Постинг
13.04.2020 16:17 -
БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК
БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК „Успоредно с развитието на литературата, която заема мястото на водещ дял, през 19 век се осъществява и обновата на традиционното изкуство на модерни начала. Промяната и в тази област е мотивирана от социалния и духовен подем на възрожденското общество, от постиженията през ранното възраждане и главно от възстановяването на градския живот по българските земи. Тя е стимулирана и ускорена от новите естетически потреби на възрожденския българин и главно от широката пропаганда на просвещенските идеали, на хуманистичните възгледи, от пробудените национални въжделения.” Проф. Николай Генчев Просветното дело с новобългарското образование е една от най-ярките прояви на българското Възраждане. Благодарение на това образование за кратко време се заличават вековете на безпросветно робство и се проявява националната независимост на българите. Просветното дело създава първата българска интелигенция. То е изява на Духа на Българския Народ. Осъществява се връзката на българите с модерната култура на епохата. Оформя се новобългарски говорим и писмен език, дава се тласък на развитието на книжнина, литература и изкуство, стимулира се националното съзнание за оформяне на българската нация. През Възраждането в първата половина на 19 век българското изкуство произтича главно от традицията, но в него проникват идеите и на ренесанса. В средновековната ни култура изкуството изпълнява стриктни религиозно – църковни функции и догми. По време на робството изкуството е било в зависимост от бедността на страната, от забраните да се строят големи църкви и манастири и от ограничените параметри на изява на българските творци. Така българското изкуство навлиза в новата епоха, без да е изживяло своето Средновековие. Българското Възраждане трябвало де се изяви в новата епоха в ускорени темпове. И в това се проявява една модернизация на изкуството чрез традицията. И така изкуството у нас, за разлика от ренесансовия модел, не успява да заеме водеща позиция в духовния живот и новата структура на културата, за разлика от просвещението, което е водещо. За строителството и архитектурата Промените са предизвикани главно от подобряване на материалния начин на живот в градовете и новата социална структура в първата половина на 19 век. Бързата урбанизация, големия размах на общественото и частно строителство на заможните българи налагат нови форми на архитектурата и строителството, в които прониква българския традиционен стил. Най-големи промени през 30 – 40-те години се наблюдават в църковното строителство. През 1829 г., след Одринския мир, отпада забраната за християните под турско робство, да се строят високи църковни сгради. Започват да се издигат красиви храмове и манастири, забележителни паметници на българската архитектура. От този период са Преображенския манастир /1835 г./, църквата Св.Никола в Търново /1836 г./, църквата Св.Богородица в Пазарджик /1837 г./ и др. За Рлския манастир На-известен паметник на българското възрожденско църковно изкуство става Рилския манастир строен през 1837 година. Изграден е с национално движение за възстановяване, след изгарянето му през 1833 г. Това движение е вдъхновено от Духа на Българския Народ. Той става най-внушителната манастирска сграда на Балканския полуостров. От всички краища на България се изпращат пари, скъпи специално изработени църковни предмети. За строежа се събират прочути вече строители и зидари, каменоделци, резбари, стенописци, иконописци, зографи от цялата страна. Оформя се локална специфика на новия възрожденски, български архитектурен стил и на изобразителното и приложно изкуство. Стенописите на новата църква са дело на цели родове иконописци и зографи. Тяхното изкуство разкрива богатството на възрожденската традиционна живопис и едновременно новите за епохата ренесансови идеи. За градската архитектура и строителство. Освен в църкви и манастири новите архитектурни и строителни елементи в тази епоха се проявяват в училищни, обществени и жилищни сгради. Големия подем на строителство на частни сгради оформя архитектурата на българската къща и облика на възрожденския град. И до днес са запазени възрожденски къщи в Пловдив, Търново, Копривщица, Боженци, Трявна и др. Националния архитектурен стил на Възраждането изразява местните традиции, в които има сложно вплитане на Източни и Западни стилове. За Никола Фичев / Кольо Фичето/ /1800 -1881 г./ Той е роден в Дряново. Вдъхновяван от Духът на българския Народ той сътворява шедьоври на възрожденската архитектура и строителство. Негово дело са прекрасни църковни сгради в Търново и Свищов, мостът над р. Янтра при Бяла, мостът на р. Росица при Севлиево, покритият мост в Ловеч и др. В тях са изразени красота, удобство и функционалност, характерни за българския възрожденски стил. За художествените занаяти и изобразително изкуство. През 30 – 40-те години на 19 в. се обновяват традиционните български занаяти, обслужващи главно църквите и манастирите. По това време работят цели родове зографи, златари, резбари, каменоделци. Освен това те оформят и българските частни жилища на богати българи. Известни са традиционните школи – Тревненска, Самоковска, Банска, Дебърска. Оформя се български самобитен национален стил. Изографисват се не само черкви, но и много обществени и частни сгради. Освен това се илюстрират и печатни книги с миниатюри и многобройни ръкописи. В църковните пана и икони се долавят ликове на реални личности. Захари Зограф /1810 – 1853 г./ Той е вдъхновяван от Духа на Българския Народ. Неговото творчество е израз на полет на Българския възрожденския Дух. Захари Зограф произлиза от самоковската школа. Най-прочутите му стенописи са в Бачковски, Рилски, Преображенски, Троянски манастир, Захари Зограф е първият възрожденски художник, който съчетава традиционното българско с модерно изкуство. Той рисува първите маслени портрети в портретни галерии в манастири, черкви и на частни лица. В много икони има опит за индивидуална характеристика на портретите с чисто български типажи. Той дава тласък на българската живопис, откъсвайки я от църковните канони, свързвайки я както с народното творчество, така и с ренесансов портрет. З.Зоограф внася импулс за формиране на българската възрожденска култура, ориентирана към новата епоха. Българското изкуство през първата половина на 19 век е възрожденско, специфично национално, съчетание на нашата традиция и Ренесанса. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари