УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ                                                                       „Не търсете Христа на физическото поле; не го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се появява Христос ще видите интензивна Светлина. Христос е един и много.  Понякога казвате: „Г-н Дънов  дали е Христос или Христос е в него?”. Ще ви кажа: Христос не съм, но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят” .                                                   П. Дънов,  август 1920 г.                              В нашата епоха живя великият духовен предводител Петър Дънов /с духовни име Беинса Дуно/. Той е вдъхновяван, импулсиран от Духа на Българския Народ /Архангелът на Българския Народ/ и основава „Всемирното бяло братство”, разпространено в много страни по света. То не е само духовно учение, но и начин на живот в братски общности, близо до природата.                                                                       В наше време, основаното от П. Дънов духовно учение      „Всемирното бяло братство”  е продължение на духовното учение на орфизма, - основано от  Орфей и на богомилското учение, създадено от Боян Мага. Богомилството е християнско учение с морал и ценности  на автентичното първоначално християнство от първите векове след Мистерията на Голгота.                                                                                                                        Както богомилското християнско учение, така и християнското духовно учение на „Всемирното бяло братство” до днес малко се познават,  и се отричат   от официалната църква, която ги обявява за ереси. Това е така, защото в тези християнски учения  има познание за прераждане и Карма. В каноните на православната и католическа църква е премахнато познанието за прераждане и Карма на Пети  вселенски християнски събор, състоял се през 553 година в Константинопол. Малко хора знаят за това и се придържат към каноните на официалната църква.                                                               Петър Дънов                                                                                                      Той е роден на 11 юли /29 юни стар стил/ 1864 г.  във    варненското село Хадърча /тогава в турската империя/. Баща му Константин Дъновски е първият български свещеник във Варна.                                                                     Дънов учи във варненската държавна реална гимназия. През 1884 г. се разболява тежко и прекъсва училище. По-късно той пише: „Бях поразен от болест, която ме доведе почти до прага на смъртта. Когато се почувствувах толкова безпомощен и си мислех, че скоро ще се явя пред Бога, аз реших да следвам Христа. Скоро след това здравето ми се възстанови. Моето желание е да бъда винаги Христов  и да свидетелствувам за него”. Това е превратен момент, който изцяло променя живота на младежа.                                               През 1885 год. П.Дънов продължава образованието си  в методисткото евангелско училище в Свищов и завършва обучението си в Богословския му отдел.                                                                                      След завършване на образованието си в средното училище той става проповедник и учител в начално методистко училище в русенското село Хотанца /1887 / 88 г./.                                                                                              През есента на 1888 г. Българската методистка мисия в Русе изпраща Дънов в методистката семинария в  „ Дрю” - гр. Медисън /Ню Джърси/ и я завършва през вай 1892 г. След това се записва в Теологичния факултет в бостънския университет и се дипломира през 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостън и получава сертификат, даващ му правото да практикува медицина.     П.Дънов получава високо многостранно образование.                                                                                         Той се завръща в България, установява се във Варна, но отказва да бъде методистки проповедник.                                  П.Дънов написва книгата „Науката и възпитанието”. В нея излага възгледите си за основата на новата култура, която предстои да настъпи през идващия двадесети век.                                                                                         През 1897 г.  Дънов, със съмишленици, учредява „Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ”.През 1906 г. той застава начело на това общество.                                                                                                                  През 1898 г. написва беседа  „Призвание към народа”, което е апел към духовно и социално самоусъвършенстване. От 1901г. до 1912 г. пътува из различни селища на България, изнася сказки, които са издадени:”Десетте свидетелства господни” и „Божието обещание”. През 1912 г. в Арбанаси работи върху Библията и написва книгата „Завета на цветните лъчи на светлината” една от най-важните книги в това духовно учение.                                                                                                               През 1914 г. в София  произнася първата неделна беседа „Ето човека” от серията „Сила и живот”. В тях П. Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство”                                                                                   През 1918 г Дънов основава обществото „Всемирно бяло братство” и последователите му започват да го наричат „Учителя” с духовно име „Беинса Дуно.                                                                                                         На 24 февруари 1922 г. Дънов открива в София езотерична духовна школа – „Школа на Всемирното бяло братство”. Лекциите пред окултните класове продължават ежеседмично 22 години – до деня на смъртта му .                                                                                                                  През 1927 год. Дънов създава край София селището Изгрева /днес квартал Изгрева/, в  което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се за постоянно  в Изгрева, където проповядва. Дънов извежда свои  последователи и  ученици край Седемте рилски езера – космическо духовно място.  Също така с тях редовно ходи на Витоша.                                                                                                                       Учителят Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. в София и е погребан в квартал Изгрева. Сега гроба му е място на поклонение от негови последователи и привърженици.                                                                              Християнското духовно учение на Петър Дънов  /Беинса Дуно/                                                                                                                 Различните аспекти на неговото учение са развити в над 4000 беседи, проповеди, изнасяни от 1914 до 1944 год.                                                                                                           Основата на това учение е първоначалното, автентично християнство от първите векове след Христа. Христос е донесъл импулса на любовта, мъдростта, истината и правдата.                                                                   