Постинг
04.05.2020 14:43 -
БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И КУЛТУРА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО „Националната култура се формира върху една народностна основа на базата на българския език, при участието на християнската културна традиция, обогатена, облагородена и наново пресъздадена под влиянието на европейската буржоазна цивилизация. Националната култура през епохата на Възраждането въздействува върху широки среди на българското общество чрез училището, литературата и печата, моделира българското национално съзнание, бита душевността и психическия стереотип на българина”. Проф. Николай Генчев През ранното Средновековие, това което свързва различните народностни групи се определя от държавата, религията и етническата култура. През девети и десети век в земите заемащи централната част от Балканския полуостров – древните провинции Мизия, Тракия и Македония се оформя българската народностна групировка с общ език, вяра и племенна принадлежност. Този процес на формиране на народността се извършва в рамките на една централизирана силна държава, каквато е тя при цар Симеон. Но, в сложната историческа съдба на българския народ има епохи на подем и величие, както и на падение. При непрекъснатите войни през Средновековието, от народа населяващ централния кръстопът – средата на Балканския полуостров - често са били откъсвани големи части от българските земи и българско население. В началото на единадесети век за близо два века България попада под византийско робство. Следват няколко века самостоятелна държава, но с вътрешни междуособици и войни. После настъпва завладяването на България и пет века турско робство. Българската народност ръководена и направлявана от Духът на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/ се е обединявала от езика, вярата и традициите. Културата и се е запазила през вековете при всички превратности на историческата ни съдба. През Средновековието народният, говорим език бил различен от официалния църковнославянски език. Социалната психика на народните слоеве се определяла главно от родовата принадлежност и християнския морал, бит и традиции. Българският народ винаги е бил твърд, устойчив, силен, смел, но и търпелив, костелив и не се е предавал никога, даже и през многовековното робство. Турското завладяване обединява под една власт, като едно цяло българските земи, за да послужат по-късно като естествена територия, върху която ще се формира българската нация през Възраждането. Но, въпреки териториалното обединение не винаги се спира процесът на родоотстъпничество. Една част от българите бива потурчена. Други българи започнали да се погърчват – да се приобщават към по-високата гръцка култура. Трета част не могла да понесе робството се изселва във Влашко, Русия, Бесарабия, Сърбия . Особено през 17 век се отбелязват многобройни групи българи, които емигрират. И досега тези българи съставляват големи общности в Украйна, Молдова, Банат , Пирот, Ниш. Те са запазили своят език вяра, култура и традиции. И така от 15 до 18 век в рамките на турската империя, при липса на българска държава, се запазва българска народност в една затвореност главно в рода, семейството, на базата на общност във езика, вярата, бита, традициите и така запазили етническата общност. Но, липсвали общите връзки на стопанство и социален живот. Всички тези процеси не успели да унищожат ядрото на българската народност, която да се усеща като едно цяло със солидарност и народностно чувство. Но, литературен език бил църковнославянския, който не достигал до широките народни маси. Там народния, говорим език се разпокъсвал на многобройни диалекти, имало влияние на турски и гръцки език.Това се отнася особено за по-богатите и елитни слоеве, които за търговия, стопански и културни нужди често говорели на турски и гръцки език. Такова било положението на българската народност до 18 век, когато започва епохата на Възраждането. Базата на възрожденския процес е българската народност с нейния език, вяра, традиции, бит, обичаи, фолклор в територията населена с българи в рамките на турската империя. В началото на Възраждането /18 век/българската етническа група се възстановила с увеличаване на раждаемостта. Тя наброявала един и половина милиона и била най-голямата народностна група в рамките на Европейска Турция. А през 1856 година достига до шест милиона и четиристотин хиляди души. Бъългарите плътно населявали Мизия до Стара планина, Тракия – достигаща до Одрин, Цариград, Бяло и Мраморно море, Македония – до Адриатическо море. Социална и материална основа на българската народност през 18 – 19 век. През тази епоха се извършвали промени, които подпомагали образуването на българската нация. Селяните по-свободно се придвижвали към