ХРИСТОС СЪС НАС                                                                                      „Когато обаче антропософската духовна наука за духа донесе познанието за надсетивното и чрез това истинското познание на Христовата същност като надсетивна същност, тогава може да се осъществи това, за което истински благочестивият копнее – сигурност относно живеещото в душата му, в ръцете му, когато той ги ангажира в любвеобилна дейност, за да извърши някое Христово дело, някое дело в смисъла на Христовия импулс. . .  Тя може да каже „Не срещу съвременната наука се влиза в духовния свят, а с нея и с нейното уважение! Не без Христос следва човечеството да навлезе в бъдещето, а с Христос, с наистина опознатия, почувствания и желания Христос и действайки в света с Неговата същност”.                                                                                                Д-р Рудолф Щайнер                                                                                                                                                                                               Днес в разгара на пандемията с  COVID 19 , която поразява стотици хиляди хора по света, повече от всякога, е необходимо  на всеки човек познанието за духовно и душевно здраве. Защото от силата на Духа и хармонията в душевния живот зависи физическото здраве. Силен Дух придава силен имунитет. А най-често болестите се зараждат от смущения в душата.                              В следващите статии отново ще  разглеждаме направлението за духовно и душевно здраве, според духовната наука антропософия, подходяща за съвременния човек. Названието е от гръцки „антропос” – човек и „софия” – мъдрост. Тази духовна наука дава познание за духовната същност на човека и Вселената. Човека като част от духовните светове – жизнен /етерен/, астрален /душевен/, и духовен /Дух, Аз/.                                                                                                                                       В Древна Елада пред храма на Аполон е стоял надпис: ”О, човеко себе си познай и ще познаеш Вселената и Боговете!”. В древни епохи хората са знаели повече за духовния свят и духовната същност на човека, отколкото днешния човек, защото са имали отворени духовни сетива и свръхсъзнание ясновидство, ясночуване и интуиция.                                                 Днес хората са  загубили духовните си свръхсетива за възприемане на духовния  свят. Това е станало, за да може човечеството да опознае и изучи физическия свят и да бъде  свободен от пряко ръководство от духовни същества. Изгубвайки духовните си сетива, човек е спечелил свободата, свободата също да избира между добро и зло.                                                    За духовната наука                                                                            Антропософията е основана от големия духовен предводител на човечеството в нашата епоха д-р Рудолф Щайнер/1861 – 1925 г/. Той е екзактен учен,  философ, духовен изследовател на надсетивните, духовни светове. Д-р Щайнер е австриец, всестранно образован, притежаващ и трите вида свръхсетива и духовно свърсъзнание – ясновидство, ясночуване и интуиция. Така той може да черпи директно мъдрост и знание от духовния свят – от Акашовата летопис, която е летопис, съдържаща цялата мъдрост за света и  човечеството.                                                                                                                   Д-р Рудолф Щайнер е завършил във Виенския университет  естествени науки, физика, химия, математика, история, философия, по която има докторска работа. Написал е една от най-важните книги за съвременния човек – „Философия на свободата.                                                                                                                        Д-р Щайнер има издадени 354  книги в които е изложено всестранно познание за духовната същност на човека и Вселената. Духовната наука е базирана изцяло на християнството. У нас има преведени и издадени повече от 150 от тези трудове.                                                    В следващата поредица ще разгледаме различни аспекти от антропософията за духовното и душевно здраве на човека.                                                                                                                     За необходимостта от  познанието за духовно и душевно здраве                                                                              Живеем във време на големи изпитания – пандемията от   COVID 19,  която поразява хора от целия свят и хиляди хора умират всеки ден.                                      Днес усилията са насочени главно за лечение на физическото тяло, за физическо оцеляване.                                               Но, не по-маловажно е също душевното и духовно здраве, защото духът /Азът/ и душата  ръководят всички функции на физическото тяло.. Физическото здраве зависи преди всичко от силата на Духа  и психиката на човека.                                                                               В нашата Пета следатландска историческа епоха човечеството е напреднало в научното познание за физическия свят. Развити са максимално материалистичните науки:  природни науки, техника, индустриализация, комуникации и пр.                                                        Но, човек се е отдалечил от познанието за духовната същност на човека и Космоса. А ние живеем в два свята – материята е проникната  във всеки атом, във  всяка клетка от първоизточника – духовният свят. За да намери отново божествено-духовният елемент  в сетивно-физическия свят човек трябва да възприема този духовен елемент, като нещо, което не е свързано със сетивни възприятия.                                                                                            