Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2020 14:48 - ПАДАНЕ ПОД ВИЗАНТИЙСКО ЦЪРКОВНО И ДУХОВНО РОБСТВО
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 22.02.2020 14:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПАДАНЕ ПОД ВИЗАНТИЙСКО ЦЪРКОВНО И ДУХОВНО РОБСТВО                                                                                                                                                        „Най-напред гърците наложили свое духовенство във всички епархии. Българите напразно се опитвали да се противопоставят – те нямали никаква възможност за истинско противодействие. Владиците се назначавали със султански берат /правителствен указ за одобрение/, а гръцкото влияние пред турското правителство – „Високата порта” било много силно”.                                                                                                                                                                                                                               Николай  Хр. Станишев                                                               Турското петвековно робство било най-тежкото изпитание в съдбата на българския народ. Но, турците се задоволявали да властват над народа само физически като робовладелци на „раята” /”стадото”/. Духовната страна, душата на „раята” не ги занимавала.                                                                                                                                                          Още от самото начало на османското робство, българският народ изпаднал под второ - духовно робство от гърците.                                               Българската държава изчезнала няколко години след падането на столицата – Търново. И българската народностна църква била обезглавена след заточението на Патриарх Ефтимий. Византийският Патриарх веднага, с един удар, сложил ръка на българската църква.                                                                           Българската Търновска Патриаршия, най-голямото просветно огнище била унищожена още  преди пълното турско поробване на България.                .                                                                                               Все още Охридската Архиепископия продължила да съществува и напомняла за някогашното величие на българската държава, Българското Царство.Тя се стараела да поддържа своята независимост, доколкото е било възможно. Даже успяла да си възвърне стари свои епархии. Между 1453 – 1466 год. Ипекската Патриаршия била закрита и повечето от нейните епархии били върнати  на Охридската Архиепископия, от която по-рано сърбите ги били откъснали. Това станало по времето на голямата слабост на Второто Българско Царство.                    Въпреки гръцкия език и гръцкото духовенство Охридската Архиепископия била само външно завладяна, защото тя запазила известна самостоятелност. Вътрешните ѝ стремежи и тези на паството били български, не се поддавали на гърчеене.                                                                                                                                                                         Така тя представлявала голямо препятствие за пълната власт на гръцката Патриаршия над българската църква. Чак в 17 век Цариградският Патриарх Самуил успял да издейства от султана ираде /указ/, с който била унищожена тази някогашна българска църква. Това бил последният удар за налагане на фанариотското духовно робство.                                                                                                           Гръцкото духовно робство било не само мъчително за изнемощелия български народ. Но целта била да се отнеме неговият език, култура, самобитност, да бъде претопен, погърчен.                                                                                                                                                                                        Създаване          на Цариградската Патриаршия                                               В 1453 година, наскоро след завладяване на Константинопол от турците, със султанска благословия бил избран гръцкият Патриарх Генадий Схоларий. Той се явил пред султан Мехмед Втори Завоевател. Вселенският Патриарх предложил услугите си да поеме ръководството на всички поробени православни християни и да ги държи в ред и подчинение. Мехмед Втори се съгласил, защото смятал, че ще има         в Цариград един послушен духовен началник на поробената „рая”.                                                                                                                                 Така Цариградският Патриарх получил ферман с неограничена духовна власт над поробените християни, наречени с общото име „румилет”- т.е. гърци. Гръцкият Патриарх станал един вид владетел, княз.                                                                               Около Цариградската Патриаршия, в квартала „Фенер” се създало цяло правителство. Постепенно се образувала могъща организация под името „Фанариоти”. Тя обединила всички оцелели първенци от бившата византийска империя, с  нисък морал, поквара и с техните коварни похвати.                                                                                Фанариотите издигнали свои княжески фамилии, сдобили се с огромни средства, станали първи помощници на турците. Те заели място на господари  и робовладелци на българите, след турците. Така българският народ попаднал под двойно робство – турско и фанариотско.                                                                                                                     Фанариотите си създали истинска „държава в държавата”, събирали свои данъци – т.нар. мирия. Фанариотите наложили гръцки език в църквите и изобщо като „културен език” отваряли свои училища за българите. Започнали даже да съдят  дадените им в подчинение християни по църковни и граждански дела                                                                                                     Гръцката Патриаршия възстановила почти напълно старото си могъщество. Фанариотите не само ограбвали българският народ, но се стремели да го обезличат, претопят, погърчат.                                                                                                                                                                            След като взели в свои ръце църквите и наложили гръцко богослужение, фанариотите забранявали българският език и писмо, унищожили всички български писмени паметници и книжнина, които могли да намерят. Така те се помъчили да прекъснат връзката на българите със славното им минало и култура.                                                                                                                                                                     Но, гръцкото въздействие не могло да си пробие път по селата и манастирите. Там се създавали килийни училища, тайно се сътворявала книжовност, обучавали се българи на българо-славянска писменост. В тях  се образовали и подготвяли учители  / наречени граматици/ от разни крайща на България. Правели се преводи, създавала се книжнина - духовна и светска. Манастирите били огнища, от които светела духовност,  разнасяла се култура на български език. Те били средища  на българи, които имали волята за освобождение. Все пак връзката с миналото на България не била прекъсната.                                           За властта на фанариотите над българския народ                     Фанариотите създали много гръцки училища в градовете,  малки гръцки колонии в българските земи, създали стопанско могъщество и упражнявали господство над българите. Те  започнали да потъпкват българското народностно съзнание и идентичност, да претопяват народа като гръкомани. Това им се удавало повече в градовете, където имали по-голямо влияние. Покровителствувани от султана, фанариотите, които създали в Цариград „държава в държавата” се почувствали така силни, и използвали всяка възможност да възстановят византийската империя под чисто гръцки вид от гърци и гръкомани.                                                                                                                                                     Но българите, многоброен горд  и корав народ се противопоставил, не се поддавал на претопяване и обезличаване.                                                                                                                                                  Във втората половина на 18 век настъпил упадък на турската империя – турското наследство било открито.                                  Изглеждало, че идва време, когато ще се изгради една могъща ново-гръцка държава, подобно на някогашната Елада, макар и да нямала нищо общо с елинската култура.                                              Започнало едно силно движение наречено „панелинизъм”. Фанариотите издигнали гръцката „велика идея” за изграждане на една новогръцка империя, наследница на Византия, в която влизала и България. Под привидно възкресяване на елинската култура, гърците започнали да се наричат не „ромеи”, а „елини”.               За българският народ „Великият панеленезъм” представлявал най-злокобният вид на езиково, книжовно и културно робство.                                                                                                         Фанариотите започнали усилена работа за погърчване на българите. Гръцките училища бързо се разраствали. Гръцкото влияние все повече се разпространявало. Хората от българските градове все повече се гърчеели.                                                                                                             И все пак фанариотите от „Фенер” изгубили – ”елинизирането” заглъхнало. Защото тъкмо, когато името „българин” е било съвсем заглъхнало и успехите на „елинизирането” изглеждали успешни, духовни лъчи от далечното Второ Българско Царство се разпрострели над смазаните българи. Ноъл Бъкстон споделя: „Българите имат уникални качества на тялото и духа . . .”.                                                                           Духът на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ”/ вдъхновявал, импулсирал духовно развити личности, които събуждали народностното съзнание. Те били наречени  „Народни будители”.                                                                                                                                        Един велик българин, монахът Паисий Хилендарски написал „История славяноболгарская”, с която пробуждал българите, напомняйки за славното минало на  една велика България със свободен, храбър и корав народ, който не се поддава на претопяване.                                                                                                                           В тъмната, духовна нощ „един монах тъмен, непознат и бледен, пред лампа жумяща пишеше наведен . . .” /Иван Вазов, „Паисий/”.                                                                                                                                                                              Това била зората на събуждащото се съзнание на българския народ наречено „Възраждане”. Само за малкото време от един век, с могъща сила се създало духовното, културно развитие на народа ни -„Възраждане”. То обхващало „Ренесанса” и идеите на „Просвещението”, които в Европа се развивали за няколко века.                                                                                                                                                                                  Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  па



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895880
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031