Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2020 16:17 - БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 359 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК                                                                             „Успоредно с развитието на литературата, която заема мястото на водещ дял, през 19 век се осъществява и обновата на традиционното изкуство на модерни начала.                                                                                                                                      Промяната и в тази област е мотивирана от социалния и духовен подем на възрожденското общество, от постиженията през ранното възраждане и главно от възстановяването на градския живот по българските земи. Тя е стимулирана и ускорена от новите естетически потреби на възрожденския българин и главно от широката пропаганда на просвещенските идеали, на хуманистичните възгледи, от пробудените национални въжделения.”                                                                                                                                Проф. Николай Генчев                                                                Просветното дело с новобългарското образование е една от най-ярките прояви на българското Възраждане. Благодарение на това образование за кратко време се заличават вековете на безпросветно робство и се проявява националната независимост на българите. Просветното дело създава първата българска интелигенция. То е изява на Духа на Българския Народ. Осъществява се връзката на българите с модерната култура на епохата. Оформя се новобългарски  говорим и писмен език, дава се тласък на развитието на книжнина, литература и изкуство, стимулира се националното съзнание за оформяне на българската нация.                                                                                                                   През Възраждането  в първата половина на 19 век българското изкуство произтича главно от традицията, но в него проникват идеите и на ренесанса.                                                        В средновековната ни култура изкуството изпълнява стриктни религиозно – църковни функции и догми. По време на робството изкуството е било в зависимост от бедността на страната, от забраните да се строят големи църкви и манастири и от ограничените  параметри на изява на българските творци.                                                   Така българското изкуство навлиза в новата епоха, без да е изживяло своето Средновековие. Българското Възраждане трябвало де се изяви в новата епоха в ускорени темпове. И в това се проявява една модернизация на изкуството чрез традицията. И така изкуството у нас, за разлика от ренесансовия модел, не успява да заеме водеща позиция в духовния живот и новата структура на културата, за разлика от просвещението, което е водещо.                                                                                                    За строителството и архитектурата                                                            Промените са предизвикани главно от подобряване на материалния начин на живот в градовете и новата социална структура в първата половина на 19 век. Бързата урбанизация, големия размах на общественото и частно строителство на заможните българи налагат нови форми на архитектурата и строителството, в които прониква българския традиционен стил.                                                                                  Най-големи промени през 30 – 40-те години се наблюдават в църковното строителство.                                                     През 1829 г., след Одринския мир, отпада забраната за християните под турско робство, да се строят високи църковни сгради. Започват да се издигат  красиви храмове и манастири, забележителни паметници на българската архитектура. От този период са Преображенския манастир /1835 г./, църквата Св.Никола в Търново /1836 г./, църквата Св.Богородица в Пазарджик /1837 г./ и др.                                                                                                                   За  Рлския манастир                                                                                                                            На-известен паметник на българското възрожденско църковно изкуство става Рилския манастир  строен през 1837 година. Изграден е с национално движение за възстановяване, след изгарянето му през 1833 г. Това движение е вдъхновено от Духа на Българския Народ. Той става най-внушителната манастирска сграда на Балканския полуостров.               От всички краища на България се изпращат пари, скъпи специално изработени църковни предмети. За строежа се събират прочути вече строители и зидари, каменоделци, резбари, стенописци, иконописци, зографи от цялата страна. Оформя се локална специфика на новия възрожденски, български архитектурен стил     и на изобразителното и приложно изкуство.                                                                                                                 Стенописите на новата църква  са дело на цели родове иконописци и зографи. Тяхното изкуство разкрива богатството на възрожденската традиционна живопис и едновременно  новите за епохата ренесансови идеи.                                                                                                                                                              За градската архитектура и строителство.                                        Освен в църкви и манастири новите архитектурни и строителни елементи в тази епоха се проявяват  в училищни, обществени и жилищни сгради. Големия подем на строителство на частни сгради оформя архитектурата на българската къща и облика на възрожденския град. И до днес са запазени възрожденски къщи в Пловдив, Търново, Копривщица, Боженци, Трявна  и др.                                                                                                                      Националния  архитектурен стил на Възраждането изразява местните традиции, в които има сложно вплитане на Източни и Западни стилове.                               За Никола Фичев / Кольо Фичето/  /1800 -1881 г./                                Той е роден в Дряново.  Вдъхновяван от Духът на българския Народ той сътворява    шедьоври на възрожденската архитектура и строителство. Негово дело са прекрасни църковни сгради в Търново и Свищов, мостът над р. Янтра при Бяла, мостът на р. Росица при Севлиево, покритият мост в Ловеч и др. В тях са изразени красота, удобство и функционалност, характерни за българския възрожденски стил.                                     За художествените занаяти и изобразително изкуство.                                                                                                                                                            През 30 – 40-те години на 19 в. се обновяват традиционните български занаяти, обслужващи главно църквите и манастирите. По това време работят цели родове зографи, златари, резбари, каменоделци. Освен това те оформят и българските частни жилища на богати българи. Известни са традиционните школи – Тревненска, Самоковска, Банска, Дебърска. Оформя се български самобитен национален стил.                                                                   Изографисват се не само черкви, но и много обществени и частни сгради. Освен това  се илюстрират и печатни книги с миниатюри и многобройни ръкописи. В църковните пана и икони се долавят ликове на реални личности.                                                                                                                                                    Захари Зограф   /1810 – 1853 г./                                 Той е вдъхновяван от Духа на Българския Народ. Неговото творчество е израз на полет на  Българския възрожденския Дух.                                                                                                                            Захари Зограф  произлиза от самоковската школа.  Най-прочутите му стенописи са в Бачковски, Рилски, Преображенски, Троянски  манастир,                                                                                                Захари Зограф е първият възрожденски художник, който съчетава традиционното българско с модерно изкуство. Той рисува първите маслени портрети в портретни галерии в манастири, черкви и на частни лица. В много икони има опит за индивидуална характеристика на портретите с чисто български типажи. Той дава тласък на българската живопис, откъсвайки я от църковните канони, свързвайки  я както с народното творчество, така и с ренесансов портрет.                                                                                                                                              З.Зоограф внася импулс за формиране на българската възрожденска култура, ориентирана към новата епоха.                                                                                                                                                 Българското изкуство през първата половина на 19 век е възрожденско, специфично национално, съчетание на нашата  традиция и Ренесанса.                                                                                                                                        Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                               



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895129
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031