Постинг
09.03.2020 15:28 -
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - ИСТОРИЧЕСКИ ПОДВИГ НА НАШИЯ НАРОД
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ – ИСТОРИЧЕСКИ ПОДВИГ НА НАШИЯ НАРОД „ Основното съдържание на Българското възраждане се изразява в историческия преход от средновековието към буржоазния сват, в развитието и утвърждаването на буржоазните икономически и социални отношения, в създаването на самобитна национална култура, във формирането на българска нация, в продължителните борби за освобождение от чужда власт, за възстановяване на българската държава.” Проф. Николай Генчев Българското възраждане обхваща 18 и 19 век и завършва с освобождението на България през 1878 година. Българското възраждане е исторически подвиг на нашия народ вдъхновяван и импулсиран от Архангела /Духът на Българския Народ/. Много духовно издигнати българи са вдъхновявани от Архангела и стават изразители и водачи на народа, за да се извърши този подвиг. Това са великите български възрожденци. Много от тях, като водачи в освободителната борба са жертвали живота си за свободата на народа, за да може той да се възроди. През турското робство българите са лишени от държавна организация, от българска църковна /духовна/ свобода и надеждна международна подкрепа. Народът ни извършва мъчително трудно, но интензивно и бурно периода на Възраждането в много по-кратък срок в сравнение с Европа. В Европа Възраждането обхваща Ренесанса през 15-16 век и епохата на Просвещението главно през 18 век - общо пет века. А в България Възраждането се развива само в две столетия – осемнадесето и деветнадесето. През тази два века действат фактори, които ускоряват историческото развитие на България. За Европейското възраждане Първата степен е Ренесансът през 15 -16 век. Тогава най-вече в Италия и Франция, а после и в другите европейски страни се извършва възраждане на античната култура, съчетано с духовното обновление на средновековната култура. Ренесансът обхваща не само културният подем, особено в изкуствата, но се съчетава с коренна промяна в социалния и материален живот, с открития в техниката. Развитие на корабоплаването, навигацията и барута правят възможни големи географски открития – например на Америка. В човешката история се появява първата космополитична цивилизация. Изгражда се икономическата база за преминаване от средновековният феодализъм към буржоазно общество. Създава се индустрия, модерно земеделие, световна съобщителна мрежа, градски живот, търговия, финансова система. На тази база се оформя буржоазната социална структура. Възникват идеите на хуманизма, на новата философия и наука, които оборват средновековните свещени и закостенели истини. Духът на Епохата /Архаят/ импулсира, направлява духовно издигнати личности, най-големите умове на света, които със своите научни и духовни постижения, изкуство и култура стават водачи на новото общество. Втората степен е епохата на Просвещението през 18 век. Тогава се утвърждават буржоазните отношения. Реализират се свободно рационалистичните идеи, систематизират се основите на съвременната наука, преодолява се средновековното мислене. Векът на Просвещението разкрепостява човешкия дух, създават се условия за наука и култура със световно значение. Рухват основите на абсолютните монархически държави и средновековната църква. Утвърждава се третото съсловие, буржоазията става ръководна обществена сила. Трета степен на Възраждането - прехода към новия свят е буржоазният революционен преврат, който променя социалните отношения като изхвърля властта и силите на феодалното средновековие. С него се узаконяват историческите права на буржоазията. Извършват се буржоазни революции в Нидерландия – 16 в., в Англия – 17 в., в САЩ и Франция – 18 век. В следващия 19 век в Европа окончателно се налага буржоазния строй. С него се утвърждава господството на онези сили на Възраждането, които са започнали от 15 век. Това е един от най-великите исторически преломи в човешката история. За характера на Българското възраждане Българите имат възможност да се ползват от идеите на духовните и материални постижения на буржоазната епоха. България е била в непосредствена близост до центъра на новата световна цивилизация. Това е добра възможност българите да ползват историческия опит на напредналите народи и да преминат в исторически по-кратък срок степените на духовно и социално съзряване, които я отделят от средновековието и я приобщават към буржоазната епоха. И така Българското възраждане обхваща Ренесанса и Просвещението. Ренесансовите мотиви и идеите на Просвещението се изразяват в подем на духовното и културно развитие. По това време развитието у нас е тясно свързано с освободителната борба против турското робство и борба за духовно и църковно освобождение от гръцкото/фанариотско/ робство. Изблик на национален културен и духовен подем е имало през тридесетте и четиридесетте години на деветнадесети век. В това време националната освободителна борба се насочва към радикална национална революция. Духовният, културен, социален и политически преврат се проявяват в българската история като едно органично цяло. Преобладава национално-освободителната идея поради историческите условия, в които се извършва българското Възраждане през осемнадесети и деветнадесети век. Това става поради историческите условия на турско робство, гръцка църковна власт и силни претенции към българското историческо наследство. Но, заедно с национално освободителната борба има бурен изблик на културното и духовно възраждане. Първата искра на Възраждането За осъществяване на Българското възраждане Духът на Българския Народ/Архангелът/ вдъхновява импулсира, действа чрез велики, духовно развити личности. Отец Паисий, който написа и разпространи „История славяноболгарская” е първата искра запалила пламъка, който събужда, подтиква възрожденският духовен, културен и социален подем за освобождение от двойното робство. Той е велик народен будител Марин Дринов пише, че великата личност, каквато е отец Паисий е могъл да предизвика нова епоха в историята на България. Според някои историци - Иван Шишманов, Михаил Арнаудов и др. българското Възраждане завършва през шестдесетте години на деветнадесети век, когато процесът на духовното обособяване на българската нация стига до своят финал. Това е разбирането, че Възраждането е преди всичко духовно, културен процес. Според съвременната историография съдържанието на Ренесанса се разглежда като се включват не само духовно-културни, но и стопанско-материалните и политически процеси. Затова се определя новата постановка, че Българското възраждане завършва в 1878 година с Освобождението на България. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Няма коментари
