Постинг
19.05.2020 17:29 -
ПЪРВИ ВЪЗСТАНИЯ И ХАЙДУШКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ТУРСКТО РОБСТВО
ПЪРВИ ВЪСТАНИЯ И ХАЙДУШКО ДВИЖЕНИЕ ПРЕЗ ТУРСКОТО РОБСТВО „Засилването на икономическия и политически гнет на турските паши и бейове и др. предизвикваше търсенето на различни форми за съпротива от страна на българския народ. Последният не можеше още да дава масов организиран отпор, но той излъчваше из средата си храбри синове, които хващат балканите и горите, за да отмъщават за поругана семейна чест, за насилие и грабежи от спахии, за кръвния данък и за всевъзможни други насилия над бедната беззащитна рая. Така се роди хайдутството, което бе една форма на стихиен протест против своеволията на турските управници и техните подчинени”. Акад. Жак Натан Българският народ е свободолюбив и с боен дух. През цялото турско робство той никога не е бил само покорна рая. Още в началото на турското иго той е правил опити да се възвърне политическата свобода и независимост. Най-напред такива опити се правят от наследниците на старите болярски родове които организират и повдигат въстания, разчитайки на помощ отвън. От такъв род въстания са опитите на сина на Срацимир – Константин и малкия син на Шишман – Фружин, които при падането на България под турско робство избягали в Унгария. Тези наследници на българския престол навлезли в България и с помощта на някои боляри успели да разбунтуват български градове по сръбската граница – Видинско и съседни области. Но очакваната външна помощ не идва, въстанието е потушено и водачите на Въстанието избягват в Сърбия и Унгария. В началото на 17 век има усилващ се процес на разложение в турската империя, което води до влошаване на положението на поробения народ. Турция търпи поражения на бойните фронтове от обединените сили на Австрия, Полша, Венеция. Чипровско въстание в края на 17 век До въстанието, Чипровци било прочуто с медни, железни и сребърни мини. Това спомага Чипровци да стане голям занаятчийски и търговски център. Благориятното обстоятелство давало привилегии на населението: то било освободено от данъци, но бил плащан данък в натура с желязо, мед и сребро. Освен това градът бил под покровителството на султана. Тези привилегии давали възможност на населението да развие свободолюбив и независим дух. Хората в това селища са радвало на по-спокоен и свободен живот и облекчения от всякакви налози. Това благосъстояние на Чипровци и околните области /Кратово/ трае до края на 17 век когато са били изчерпани рудните залежи. Упадъкът на рударството в Чипровци и Кратово съвпада с упадъка на турската империя. Привилегиите били премахнати. Данъците, които дотогава били плащани в натура сега били събирани в пари с огромни налози. Към края на 17 век уеличението на данъчните тежести, отнемането на привилегиите, пречките в търговията, влошава много икономическото и политическо положение на българите от този край. Това ускорява отдавна готвеното въстание в Чипровци. За това повлияват и външните събития. Турция води война срещу съюзените войски на Австрия, Полша и Венеция. Австрийските войски настъпват и се приближават към България. По това време в Чипровци и околните области усилено са готвят за въстание. В 1688 г. австрийците завземат Белград и се приближават към София. Тогава започва въстанието в Чипровци, Кратово, Копиловци и редица съседни райони. Начело на въстанието застават Г.Пеячевич, Иван и М. Станиславови. Въстанието обхваща големи области - чак до Пиротско и Нишко с център Чипровци. Въстаниците не успяват да се задържат дълго – срещу тях настъпват големи турски войски. След потушаване на въстанието в другите области, накрая обсаждат Чипровци. След няколко дневна обсада Чипровци бил превзет, градът опожарен, мъжете убити, а жените и децата заробени. Така завършва това героично въстание. Има няколко момента, които имат значение за по-нататъшното развитие на революционното движение в България. Център на въстанието е Чипровци – един от главните индустриални и търговски центрове. Въстанието се ръководи от хора с добро материално положение и образование, които стават носители на идеята за национално освобождение на България. Роля играе и външният фактор. Въстанието зависи от изхода на войната на разбитата турска армия, достигаща наблизо до страната ни. Очаквана била помощ отвън като помощ от Запад . Но такава не била оказана. Чипровското въстание не е придобило всенароден бунтовен характер. То останало местен бунт, който се разразил само в северозападните български земи. Този неуспех на въстанието се дължи и на липсата на организация за освободително революционно движение за цялата страна с точна програма и възглед за бъдещето с ясни идеи. И така, въпреки благоприятните международни и вътрешни условия през втората половина на 18 век, революцията не може да обхване цялата страна и големи слоеве от народа. При това България се намира в центъра на турската империя, където са разположени главните турски военни сили.Тук са главните стратегически пунктове. Размириците и кърджалийските бунтове нанасят силен удар върху икономическия и духовен потенциал на българите. Турците сеят смърт, упадък и разорение. При това българите нямат никаква международна подкрепа, за разлика от Сърбия и Гърция, които получават помощ от западно-европейските страни. Остава надеждата насочена към Русия, откъдето се очаква помощ. Хайдушко движение Дейността на хайдушките дружини се разраства по време на размириците и кърджалийските набези към края на 18 и началото на 19 век. След неуспешните опити за организирани въстания се явява стихиен протест против своеволията на турските владетели срещу беззащитното население. На различни места се организират хайдушки чети от храбри българи, които защитават села и градове, охраняват планински проходи укриват се главно в планините. Те защитават населението, отмъщават за насилие и грабежи. Лятно време хайдутите обикалят планините, а зимно време се връщат в селата, приютявани от селяните. През този период хайдутите са свързани с цели райони и селища, в които населението осигурява храна и подслон. Населението участва в изкопаване на ровове и защитни стени, направата на оръжие и в сраженията срещу кърджалиите. Народът обгражда хайдутите с ореол на борци за народни правдини, но те не могат да го избавят от турско робство. Обаче, през таи епоха те са единствено спасение за себе си, за семейството си, за народа си. Народната обич към хайдутите е изразена във фолклор, песни, легенди, сказания. В легендите са останали имената на народни водачи: Страхил войвода, Индже войвода, Китан, Дойно, Кара Танас, Сирма войвода. Благодарение на борбата на хайдутите много български села и градове са запазени от унищожение, хиляди българи спасяват живота и имота си. В хода на тези борби за самозащита изпъкват бъдещите водачи на обществото, създават се народни форми на самоуправление. Хайдутството е проява на осъзнаване на нуждата от борба за освобождение от робството. Но, се явява необходимост от организирана борба, въоръжено политическо движение за освобождение в цялата страна.
Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари