Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2020 19:13 - ЛЮБОВТА - БОЖЕСТВЕНАТА, НАЙ-ВЕЛИКАТА СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА В СВЕТА
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2020 19:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ЛЮБОВТА БОЖЕСТВЕНАТА, НАЙ-ВЕЛИКАТА СЪЗИДАТЕЛНА СИЛА В СВЕТА                                                                                                                      „И както Слънцето е източник на светлината, така  то е източник също и на живота.                                                                                           Но то е източник също и на нещо друго. Инстинктивната мъдрост на древните винаги е говорила за „тройното” Слънце, за Слънцето като извор на светлина, като извор на живот и като извор на любов”.                                                                                                                                                     Д-р Рудолф Щайнер                                                  Какво знаем ние днес, хората изучавали природните науки, за Любовта като Божествена сила излъчвана от  Духовното Слънце?                                                                                                              Обикновено се счита, че най-висшите неща в света би трябвало да се разбират по най-простия начин. И когато някой говори твърде сложно за тайните на битието, хората не го изслушват, защото считат, че истината трябва да бъде проста. Накрая тя наистина се оказва проста. Но, ако поискаме да стигнем до най-висшата истина, до духовната мъдрост, трябва да изминем определен път на духовно познание.                         И така от природните науки ние знаем за Слънцето като физическо тяло. От него се излъчва светлинна и топлинна енергия. Растенията растат със слънчева светлина чрез фотосинтеза. Светлината и топлината на Слънцето са могъщи стимулатори за растеж и развитие на само на растенията и животните, но и на човека, на всичко живо на Земята. Това става чрез техните жизнени /етерни/ тела. Ние пребиваваме сред Природата, на Слънце, за да засилим нашата жизненост.             През лятото правим слънчеви бани, за да получим слънчев загар на кожата. През есенно-зимния период, когато кожата избледнява меланинът от нея постепенно се всмуква и повишава имунитета ни. Тогава по-малко боледуваме, особено от грипни и вирусни заболявания.                                                Но, физическото тяло на Слънцето има духовна аура, която е източник на духовна светлина,  на Живот,  и на Любов. Когато сме изложени на Слънце ние инстинктивно чувстваме сякаш от слънчевата светлина избликва милувка, нежност, топли чувства, то ни отпуска, релаксира.                                                                През изминалите епохи древните хора от всички религии са знаели за духовната аура на Слънцето, за „тройното”Слънце, като извор на Светлина, като извор на Живот и като извор на Любов.                                                                                         В древните религии Слънчевите Богове са излъчвали великата Божествена сила на Любовта. В древно-индийската религия това е Вишну, в древно-персийската – Аура Маздао, в древно- египетската – Ра, в древно –гръцката - Аполон.                            Но този Слънчев Бог във всички древни религии е бил в аурата на Слънцето.                                                                                                                  За първи и единствен път, през Гръко-Римската историческа епоха Божият Син, Слънчевия Бог се въплътява в човешкото тяло на човека Исус.                                                                        С  Възкресението си, след Мистерията на Голгота, безсмъртното, Възкресно  тяло на Христос обхваща цялата Земя, прониква в цялото човечество Той донася импулса на Любовта за развитие на хората. Но, човек трябва да осъзнае този Божествен дар, за да има  Божествената сила на Любовта и да прониква с нея мисли, чувства и действия.                            Инстинктивната съзидателна сила на Любовта я има всеки човек. С тази сила на Любовта той създава деца, потомство.                                                                                                                                    Това е само едната страна на тази сила. Човешката любов се проявява в различни  форми: между влюбените, между родителите и децата им, между приятелите и близките хора и пр.                                                                                                                                                          Но импулса на Божествената, Духовна, Христова Любов е онази велика съзидателна сила на Любовта, която обхваща, цялото човечество, всичко на тази Земя.                                                                „Приемайки все повече Христос в себе си, човек като безсмъртна индивидуалност, след смъртта ще застане пред своя Бог и ще са верни думите: „Обичай Бога повече от всичко, а твоят ближен колкото себе си” – пише д-р Рудолф Щайнер.                Човешката душа засилва Христовия импулс на Любовта чрез жертвоготовност, състрадание, съчувствие, прошка, благодарност и други добродетели, които съзнателно изгражда в себе си.                                                                                                          Любовта е била дадена, когато Бог станал човек в Исус Христос. Това че можем да обичаме след смъртта  /като безсмъртна индивидуалност/ и това, че може да се основе общност  на хора с взаимната любов на Земята, се даде от Христос. Това става чрез  отново придобитите сили на нашата душа, които тя е била изгубила до Мистерията на Голгота.               Когато човек приел Христовия импулс на Духовната любов премине прага на смъртта, той отнася тази Любов в Духовния свят.  