Това може да стане по два начина. Единият начин е да изучим познанието, което дава духовната наука без да имаме развити свръхсетива за духовния сват. Другият начин е да развиваме  сетива за духовния свят – ясновиждане, ясночуване, интуиция. Но, в нашата материалистична епоха трудно се създават свръхсетива. Това изисква духовно развитие и усъвършенстване със многогодишна специална подготовка, дълъг път на посвещение при езотерично духовно развитие.                                                                                                      Но, пътят на придобиване на духовно познание чрез изучаване на духовната наука е отворен за всеки човек. Ако той  вземе решение да отделя от времето си  и упорито, задълбочено, последователно да изучава духовната наука, която е  сложна, многостранна, огромна.                                                                                                                            Така човек може да опознае и разбере собствената си същност, устройството и функциите на своите невидими тела – жизнено /етерно/,  душевно /астрално/ и Дух /Аз/, които са частица от – етерен, астрален и  духовен свят.                                                                                              Това познание дава яснота как да се грижим не само за физическото, но и за душевното и духовно здраве. Защото Духът и душата ръководят физическото тяло всяка клетка, всяка молекула от видимото ни тяло.                                                                                                           Пандемията от корона вирусът, която принуди хората да се изолират, да стоят затворени вкъщи, да спазват строги предпазни мерки, да не могат да пътуват, непрекъснато  всява страх, несигурност, паника от неизвестен вирус - враг  който дебне навсякъде. Човек е изплашен и свободата му е ограничена.                                                                                                                     Психиката на хората е застрашена не по-малко от физическото вирусно увреждане, понякога водещо до смърт. Страхът идва и от липсата на навременна диагностика, от непознаването на болестта и нейната патогенеза, както и ефикасно, специфично лечение. Ваксина срещу вируса още не е намерена.                                                                        За Христовия импулс                                                                              Има една могъща сила, която спасява от страха,, от паниката, от несигурността, която дава духовно и душевно здраве. Това е осъзнатата силна, съкровена вяра в Христос. Той е тук, на Земята и в атмосферата й,  и е във  всяко човешко сърце, независимо дали човек го осъзнава или не, дали вярва в Бог и Христос или не. Това е Христовия импулс на любовта към хората, който дава духовна и душевна сила.                                                               По време на пандемията хората се сближават помежду си, сплотяват се, стават солидарни. Много от тях са  по-великодушни, състрадателни, съчувстващи,  готови да помогнат. Виждаме жертвоготовност,  всеотдайност, особено  у хората на първа линия в борбата с корона вирусът. Това са медиците, които работят неуморно без почивка,  доброволци, които разнасят храна и медикаменти по домовете на нуждаещи се, полицаи и пр. Прави впечатление, че млади хора, студенти по медицина, доброволно отиват да помагат  в болниците   с  риск за собственото си здраве. Всичко това, тази жертвоготовност е Христовия импулс.  Това не е само дълг, а проява на човешка любов с риск за  здравето си при смъртна опасност. Те работят без почивка, с безсънни нощи, отделени от семействата си за седмици, месеци.                              Почитта към този висок дух на хората от първата линия за борба с болестта се изразява по различен начин и също е Христов импулс.                                                                Вярата на обикновения дълбоко вярващ  човек към Христос  може да се осмисли чрез духовно познание. Прибавя се осъзната целенасочена проява чрез мисли, чувства и воля за извършване на добри дела от любов към хората. Тогава можем да сме най-полезни с нашия Дух /Аз/. Той  дава сили да издържим на изпитанията, на преумората, да сме силни, всеотдайни и жертвоготовни. Изчезва страхът от неизвестния враг на духовно просветеният, осъзнат християнин. Христовият импулс действа тогава в социалния живот дава сили за взаимопомощ, хората стават солидарни, сдружават се.                                                                 Осъзнатият Христов импулс на любов към хората прави Духът силен. А силният Дух /Аз/ дава силен имунитет,  мощни защитни сили на физическото тяло. Душевният живот се хармонизира, изчезва страхът, паниката.  Ако човек си казва „Не Аз, а Христос в мен” /Ап.Павел/ и извършва всичко с тази мисъл.                                     Христос е с нас винаги, и в изпитанията, които ни помага да издържим, и в хубавите спокойни дни.  Чрез Христовия импулс се създават мостове от едно човешко сърце към друго за волеви действия  при извършване на добри дела, с жертвоготовност, състрадание от любов към хората.                                                                  Христос казва на учениците си:”Защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм Аз посред тех”.                                                                                                                                                                                Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.