Постинг
11.05.2020 12:40 -
ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО
ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО „Национална организация. Независимо от нейния характер /културно-просветен или революционен/ тя е играла през 19 век ролята на стимулатор при изграждане на националното съзнание и на обществените привички на възрожденския българин. В училището, в настоятелството, в общината, в читалището, в революционния комитет българинът се е освобождавал от своята патриархална затвореност, излизал е на попрището на обществените борби, набирал е умение да управлява и ръководи, да се реализира като социална личност. Именно поради това, че обществения живот през Възраждането протича в национално самоорганизиращи се тела, а не в традиционните държавни и клерикални институции, българинът е закърмен с демократизъм, със свободата за обществена самоизява . . . Формира са българския културно-психически стереотип, отлагат се онези белези и черти на националния характер, които отличават българите от другите народи, от другите нации”. Проф. Николай Генчев Българското Възраждане се извършва през 18 и 19 век до Освобождението на България от турско робство. За да се очертаят характерните черти на българите в тази епоха трябва да се имат предвид: факторите на природата, начина на живот, обществения живот, религията, националните културни и революционни организации по време на турско политическо и гръцко духовно-църковно робство. Природосъобразен живот През епохата на Възраждането българинът е много свързан с природата и земята. Той води природосъобразен живот в условията на прекрасната природа по българските земи: при хубав климат, в планини и плодородни полета, край реките и морските брегове. Природата има огромно въздействие върху душевността на българина по това време. Това е националното усещане изразено във фолклора, песните, приказките, легендите. Българинът живеел отседнал живот, не напускал земята, родния край, който му давал сигурност, свързан е с традициите в патриархалния начин на живот. Той не обичал да пътува при ограниченията и условията на робството. Ролята на семейството Българското семейство е било многолюдно и предимно селско. По време на робството семейството е основна социална и стопанска единица. То е крепост, защита. Характерни за българското семейство са били традициите, почитта към възрастните , трудолюбието, пестеливостта и доминиране на бедността.. То е било свързано със старата родова система, с хората от селището, от близките околности и обществения живот там. С напредване на процеса на възникване на буржоазията през 19 век, семейството се освобождава постепенно от патриархалният начин на живот и традиции, от родовите връзки. Новият жизнен стандарт променя както битовата култура, така и новият духовен и политически живот. Това се наблюдава главно в градовете. В градската среда има нов тип семейство - фамилии на заможни собственици и търговци. И семейният живот започва да се изгражда на европейски начала. Семейството е основна единица, където българинът по това време е прекарвал голяма част от живота си. За живота в селото. През Възраждането, поради характера на стопанството, селото заема изключително място в живота на българина. Въпреки възникването на буржоазията и новите социални отношения през 18 и 19 век, българското село остава затворена система за начина на живот с регионална изолация и бавно развитие. Характерен белег на затвореност е запазване на различни диалекти. Голямо въздействие оказват земеделския труд и естествената природна среда върху душевността и начина на живот на селянина. Различават се българските селяни от равнините и планинските райони по дух, навици обичаи, облекло. Селата са устроени по родово патриархален принцип. Постепенно родовата връзка отслабва, създават се нови социални и стопански отношения. Променя се постепенно манталитета на селяните поради нахлуване на паричните отношения, просветата и културата. Но, родовите връзки, традициите, родово-патриархалната система е все още силна през Възраждането. За живота в града Постепенно с вълната на заселване на градовете се развива градския начин на живот. Големи градски центрове са били Пловдив, Русе, Одрин. Начинът на живот и манталитета на градските жители се определя от паричните отношения, и професионалното въздействие главно на занаятчии и търговци. Характерна за тях е стремеж към сигурност, без рискове, трудолюбие, пестеливост, почтеност. За разлика от селото градът има обществени места, публичен живот и възможности за придобиване на култура. Той протича в училища, читалища, църкви. Важно е, че градският живот се ръководи от общината – израз на българските демократични разбирания. С развитие на буржоазните отношения, еснафският живот започва да се обновява. Организират се нови национални и професионални празници. Появява се съзнание за принадлежност към българската национална общност. Характерно за българите по това време е стремеж към образование в града като център на нова битова култура. За държавата през Възраждането През Възраждането българите нямат своя държава. Турската държава е враждебна, експлоататор и политически насилник. Това породило у хората политически нихилизъм, враждебност и отрицателно отношение към официалните институции и властта въобще. В това отношение на българина се корени неговия демократизъм - народовластие. За църквата До 1972 г., почти до края на възрожденската епоха, църковната власт се упражнява от гърци. Само селските и някои от градските църкви са в български ръце. Това е една от главните причини за неуважение към църковната институция в гръцко владение. Но, това не накърнявало вярата, а само е изменило начина на нейното изповядване, често пъти вън от църквата. Българинът е бил умерено религиозен. Опасностите, несигурността била силата на религията, вярата в която той търсел надежда. И досега българинът не е предан на църковните канони. Обаче отношението към манастирите е било съвсем друго. Те са били места за национална просвета, книжнина и култура. Често пъти те са средища за организиране на революционна дейност за освобождение. Манастирите са ставали средища за народни събрания. В тях хората виждали единствена опора на тяхната вяра, надежди и народностни чувства. Затова във възрожденското национално съзнание се прави разлика между вяра, религия и църква. За демократизма на възрожденския българин. „Демокрация” от гръцки език означава управление на народа. Демократичните разбирания на българина през Възраждането се основават на липса на държава и църква, на аристокрация, на големи имуществени различия. Те намират израз в неговото усещане за равенство и достойнство в социалния живот. Този принцип се изразява и в общуването между хората - без условности, ритуали и предразсъдъци. Свободата на общуване се изявява в: семейството, рода, селото и града. Това демократично разбиране е за достъпно, равноправно образование, без привилегии за знатните и богатите. Най-ярък израз на демократизма е широката изборност на представителите на политическите, общински и културни организации. Така този основен принцип е преминал в българската национално-политическа идеология в борбата за освобождение. В обикновения живот демократизма се изразявал в толерантността между хората, нравите, обичаите, поздравите, общуването в обществени места. Демократизма на българина в обществения живот е голямо завоевание като израз на неговото свободолюбие. Отношение към чуждия свят. Поради живот в страна разположени на балканския кръстопът, у българина се проявява толерантност към хората от други страни, и възприемчивост към културата им, към постиженията на чужди страни. Възрожденският българин бързо приема новите идеи, културните постижения на другите народи и ги прилага в социалния живот. Уважението, солидарността и българската толерантност намира израз в участието на много българи в освободителните борби с турските завоеватели на други страни /Сърбия, Румъния, Гърция/. Много българи са жертвали живота си в чуждите освободителни войни. За националното съзнание. През епохата на Възраждането националното съзнание е ярко изразено. Това се проявява особено в областите на нашата страна със смесено население – Тракия и Македония. То е своеобразна реакция срещу робството – турско политическо и гръцко черковно-духовно. В периферните области на България е имало гръкоманство и туркофилство. Националното съзнание намира най-ярък израз в борбите за освобождение на България, в която са дадени безброй жертви. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Какво е православието към днешна дата и ...
Относно генетичните изследвания върху Бъ...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Относно генетичните изследвания върху Бъ...
"СЛАВЯНСКАТА" ЛЪЖА Е ПЛОД НА Д...
Няма коментари