Материалният свят е изцяло проникнат от Духовния свят. Душите на мъртвите проникват в материалния свят – те са около нас, те ни подкрепят, съветват – било на сън, или в откровения. И с тази огромна любов, с тази велика сила, починалият облъчва близките си останали на Земята, помага им. А близките на починалия също изпитват още по-голяма любов към него,  отколкото в съвместния им живот на Земята.                        Ако човек е духовен, не материалист и атеист, тази любов непрекъснато расте и му дава нови сили, не само да преживее скръбта към починалите си близки, но и да извърши дела полезни на хората, да служи на хората, да твори.                                                                                                                               Всичко нещо извършено от любов – в работата, в изкуството, във всяко действие, е хубаво, съвършено.                         За да се стигне до цялото величие, цялото значение на Христовия импулс на любовта при всеки отделен  човек, той трябва да положи усилия за духовно развитие.                                              Например Апостол Павел е положил огромни усилия да се промени: от известен гонител на християните - да стане духовен християнски предводител. Така той и могъл  да включи свръхсетивната, невидима  природа на Христос в човешката култура.                                                                                                                    Ап. Павел казва: „Ако нямаш любов нищо не си”                                            В Послание до коринтяни той проповядва:                                            „Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее.                                                Сега остават тия трите, вера, надежда, любов;       но най-голема от тех е любовта” /гл.13 ст.5,13/.                                                                      Когато четем Посланията на Ап. Павел ние сме възхитени от неизмеримата простота и от проникващата, разтърсваща сила на неговите думи. Но до тази простота на истината Ап.Павел стига благодарение на своето високо духовно развитие, достигнало до Посвещение. Така че простотата на великите духовни истини не трябва да се счита за изходна точка, а като логично следствие на духовното развитие.            Ап.Павел е най-големият разпространител на християнството.                                                                                                        Когато приемаме „Не Аз, а Христос в мен”, както казва Апостол Павел, това, което приемаме в Негово име действа не само за индивидуалния ни духовен растеж, но и за благото на цялото човечество.                                                                                                          В нас живее Христос и след смърт  той  ни поема  с  нашите идеали които са  семена за бъдеща дейност в следващия  живот на Земята. Който се докосне до Христовата велика сила на Любовта, той ще повярва в Бога, в бъдещ живот на Земята след прераждането си.                                                                                                      Необходимо условие, за да намери човек път към Христос и да намери връзката си с Духовния свят се свежда до духовното познание. Хората се обръщат към Христос главно със сърцето си, със своите чувства и усещания. Естествено църковните празници и религиозни ритуали дават възможност да задълбочаване на тези чувства и усещания.                        Хората, които носят Слънцето на Любовта в душите си излъчват радост. Те заразяват всички наоколо със слънчевото си настроение.         Който обича, излъчва светлина и топлина.                      Любовта е вътрешен стимул, който ни тласка напред. Няма по-голяма сила на света от любовта. Любовта прави човека силен и мощен. Никой не може да му я отнеме.                                    Любовта е връзката на човешките души с Бога.                                       Няма по-нещастни хора от необичащите.                                     Истинската Христова Любов има лечебна сила – тя лекува по духовни пътища.                                                                                                                    Учителят Петър Дънов – за любовта                                                                      „Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето,   нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човека с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.    Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди и амбициозни. Те са смирени и искрени”.                                                                                                                        Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта човек е готов  за такива жертви, каквито без любов никога не би направил. Любовта облагородява човека и подобрява условията на живот. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов.                                                                                          Единственият начин по който хората могат да се разберат, да са солидарни, да се обичат като братя, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.                                                                                           Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага.                                                                                                          „Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик само може да подобри света.”  - пише Учителят Петър Дънов.                                                              „Христовия импулс следва да бъде разбиран като най-дълбоко проникващата сила в общочовешкото развитие” пише д-р Р.Щайнер.                                                                                                                                                                 Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                        



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895601
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031