. Много българи започнали да се гърчеят.                                                                                                                                              Въпреки двойното робство българският народ е създавал културни и духовни ценности, просвета, книжнина, изкуство през петнадесети до втората половина на осемнадесети век, когато започва българското Възраждане - израз на Духа на Българския Народ.                                                                                                                                                                                                      Духовни светилища                                                                                                                      Още в началото на робството единствените светилища, хвърлящи духовна светлина    в мрака на игото били българските манастири и църкви. Въпреки тежкото робство българският народ не само запазил културните си традиции, но създал и нови духовни ценности. Чрез тях запазил народностният си облик, въпреки опитите на завоевателите да го обезличат и асимилират.                                                                              Манастирите и църквите били изложени непрестанно на разрушение и издевателства. Турската власт забранявала да се строят големи и красиви църкви. Християнските църкви по това време били обикновени прости сгради, често вкопани дълбоко в  земята.                                                         В тях се съхранявали най-ценните произведения на средновековната българска литература и на старото българско изкуство. Там се създавала духовна книжнина, и  просвета в първите килийни училища. Също така  се подготвяли български свещеници, които откривали килийни училища в местните по-големите  селища.                                                     С участието на множество монаси, писари, краснописци, учители/граматици/, бележити книжовници там се преписвали стари ръкописи и църковни книги, извършвали се преводи, съставяли се сборници, пишели се оригинални произведения. Чрез своите училища манастирите играели ролята на големи просветни центрове.                                                                                                                                                                                              Много манастири имали свои метоси /представителства/ в градовете, чрез които разпространявали на по-широк кръг от хора съхраняваната от тях българска културна  и духовна просвета.                                                                                                                                                                                                Такава просветителска роля играели и т. нар. таксидиоти –пътуващи пратеници на различни манастири, които разнасяли книжнина, събирали помощи или привличали поклонници.                                                                                                                                         От друга страна при посещения в манастирите се срещали българи от всички краища на България, запознавали се със запазеното там   книжовно  наследство и споделяли болката от робството,  жаждата за свобода и отхвърляне на османското иго.                                                                                                                              Така се съхранявало българо-славянското четмо и писмо, създавала се духовна книжнина, старинни книги, развивало се художественото изкуство. Това е базата, на която по-късно започвало българското духовно Възраждане.                                                                                                                                                                        В тази епоха  с дейността си в манастирите са свързани големите български книжовници: Владислав Граматик, Константин Костенечки, Йосиф Брадати и др.                                      Опожарените, разрушени манастири и черкви в България, през цялото робство, били възстановявани, поддържани и съхранявани от народа.                                                                                          Например Рилският манастир, опожарен още в началото на робството, бил възстановен с всенародни дарения. Във възстановеният манастир през 1469 година били пренесени  мощите на Свети Иван Рилски. Шествието пресичало България надлъж. Той е най-големия български светец, покровител на българския народ. Свети Иван Рилски, велика духовна личност, бил вдъхновяван, импулсиран от Духа на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/.                                                                                                                                                            Освен в манастирите, /които били около 120/ богати книжовни огнища и школи за учители и свещеници били книжовните средища, най-често в непосредствена близост до манастирите и черквите.                                                                                                                 Килийни училища е имало и в много градове на страната. Те били организирани най-често при църквите, в частни домове или в занаятчийски работилници. Освен монаси, свещеници, пътуващи пратеници на манастирите, обучението се извършвало и от светски лица,  понякога занаятчии, които обучавали учениците и едновременно работели занаята си.                                                                                                                                                                Такива килийни училища е имало в Пловдив, Скопие, Самоков, Етрополе, Тетевен, Котел, Черепиш, Елена, Карлово, Враца  и др.                                                                                                                              