Постинг
16.03.2020 18:08 -
ВЪЗРАЖДАНЕ - ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
ВЪЗРАЖДАНЕ – ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД „За духовното пробуждане голяма роля играе появата на националното съзнание. Силен подтик към просвета и образование дават ренесансовите и просвещенски идеи. Така още през 18 век българската интелигенция се опитва да разчупи тесните рамки на елементарното теологично образование и да се добере до просвета на роден език, съобразена с постиженията на световната култура и с нуждите на обществената практика”. Проф. Николай Генчев През 18 век се слага началото на българското Просвещение. Най-ярки изразители в своите произведения са отец Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и Петър Павлович. Те подемат идеята за просвета и образование на роден език. Тези големи възрожденци обръщат внимание за спомените на миналата култура и слава на българската държава. Противопоставят се на политиката на гръцката църква, като изтъкват и настояват за светски училища и светско образование. Най- ярък израз на тези идеи са дадени от Софроний Врачански. За килийното и светско образование Въпреки възрожденското настроение сред българската интелигенция и нуждите на социалното и стопанско развитие, преходът от килийни училища към светска просвета се извършва много бавно. И през 18 век има традиции в образованието от манастирските килийни училища . В 1762 година в българските земи е имало 112 килийни училища предимно в манастирите. Там са се подготвяли главно свещеници и учители. Образованието е било предимно с религиозен характер и не е могло да послужи за светско образование, каквото вече е имало в Европа, за да се създаде културата на Просвещението. Но в 18 век настъпва времето на българското Възраждане. Най-напред се увеличават килийните училища и през 1835 година броят им достига 235. Появяват се и светски училища, особено в градовете. Така образованието преминава от църковно – към светско, гражданско, според нуждите за общонародно образование. Възрожденски идеи навлизат и в съдържанието на обучението. Наред с изучаването наизуст на религиозни текстове, се въвежда повече четене и писане на църковнославянски език, аритметика, българска история, изучаване на новобългарска книжнина. Така в новите училища и новото образование се излиза от старото килийно образование, за да могат да се задоволят нуждите на духовния и икономичен живот на българите. В края на 18 век се появява първият църковнославянски буквар, отпечатан от Марко Теодорович от Разлог. Той бързо се разпространява в западните и югозападни български земи и в Сърбия. Въпреки реформата в килийното образование и интересът към гръцката просвета, чак до двадесетте години на 19 век още не е извършен преходът към модерното светско училище – от Средновековието към новото време. За българската книжнина през 18 и началото на 19 век. През 18 век се осъществява преходът от средновековната към новобългарската книжнина. В културния живот се засилва интересът към литературата с поява на нови просветителски идеи, с нова естетическа и художествена форма, както и жанрово разнообразие. Най-рано се явява засилване на традицията на летописите. В тях има нови идеи за преценка на миналото, философски, политически идеи, свързани с обществения живот и съдбата на поробеното Отечество. Летописите се пишат главно в манастирите, но се разпространяват с пътуващите пратеници на манастирите, които ги разнасят, и засиленото движение на поклонничество. Създават се много сборници на черковнославянски език, но не на религиозна, а на простонародна реч. Изтъква се новият идеал за личността с патриотизъм и християнска нравственост, с хуманитарни възгледи за човека и неговото предназначение. Между възрожденските писатели изпъкват имената на Тодор Врачански, Никифор Рилски, Йосиф Брадати, Роман Габровски . През 18 век великата личност запалила искрата на българското Възраждане, вдъхновявана от Духът на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/ е Отец Паисий Хилендарски написал най-значимата възрожденска книга – „История славяноболгарснкая”. Софроний Врачански. Най-талантливият български писател, вдъхновяван от Духът на Българския Народ, през втората половина на 18 век, е Стойко Владиславов, известен в историята като Софроний Врачански от Котел /1739-1813 г./. Той бил високо образован за времето си, надарен писател. Бил ръкоположен за свещеник в Котел . Голямо значение за оформянето му като патриот и народен будител играе срещата му с Отец Паисий в Атон в 1765 година. Тогава преписва „История Славяноболгарская”, поставя я в олтара на черквата като национална светиня. Под влияние на нейните идеи Софроний учи двадесет години децата на Котел на четмо и писмо и подготвя множество учители и свещеници за килийните училища. За неговите патриотична и просветителска дейност той е преследван от гръцкият владика и от турците и е принуден да бяга. През 1794 г. Софроний е ръкоположен за епископ на Врачанската епархия. Тук той е Апостол, Народен будител с проповеди на роден език, разбуждал народа който не е чувал до тогава служене на роден език. Преследван, отново заминава за Влашко, където остава до края на живота си. Тук той се отдава на книжовна дейност. Написва редица сборници на говорим български език. В началото на 19 век Софроний написва една от най-известните автобиографични книги – „Житие и страдание грешного Софрония”. Тя е разказ за живота и страданията на един голям възрожденец. В нея също разкрива картина на българския живот, социални и политически отношения, културно развитие, бит и духовен облик през втората половина на 18 век. НАПИСАНА НА ГОВОРИМ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, С НОВИ ПРОСВЕТИТЕЛСКИ ИДЕИ, С ПРИНОСИ КЪМ ФОРМИРАНЕ НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ТОВА Е ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ КНИГИ ЗА ДУХА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО. Изкуство в ранното Възраждане. През многовековното двойно робство изява на духовната същност на народностно ниво са българските народни песни . В тях са възпяти страданията, мъката, гнетът на народа, и героизма, смелостта на народните защитници и борци за свобода. Уникално национално богатство, запазено и до днес, са народните песни от 17,18 и 19 век. Но, вече в края на 18 и в 19 век - нови мотиви бликат в народното творчество – надеждата за пробуждане и засилване на съпротивата срещу кърджалии и поробители. Явяват се песни за героизма на хайдути – закрилници. През 18 век се развива и новобългарско изкуство. Забелязва се засилващо се влияние на европейската култура за нуждите на новите обществени сили преминали от средновековна феодална система – в буржоазна социална структура. През 18 век в Европа се появяват едни от най-великите произведения на всички видове изкуство. Българското изкуство се приобщава към идеите на Ренесанса, Просвещението и хуманизма. Новите тенденции са проявяват най-напред в областта на архитектурата. В градовете се оформят големи площади, пазарища, занаятчийски работилници, търговски магазини. Променя се облика на жилищните сгради. Израстват големи сгради – в типично български стил с цветни украси, орнаменти от дърворезба, архитектурни елементи . И днес от онова време са запазени красиви къщи в Жеравна, Копривщица, Трявна, Банско и др. Засилва се строителството на градски кули - в Шумен, Севлиево, Елена, Трявна и др. Има голямо развитие на художествени занаяти – дърворезба, каменоделство, златарство и пр. Живопистта се развива бързо, отразяваща интересът към човешката личност. Създават се първите български живописни школи Тревненска, Банско-Разложка. Известна е Самоковската живописна школа с продължителни традиции на Зографския или Доспеевския род, начело с Христо Димитров Зографа. И до днес са запазени и могат да се видят прекрасните иконописна и портретна живопис от тези видни български творци. Така в ранното Възраждане започва преходът от средновековното – към модерното изкуство на Ренесанса. Но основното съдържание е в обособяване на специфично възрожденско българско изкуство и култура. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н. .
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
