Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2020 13:38 - ХРИСТОС Е СЛЪНЦЕТО В НАШИТЕ ДУШИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ХРИСТОС Е СЛЪНЦЕТО В НАШИТЕ ДУШИ                                                                  „Божествена светлина.                                                                               О, Христос  Слънце.                                                                                              Сгрей сърцата ни,                                                                                              озари главата ни,                                                                                          за да е добро                                                                                                      това, което от сърцето основаваме                                                   и от главата се стремим                                                                             целенасочено да направим!”                                                                             Д-р Рудолф Щайнер                                                  Днешните науки за материалния свят достигат върхове на задълбочено познание. За него ние имаме отворени сетива и можем директно да го наблюдаваме и изучаваме.                                                                                                                       Но, освен материален, има и духовен свят, за който нямаме засега отворени свръхсетива /ясновиждане, ясночуване, интуиция/. Те ще бъдат отворени в бъдещите векове.                                                                                                            Ако човек иска да получи познание за духовния непознат свят и без свръхсетива, с интелект,  той може да го изучава от духовната наука антропософия. Тази наука изгражда цялостен мироглед освен за материалното, също така и за духовното устройство на света и човека. Тя е проникната от истинското, дълбоко християнство и Мистерията на Голгота. Тя ни разкрива, че всеки човек носи в душата си искрата, силата на  импулса на любовта, който Христос  донесе с Възкресението.                                                                                                                   Днес има много пречки за постигане на духовно познание. Човек атеист, с материалистичен мироглед даже се страхува от духовно познание. На волята му пречи страхът, страхът от неизвестното. На мисълта му пречи колебанието, двоуменето, дали да пристъпи към непознатото. На чувствата му пречи „научното” становище, че духовният, религиозен мироглед е остарял, той е отживелица. Човек си казва: „Хората ще ми се смеят, ако говоря за Бог,  за прераждане и Карма”.                      Религиозната вяра трудно достига до младите хора, които не са образовани с религиозно  познание. Те не четата Библията и Светите писания. У нас няма религиозно обучение и просвета – в училища, към черквите,   читалища, клубове и пр.                                                               Разделението на църквите и противопоставянето им на източно православна, католическа, протестантска още повече пречи да се навлезе в дълбоката същност на Християнството. Това разделение възпрепятства, не спомага за истинската вяра.  Но Христос е един за всички хора, за всички религии.                                                                                          От духовната наука е известно, че ок. 2065 г. всички църкви ще се обединят в една единствена, Христова църква.                                                                                                                                    Днес съществуват много заблуди за Христос, който е Бог въплътен в човешкото тяло на Исус.  Много теолози, писатели /напр. Ренан/, уж с „наукообразни” изследвания на древни ръкописи се стремят да принизят Богът Христос – само до човека Исус, който е бил религиозен водач, историческа личност, но не и Бог                        В 553 година на Пети Вселенскси християнски събор в Константинопол при император Юстиниян, е било взето решение да се премахне от християнските канони учението за прераждане и Карма. До тогава в християнската религия е имало това познание. Вярата за Христос, който ни посреща след смъртта със своето сияние и благодат, и ни води към следващото прераждане за нашето усъвършенстване в живот на Земята  е съществувала. Хората не са се страхували от смъртта.                                                                                                                             Учението за прераждане и Карма присъства в ученията на видни древно-гръцки философи – Питагор, Емпедокъл, Платон. Също така то съществува и при християнските учени и проповедници от първите векове след Мистерията на Голгота – например учението на Ориген.                                                                                                                                                                                                                                                                                                         От духовната наука знаем,  че от тридесетте години на двадесети век е настъпило Второто Пришествие на Христос. Той е слязъл на Земята с етерното си Божествено тяло и обхваща цялата Земя, всеки човек, цялото човечество.                                                                                                            