И  в селата книжовност и  грамотност се извършвала в селските църковни килии, а обучението се правело от местните селски свещеници                                                                                                                          За йерархията в званията свързани с книжовния труд и просветното дело                                                                                                                                           Йерархията в званията на учителите и книжовните творци и просветители била следната: книгописец /писар, преписвач на книги/; доброписец  /калиграф/; граматик /наставник и учител в книгописането/; философ /писател, богослов и преводач/. Книгописците и граматиците имали дълга книжовна практика в книжовните центрове, манастирите и църквите. Повечето били монаси,  по-рядко светски лица и свещеници.              Доброписците са имали талант на художници, те са рисували буквите и украсите на книгите.                                                                                                                                                                                    Изключително образованите  и талантливи книжовници и граматици, отличаващи се с писателско и преводаческо умение, придобивали привилегия да бъдат титулувани  с най-високото звание в умствено-духовната йерархия – „Философ”. През първата половина на 14 век това високо звание са носели Константин Костенечки  Философ, Закхей Философ Загорянин и др. Учителската практика, педагогическите и нравствени възгледи  на Константин Костенечки Философ били изложени в неговия трактат „Разяснено изложение на буквите”                                                      Заслуженото  звание Граматик /Учител             /е  давано на личност с такава духовност и  умение, което било недостъпно за обикновените миряни. Основно изискване към Учителя е било да бъде пример за своите ученици. Той трябвало да бъде образован и по характер добър, кротък, смирен, целомъдрен, въздържан. Той бил смятан за духовен баща на своите ученици.                                                                                    За  художественото творчество и материална култура                                     През дългото многовековно изпитание под османско иго, българския народ разгърнал удивително по своето многообразие и красота народно творчество – песни, приказки, предания, пословици и др. В това творчество много поколения живеещи  в мъка и страдания са разкрили душата си, копнежа по свободен живот, любовта си към своите герои – борци против турската власт.                                                                                                                                                                                                    Красотата и простотата на израза, съчетани с ритъм и мелодия, художествените образи и описания са най-големите достойнства на българските народни песни.                                            Една част от тях възвеличават народа във време на турското нашествие. Като например песните за легендарния и могъщ Крали Марко, който всявал страх у враговете. Много песни  и предания са посветени на народните борци  - хайдутите. Известни са преданията за Момчил Войвода, Чавдар, Страхил и др.                                                                                               След първите векове на разрушения и  опустошение през турското робство, в повечето български градове възникнали отново предишните  занаятчийски школи на приложно изкуство.  Особено от 16 век нататък, тези школи са оставили шедьоври на златарското изкуство. Все по-широко развитие в някои селища добивали художествената дърворезба и иконопиството.                                                                       Във връзка със зографисването на църквите голямо развитие добила църковната живопис. С пластичност и реализъм се отличават стенописите на Кремиковския и Погановски манастир от 15 и 16 век. Книжовникът иеромонах Пимен зографисал 300 църкви и 15 манастира предимно в Софийско и Атон.                                                                                                                                Българските резбари през този период  създали редица изкусни творби. Известни са  творбите на дърворезба в църквата „Св. Петър и Павел” в Търново, църквата „Св. Климент” в Охрид , Слепчанския  манастир и др.                                                                                                                                                                                                                Българската култура през петнадесето до осемнадесето столетие била дело на българския народ, която отразявала непосредствено неговите болки и нужди, неговите художествени традиции, неговите стремежи и неговата борба против поробителя. Тя е предтеча       и  по-късно дава основа на българското  Възраждане                                                                                                                                                                                И така чрез развиване на своята духовна и материална култура българският народ не е могъл да бъде претопен нито от турските завоеватели, нито от гръцките фанариоти. Той е запазил своята идентичност, език и писменост  през петвековното  двойно робство. Днес ние можем да се гордеем с нашите предци.                                                                                                       



Гласувай:
4



1. rosiela - Поздравления.
10.02.2020 18:39
Много верен и хубав постинг.
цитирай
2. barin - Здравейте, ivankakirova. Мисля, ...
10.02.2020 20:52
Здравейте, ivankakirova. Мисля, че правилният термин е"Османско владичество". Аз често го употребявам в историческите си теми, а и други го използват.
Поздрави!
цитирай
3. jo1k - barin
10.02.2020 23:00
barin написа:
Здравейте, ivankakirova. Мисля, че правилният термин е"Османско владичество". Аз често го употребявам в историческите си теми, а и други го използват.
Поздрави!

когато населението е подложено на заколение, оковавано и пращано по пазарите за роби, точния термин е робство
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895666
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031