пазарите в града. Засилвала се миграционната вълна на заселване в градовете. От патриархален слой българите преминали към изграждане на нова социална и стопанска структура. Важно е било оформянето на стопанска общност в градския живот. Нараствал броят на населението, особено в центровете на стопанските райони: Търново, София, Русе, Пловдив,Скопие, Битоля, Ниш. Осъществявала се връзка между хората от различните провинции в цялата страна, както и с Турската империя и различни други страни.. Компактното и по-издигнато население в градовете с новия бит и нужди създало буржоазния строй по българските земи с развитие на промишленост, търговия, духовна и културна дейност. Буржоазията се свързвала със света, откъдето донасяла не само чужди стоки, но и нови идеи, нова култура. Това ускорило развитието в посока на обединяване на българското общество в рамките на турската империя. Оформянето на българска стопанска общност се реализирало чрез създаването на търговски пътища и канали на обмяна по суша, реки и морета. Това ставало най-вече чрез седмични, сезонни и годишни пазари и панаири. Така през 18 и 19 век производителите от всички крайща на българските земи обменяли продуктите на труда си. И едновременно с това размесвали различни диалекти и говори, обогатявали култура и битови навици. Създадената българска обща система се свързвала с балканските страни, Изтока и Запада, и заедно с търговския обмен достигала до културата на съвременната цивилизация. Българското общество се приобщавало към буржоазния свят и неговите материални постижения, култура, придобивала нови навици и умения. Народът започнал да се чувства като едно цяло и като част от света, излизал от патриархалната изолация и регионална ограниченост. Водещият социален елемент е била буржоазията. Чрез промишлеността, търговска и духовна дейност тя обединява българската народност. Тя става носител на революционните идеи за свобода, на културата и най-важно - националната идея за освобождение. Буржоазията с нейната социална и икономическа изява създава образуването на българската нация в тази епоха. Създава се стопанска общност, материална и социална основа на българската народност в трайна обществена система, важно условие за образуването на българска нация. Културният процес - за образуване на българската нация . Културното възраждане в България се различава от това в Италия, Франция, където възниква класическия Ренесанс, а именно възобновяване на средновековната култура. У нас възстановяване и възраждане на средновековната култура спира свето нормално развитие за дългия период на турското робство от 15 до 18 век. Но, в развитието на културното възраждане тя все пак присъства чрез езика, църковно-славянската православна религия, народната култура , фолклор и традиции. Възрожденската ни култура има няколко градивни начала – езикът, българските традиции и чуждите влияния. Създаването и оформянето на книжовния език е в основата на възрожденската книжнина, литература и изкуство. Чрез създаване на книжовния език през 18 и 19 век възрожденската култура е българска култура в земите на Мизия, Тракия и Македония. Традицията в българската възрожденска култура влиза чрез християнската религия и църковнославянския език на който е създадена голяма книжнина. Чуждите влияния имат голямо значение в българската възрожденска култура. Има силно въздействие върху нея от Европа, Русия, славянския свят и балканските страни. Решаващо е влиянието на европейската култура в областта на идеите, литературата и образованието, изкуството, градоустройството и архитектурата. Има влияние и върху бита, вкуса, модата, облеклото, светските маниери и поведение, особено на градското население. Българската култура е повлияна също и от Гърция, която осъществява връзката на европейската култура с тази на античността. В нашата култура има въздействие на турската култура главно върху езика и бита. Силно влияние има руската култура с развитието на руската литература с нейните идеи и естетика. Българската възрожденска култура има обширен кръгозор с влиянието на духовните постижения на редица страни и народи. Тя има силни културни влияния чрез ренесансовите, просвещенски, хуманистични и революционни идеи на буржоазната епоха. Националната култура през епохата на Възраждането въздейства върху българското общество чрез просвета, литература, печат и оформя националното съзнание и душевността на българина. Епохата на Възраждането е епоха на формиране на българската нация. Възражда се и се създава единен български език. Създава се нова богата национална култура. Пръснатият и неосъзнат народ се обединява в едно цяло. Възраждат се националните чувства, стремежи и копнежи за освобождение от робството. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
