Постинг
29.04.2020 12:12 -
БОРБА ЗА ДУХОВНА И ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ
БОРБА ЗА ДУХОВНА И ЦЪРКОВНА НЕЗАВИСИМОСТ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО „Създаването на Българската екзархия е едно от най-крупните събития в новата българска история, плод на всенародно движение, в което участвувала цялата нация. В резултат на продължителните и организирани борби за духовно обособяване след близо пет робски века българите били признати за самостоятелен народ. В общи линии това признание съответствувало на историческите права на българската нация”. Проф. Николай Генчев След края на Кримската война /1853 – 1856 г./ национално църковното движение за духовна и църковна независимост избухнало като всенародна борба по всички български земи и български емигрантски центрове. Като ръководен национален център за църковна независимост голямо значение имал центърът в Цариград, създаден през 1849 год. Особено важна била програмата за извоюване на религиозната свобода, създадена от Неофит Бозвели. През 1856 г. цариградските българи поискали от турските власти да се проведат избори за български граждански и църковни представители, които да предложат на султана имената на българи, достойни да заемат административни служби в Турската империя. Така се създала нова национална програма, в която се настоявало за църковна автономия като се заменят гръцките владици с българи. Новата програма предвиждала официално признаване на българите като народ в турската империя. През 1856 г. Цариградската община призовала градските общини от всички български провинции да изпратят до Високата порта петиции за нова национално-църковна програма и да изберат свои пълномощници. Те трябвало да се съберат в Цариград и да защитят своите искания. През 1857 г. в Цариград пристигнали 20 представители на градовете и заедно с 40 местни общественици подали до Високата порта над 60 молби. Така се оформило първото българско народно представителство избрано от общините. Това имало огромно политическо и психологическо въздействие, въпреки неуспеха на акцията. Цариградската община като общобългарски център на националното църковно и културно движение. Голямата последователна неуморна дейност на Цариградската община възбудила силно движение в цялата страна срещу гръцките владици и свещеници.. През 1857 - 1860 год. то обхванало почти всички български провинции. Това масово движение ръководено от общините породило идеята за самостоятелна българска църква. Гръцката църковна власт реагирала срещу българското движение за църковна свобода и отказала да приеме исканията на българите формулирани още от Неофит Рилски. От края на петдесетте години се подема акция за изгонване на гръцките духовници и признаване на ръкоположения владика Иларион Макариополски за водач на българската църква. Център на движението за църковна свобода станал Пловдив, където с въоръжена борба били изгонени гръцките духовници, заменени с български духовници, които налагали богослужение на славянобългарски език. Актът на отхвърляне на духовната власт на Цариградската патриаршия . В началото на 1860 г. Цариградското представителство решило да извърши официален акт за отделянето от Патриаршията. Така на 3 април 1860 г. се стигнало до Великденска демонстрация. По време на тържествената литургия в българската Цариградска църква „Св.Стефан”, владиката Иларион Макариополски не произнесъл името на гръцкия Патриарх. Според църковния канон този акт означавало, че българите отхвърлят гръцката патриаршеска власт. След тази акция на църковна борба се надигнали почти всички български провинции. Остри конфликти избухвнали във Варна, Охрид, Велес, Прилеп и др. През 60-те години това национално църковно движение за религиозна свобода очертавало границите на българската нация. В цялата страна гръцките владици и свещеници били прогонени. Българските общини признали официално Иларион Макариополски за върховен български духовен ръководител. Духът на Българския Народ направлявал, импулсирал борбата на българския народ за духовна свобода. Иларион Макариополски, велик българин, бил вдъхновяван от Духът на Народа, смел патриот и възрожденец отстоявал твърдо и смело продължителната борба за църковна независимост.
Това движение за църковна свобода довело до укрепване и създаване на нови общински самоуправления най-вече в Черноморието, Южна Тракия, Македония. Начело на общините били избрани градските първосвещеници. Но, това движение било спряно от гръцкото противодействие и двойнствената политика на Високата порта. През 1861 г. владиците бунтовници били заточени и Цариградското представителство било разпуснато. Учредяване на Българската екзархия През 1870 г. след дълги борби българското духовно и църковно движение достигнало до успешен завършек. На 27 февруари 1870 г. бил издаден ферман, според който Българската Екзархия ставала независима от гръцката Патриаршия. Според този ферман Българската екзархия обхващала 15 епархии в българските провинции. Ферманът и проведените плебисцити включили под властта на Екзархията почни всички земи от Тракия, Дунавска България и Македония, където през Средновековието и по време на турското робство живеели българи, говорещи български език. Там са били създадени главните средища на българската култура. През 1871 г. бил свикан църковно-народен събор, който приел Устава на Екзархията и основните принципи, на които трябвало да бъде учредена българската църква. На 16 февруари 1872 г. за пръв български Екзарх бил избран Антим Първи /1816 – 1888 г./. Църковната борба завършила с пълна българска победа на предишните безправни духовни роби на гръцката църква и Патриарха. Доскоро безименни християни от „рум-милет” българите възкръснали като самостоятелен народ със свой духовен водач в лицето на първият български Екзарх – Антим Първи. „Българската екзархия е първата международно призната национална институция, изиграла изключителна роля в новата българска история. Като обединила българите духовно, политически и религиозно, като се противопоставила на чуждите посегателства срещу националното културно-историческо наследство, като застанала на стража в защита на езика и вярата на българите Екзархията способствала за развитието на българската нация” – пише проф. Николай Генчев. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н. ЪРКОВНА СВОБОДА
Виктор Орбан изригна: Дава ли си някой в...
ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ !
Когато двама се карат , третият умира
ОБИЧАМ ДА ОБИЧАМ !
Когато двама се карат , третият умира
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