Голяма заблуда е, че Христос ще се въплъти отново във физическо тяло на човек.                                                                          Това изключително събитие вече е възприемано от някои хора на Земята, особено от деца, надарени с ясновидство. Много страдащи хора се обръщат с гореща молитва към Христос да ги спаси, да помогне. И става чудо. Христос им се явява като огромна светлина, която дава сила, чуват гласът Му който ги спасява.                                          Моя приятелка, много страдала, била на смъртно легло, вече не се хранела, умирала.  Изведнъж видяла огромна светлина, с такава сила, че я изправила. И  тогава разбрала, че е Христос и ще живее. Оживяла и започнала постепенно да се възстановява  и оздравяла.               Даже при вярващите християни днес залязва, изчезнала е тази благочестивост, страхопочитение, благоговение към Христос. Често молитвите се изричат машинално, без дълбоко, сърдечно чувство на молитвена отдаденост. Необходимо е смирение, концентриране на сърдечни мисли, вътрешна душевна нагласа за връзка с Христос.                                                                               Когато човек има духовно познание и вътрешно разбиране за духовния свят той насочва погледа си към Христос.  Човек и без ясновидство може да достигне до Христос, за да прозре в Христос божественото.                                               Дълбока истина са словата на Апостол Павел: „Не Аз, а Христос  в мен”. Христос го намирам в мен, ако достатъчно дълбоко навляза в моята човешка същност. Защото от Мистерията на Голгота Христос присъства жив на Земята във всеки човек.                                                                                   Християнството не е илюзия. Ако достатъчно дълбоко проникнем в себе си ще намерим Христос. Той е в душевните ни дълбини, слязъл в дълбоката ни същност чрез Възкресението.                                                                                Така  днес, чрез духовно развитие, един благочестив, обикновен човек, може да  намери своя път към Христос в съвременен смисъл. Това става с вътрешно почитание, вътрешно преклонение и със задълбочен душевен патос той намира своята връзка със Христос.                                                                                                                           Влива се една сила, Христова сила, в нашата същност. Тази сила може да навлезе във волята, в действията на човека, да стане импулс на волеви действия за извършване на добри дела. Тя може да се влее в социалния живот за мирен живот на Земята. Премахват се религиозното разделение, ксенофобията, расизъма. Изграждат се мостове от едно човешко сърце, към друго човешко сърце.         Защото Христос има връзка с всяка човешка душа, с всяко човешко сърце.                                              Но, трябва да се просветим духовно за да възприемаме това Слънце – Христос, което осветява нашата душа. За да стане това трябва да се стараем: да мислим и говорим истината; чувствата и сърцати ни да са завладени от Христовия импулс на Любовта; волята ни да е насочена за извършване на добри дела за хората, да служим на делото на Христос                                                                 Колкото повече човек дава, раздава не себична любов, енергия за добри дела, толкова повече получава от духовния свят нови сили и  енергия. Става въпрос не за емоция любов, а за общочовешка любов, да обича ближния, като себе си, а Бога повече от всичко. Да благодари за всичко, да прощава, да е състрадателен. Това е духовната същност на християнството.                                          Христос  не е само създател на религия. Христос е сила, светлина, топлина, която осветява и топли душата ни. Той е силата на Любовта, която ни въздига и възражда.                                                                                                                          Христос е Слънцето, което свети и грее в душите ни. Христос днес е жив и действа във всяка човешка душа   , даже и да не го осъзнава.                                                                          Хората, които носят Слънцето вътре в себе си, заразяват всички наоколо със слънчевото си настроение.                                                                                                              „Ако тук на Земята си създадете отношение към слезлия долу Христос, ако с цялото си вътрешно почитание, вътрешно преклонение, със задълбочен душевен живот си изработите своето отношение към Христос и Мистерията на Голгота, тогава във вашата душа ще се влее една сила, която няма да умре с вас, а ще я пренесете през портите на смъртта . . .Христовата сила, ако тя остане във вашата собствена същност  ще действа на Земята в това, което е несъвършено, и ще бъде дадена възможността хората на Земята да се сдружават в това признание на Христос в социалния живот. Тази сила може да се влее в действията, във волята на човека, може да стане импулс за волеви действия   и така да се влее в социалния живот” – пише д-р Рудолф Щайнер.                                                     Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 896018
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031