доц. д-р Иванка Кирова, д. н. :: ЗА КНИЖНИНАТА И ПЕЧАТНОТО ДЕЛО ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.04.2020 11:56 - ЗА КНИЖНИНАТА И ПЕЧАТНОТО ДЕЛО ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Автор: ivankakirova Категория: Други

Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове:

ЗА КНИЖНИНАТА И ПЕЧАТНОТО ДЕЛО ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ „Като разгръща човек материалите на оная огромна културна работа, която се извършва за такъв малък период от историята на българския народ до Освобождението, остава изумен от силата на тоя почти изоставен и забравен народ. Извършва се цяла една културна революция, която има огромно значение за подготовката на условията и силите на големите величави борби, които се разиграват по-късно и венец на които е Априлското въстание. Величието на епохата на българското Възраждане изпъква в целия си ръст в цялата оная огромна работа, която се извършва в една страна, тънеща в политическо робство и духовен мрак”. Акад. Жак Натан Развитието на просветното и учебно дело тласка напред и развитието на българската книжнина. Нуждите на просветата и образованието изискват и съответна литература. А културния подем и развитие на книжнината и печатът е във връзка с икономическото издигане на българските градове. Мощен тласък на българската книжнина и печат има през 1840 - 1850 год. Главна причина за този духовен подем е икономическия растеж на българската едра и дребна буржоазия, особено развитието на търговията и занаятите. Значително място във възрожденския дух внасят обучените български възпитаници в руски и западноевропейски училища и университети. Много от изявените образовани личности са били вдъхновявани и импулсирани от Духа на Българския Народ за извършване на книжовното дело и революцията за освобождение на народа от двойното робство – политическо и религиозно, духовно. За книжовното и печатно дело В началото на 19 век книгите били много скъпи и били достояние на интелигенцията от богатите слоеве. От 1806 до 1877 год. са били отпечатани всичко 1626 книги. Турските власти създавали големи трудности за откриване на български печатници. Затова първите български книги са били печатани в чужбина. С откриване на печатници в Солун, Самоков и Цариград се засилва развитието на българската книжнина, Най-много книги са били печатани в Букурещ, Солун, Русе, Цариград , Белград, Виена. Нуждите на образованието и на реалния живот изисквали по-висока култура, която можела да се дава посредством разпространението на книжнината. Тя най-напред се извършвала от пътните книжари, които в тези времена на затруднена комуникация и пътуване с примитивни превозни средства, изисквало от тях всеотдайност и отдаденост, истински възрожденски дух .. Освен това за разпространение на книжнината много е пречела турската цензура, която преследвала не само политическите книги, но и чисто художествените произведения. Развитието на книжнината и печатното дело има огромно значение за българското Възраждане. Чрез книгите се разпространява просветата, културата, новите идеи и знания на Просвещението и Ренесанса. Но, най-важна е тяхната роля за националното съзнание на българския народ. Тя става оръжие за революционни идеи и подготовка за борба срещу османското господство. За периодичния печат Особено голяма роля за Възраждането играе периодичния печат. Основател на българския периодичен печат е Константин Фотинов през 1844 год. Първото българско списание издавано от него е „Любословие” в гр. Смирна. В 1846 г. се появява първият български вестник от д-р ИванА.Богоров под името „Български орел – известник гражданский, търговски и книжовен”, излязъл на 20 април 1846 г. в Лайпциг. Увеличаване на просветните и културни нужди на народа и въздигане на неговото национално и политическо съзнание дава силен тласък на българския печат през Възраждането. За това способстват социалния фактор и подобряване на материалното състояние на хората в градовете. Увеличава се интересът към всички области на науката, образованието, културата. Развитието на печата за кратко време обхваща всички страни на социалния, политически и културен живот на народа. Чрез развитието на книжнината и печатното дело Духът на Българския Народ импулсира, ръководи напредъка в културата на българите. Най-много списания и вестници се издават в най-големите културни центрова за българите – Букурещ и Цариград. В Букурещ е бил центърът на българската емиграция. От появата на българския периодичен печат до Освобождението през 1878 год. в Букурещ излизат 9 списания и 18 вестника; в Цариград – 9 списания и 21 вестника, а зад граница 24 списания и 45 вестника. Общият брой на българските списания и вестници до 1878 год. е бил 108 – 37 списания и 108 вестника. Българските списания и вестници задоволяват разнообразните нужди на хората по това време. В тях се дават съвети за земеделието, търговията, стопанските дела, изкуството и занаятите. За печатното дело и книжнината като трибуна за просвета, духовна и политическа независимост Книжнината и периодичния печат в епохата на Възраждането са изиграли огромна роля за извоюване на духовна свобода и независима църква, за организиране на революционна борба против поробителите. Той отразява културния напредък на народа през тази епоха. Силно развитие на политическия и революционен печат се получава след Кримската война /1853 – 1856 г./. Най известни са „Дунавски лебед” на Г.С.Раковски и „Свобода – вестник политически и книжовен” на Л.Каравелов. По късно той е преименуван на „Независимост”. В тях има програми за революционна борба. Другият вестник на Л.Каравелов „Знание – вестник на наука и литература” отразява идеите на просвещението, науката и книжовността. След Л.Каравелов най-яркият революционен печат е този на Христо Ботев. Той редактира първо в. „Дума на българските емигранти” в Браила през 1873 год. В програмната статия на вестника Ботев развива революционна програма, идеализира делото на революционерите, заклеймява предателите на народа. Най-голямо разпространение на българския печат – вестници и списания се осъществява между българските търговци и занаятчии. Те най-активно участват в социалния живот. В кратко време – в първата половина на 19 век културните постижения на българския народ следвали едно след друго. Най-напред просвета и образование, следвани от книжнината и печата, които подготвят развитието на литературата. Българската литература в началото на турското робство е била черковно-религиозна. Но вследствие на бързия икономически напредък на България към края на 18 и началото на 19 век се превръща все повече в светска литература и книжнина според нуждите на новото време на Просвещение и Ренесанс. Книжнината, литературата печатното дело дават могъщ тласък за повдигане на националното съзнание на българския народ. Акад. Жак Натан в известната книга „Българското Възраждане” пише: „Това развитие на българската книжнина и печат говори за големия прогрес, който отбелязваше българската култура, и за високото политическо съзнание в епохата на турското робство. Книгата и печатът тласнаха още по-напред националното съзнание на българския народ, освобождаваха го от духовните вериги на средновековието и подготвяха силите на революционното движение на българския народ от тежкото турско робство”. Доц.д-р Иванка Кирова, к.м.н.

Нагоре