Постинг
03.03.2020 20:06 -
ПАИСИЙ - ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ БУДИТЕЛ
ПАИСИЙ – ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ БУДИТЕЛ „Отец Паисий е най-великият български будител. Той възстанови напълно прекъснатата почти връзка с миналото и даде на измъчения български народ духовна опора и самоупование. Той е най-великият проповедник на България. Той вдъхна на българския народ не само истинска животворна вяра, но и самоуважението, което враговете бяха най-много подкопали. Той му показа твърдото място, на което да стои – за да излезе от блатото на безпътицата”. Никалай Хр. Станишев „О неразумни и юроде. Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш по свой език и не думаш!” Отец Паисий – „История славяноболгарская” Към края на осемнадесети век фанариотите засилили работата за погърчване на българския народ. В градовете били изградени много нови гръцки училища. Гръцкото влияние непрекъснато се увеличавало. Хората, особено от градовете, все повече се гърчеели. Фанариотите се готвели да завладеят България с безкръвна победа над унизения, потъпкан български народ. За света и за турската власт имало само подвластни християни „ рум-милет” – гърци. Държавно-правно името „българин” вече не съществувало. Роб на султана и на „Патриарха” българският народ изнемогвал под двойното робство. На гърците помагало отслабването на турската империя от големи размирици. Самовластни паши отцепвали цели области с неподчинение на султана. Разбунтувани еничари, разбойници /кърджалии, даалии/ водели до упадък турската империя. Засилили се грабежите, имало безброй кланета, кръвен данък, с което българският народ бил потъпкан в непоносим гнет, в непроходима безпътица. В това време се разнесъл събуждащият зов на отец Паисий: „Ти българино не се прелъщавай . . . знай своя род и език” – „История славяноболгарская”. Духът на Българския народ /Архангелът на Българският Народ/ вдъхновил, импулсирал най- великият българин в новата ни история - отец Паисий да пробуди българският народ. „История Славяноболгарская” е книга манифест, която бележи началото на българското народно Въъзраждане. Отец Паисий Отец Паисий е роден в Банско в 1722 година. Едва 23 годишен приел монашески сан в Хилендарския манастир, където по-големият му брат Лаврентий бил игумен. По времето, между 1760 -62 година, когато написал своята „История” Паисий бил подигумен на манастира, вече четиридесет годишен и с разклатено здраве. За манастирите в Света Гора Попадайки в Атонските манастири отец Паисий имал възможността да е в едно средище на духовния живот на българските християнски провинции. В библиотеките на манастирите се пазели огромни количества средновековна и нова литература. В манастирите работели големи монашески братства, между които имало много българи: преписвачи и преводачи на книги, краснописци, граматици, учители, автори на книги, съчинители на летописи, зографи и пр. В 18 век Атонските манастири били средища посещавани от поклонници от близки и далечни страни: писатели, учени, историци и пътешественици. Кондиките на Хилендарския и Зографски манастир свидетелствуват за посещения на групи от всички крайща на българската земя. Чрез своите пратеници манастирите поддържали килийното образование сред българите от различни области на страната. Българските манастири с килийните училища се превръщали в общонационални културни институции, които разпалвали у хората не само желание за просвета, но и чувство за национална независимост. В манастирите на Света гора прониквали идеите на европейската култура, на хуманистичните и просветителските идеали. Плод на това е опитът на гръкът Евгений Вулгарис, който в 1753 година в Атон открива Академия, в която се преподавало философия и модерни науки от европейски учители За източниците на История Славяноболгарская В тази обстановка у Паисий се ражда идеята да напише история на българите, за да не бъдат „от други родове и язици подмятани и укоряеми”. И той като истински книжовник, високо образован, учен знаещ чужди езици, започва да събира сведения за миналото на своя народ. Две години издирва летописи, хроники в библиотеките на манастирите в Атон. Също така обикаля и другите български манастири, където открива и изучава царствени грамоти от средновековието, паметници, кондики, преписи, църковни служебни книги и пр. В манастира Паисий се запознава с някои славянски и особено руски книги. Тук той изучава руския превод на Цезар Бароний – „Деяния церковная и гражданская от Рождество Христово” /1719 г./. В 1761 г. Паисий пътува в Сремски Карловица /Австрия/ - голям сръбски културен център. Той изучава руски превод на историческия труд на дубровнишкия абат Мавро Орбини „Книга историография” /оригинал от 1601 г./ От нея той е почерпил сведения за българите и сърбите. Този труд е основния източник на историческото повествование на неговата „История”. След завръщането си от Австрия, Паисий се премества в Зографския манастир, където през 1762 година завършва своето епохално дело – „История славяноболгарская о народе и о царей и о светих болгарских и о всех деяния и бития болгарская”. За История славяноболгарская Тя се състои от предисловие и девет глави. В нея авторът изразява съжаление, че българския народ не е имал досега написана своя история. Първата глава е посветена на ползата от историята и нейното възпитателно значение. Втората глава е мощен призив към читателите на книгата. В трета и пета глава се излага накратко българската история до падането на България под турско робство. В четвърта глава се включват сведения за сръбската история. Шеста глава – изброяват се хронологически българските царе. Седма глава е посветена на най-значителните български владетели. Осма глава разглежда първоучителите Св.Св. Кирил и Методий и техните български ученици. Девета глава е посветена на българските светии и мъченици. Книгата е написана с голямо родолюбие и преданост към България. Паисий укорява българите за тяхното родоотстъпване, а от друга страна ги защитава. Той подчертава, че от гърците коварно, „с турска помощ и насилие” е била отнета духовната независимост на българите, за да бъдат постепенно претопени и обезличени. Паисий гневно напада враговете поробители – турците, но преди всичко – гърците. С могъща духовна сила Паисий изтъква ценността на българския народ и неговата велика мисия. Той изтъква заслугите на нашия народ. С огнено слово Паисий казва, че българския народ е истински богоизбран народ, временно изпаднал в упадък, но безспорно преназначен за велики дела в изпълнение на своята мисия в бъдеще. Паисий изтъква за възможно възстановяване на Българското Царство, ако се преодолее духовната зависимост от гърците и вътрешното разединение и слабост. В Паисиевата История са отразени потребностите на българското културно развитие, раждането на националното чувство, книжовността и литературната традиция. Написването на Паисиевата История е „събрана в 1762 година за полза на българския народ”. С нея той търси Духа в родовата памет. Защото вечността е там, където има памет за величавото минало. Воден от своята мисия и родолюбиви чувства Отец Паисий тръгва със своята „История славяноболгарская” из българските земи, за да се преписва и разпространява. Като неуморим Апостол, поддържан от любов към онеправдания български народ, той неуморно пътува из България, вече болен и измъчен, до края на живота си. Напоследък са открити данни, че е починал в 1773 година в Станимака. Първият препис на Историята е направен в Котел от Стойко Владиславов през 1765 година.Известни са общо четиридесет преписа на Историята Въздействието на Паисиевата „История славяноболгарская” било чудодейно. Написана с най-пламенен патриотизъм, пропита с огнен Дух, тя пробужда поробения под двойно робство, унизен български народ и го насочва към борба за освобождение. Тя дава първата искра на Българското Възраждане. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