Централен  стълб на това духовно учение     е човешката и космическа любов – като чувство в душата, като духовна сила в Аза /Духа/.                                                     Прераждане и Карма /както в първоначалното християнство/ са основа на духовното развитие и усъвършенстване на човека в живот на Земята и живот в Духовния свят.                                                                                           Дънов проповядва за божествената същност и изява на Христос, който никога няма да се роди отново в човешко същество. Той проповядва също за Второ пришествие на Христос в атмосферата, в етерния и астрален свят по-близо до Земята. Дънов казва, че Христовия Дух /Христовия импулс/ ще започне да се вселява в подготвени души, с християнски мисли, добродетели  и братска любов в социалния живот.                                Основни методи за духовна работа и обучение в Школата на „Всемирното бяло братство” са молитвени събрания, музикални духовни упражнения, дихателни упражнения, четене на словото на Учителя, посрещане на изгрева на Слънцето, планински екскурзии в братски общности, годишни събори, паневритмия. Всички методи се схващат като езотерични практики за преживяване на Христос чрез целостта на човешките тела – физическо, жизнено, душевно и Дух /Аз/.                                                                                                            Какво представлява паневритмията?                                  П.Дънов учи музика и цигулка във варненската гимназия при чешкия цигулар В.Фалтис. По-късно той композира музика по библейски текстове. Според него тази музика тонизира и хармонизира душевните процеси.. Тя е в основата на създадената от него „паневритмия”. Това е метод за хармонизиране и трансформиране на енергиите в човешкия организъм във всеобщ космически танц. Той е групов танц изпълняван в подходящи места в природата /напр. при Седемте рилски езера/. В този танц по уникален начин са съчетани слово, музика и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца по двойки  се движат в кръг в центъра на  който музиканти изпълняват мелодиите на всяко движение. Под звуците на музика,  танцуващите хора пеят псалми и извършват определени движения, с които се хармонизират  и засилват не само физическото, но  и духовните , невидими тела – етерно /жизнено/, астрално/душа/  и Дух /Аз/.                                                                                         И днес през август при Седемте рилски езера ежегодно се събират много  привърженици на „Всемирното бяло братство” от целия свят. Там те общуват помежду си, посрещат изгрева на слънцето, играят паневритмия, слушат беседи, казват молитви и пр.                                                                                                                                       Привърженици на „Всемирното бяло братство”, които създават братства и изповядват това християнско учение има в цял свят, особено във Франция, Англия и в много страни от Европа, САЩ, Канада,  Австралия, и др.То се разраства непрекъснато. Има все повече привърженици. В противовес на атеизма, безверието, материалистичния манталитет който преобладава в наше време. И въпреки погрешното заклеймяване от официалната църква като ерес,  това духовно християнско движение  се разпространява все повече.                                                                                                И трите велики духовни учения, разпространени по целия свят – орфизма, богомилството и Всемирното бяло братство произхождат от Духа на Българския Народ. Тези духовни учения са базирани на Слънчевата Христова Любов, Братството  и Свободата. Христовия импулс достига до всеки човек, ако го приеме и се развива духовно. Така той достига до съвършенство сега или в бъдещи животи на Земята. Любовта към Бога, към хората, към цялото творение, вярата, молитвите, и според трите духовни учения, може да се изповядва винаги и навсякъде - под открито небе, най-добре всред природата, не обезателно в черква. Ето как  поетът Михаил Кендеров изразява своята вяра.                                                                                                                                                                                                         „В начеващия ден,                                                                                         светът е недокоснат,                                                                                     сякаш преди мен                                                                                         от тук е минал Господ.                                                                                                                                                                                                       През билото зари                                                                                     усмивката му блага                                                                                       в искрящите сълзи                                                                                                 на утринната влага.                                                                                                                                                                                                                   Простряли по рида                                                                                  накитени престилки,                                                                            ливадите дъхтят                                                                                      на пресен мед и билки.                                                                                                                                                                                                             В духът ми умъдрял                                                                                      природата отеква                                                                                         и в тъмната гора                                                                                       аз влизам като в черква”.                                           Д-р Рудолф Щайнер, основател на християнската духовна наука Антропософия /Мъдрост за човека/  през 1910 година в Мюнхен казва на ученика на Петър Дънов - Боян Баев, споделено в мемоарите му :       „На славянството е определена велика мисия. То, и в частност България ще допринесе много за духовното повдигане на човечеството. Върнете се в България, там има мощно духовно движение, начело на което стои Велик духовен посветен.                                                                                                                                                Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      v 

Дънов не се тълкува. Той е Старец. Или го признаваш, или не.
Христос е пратен на земята, единствено да посее Бога. Не е спасил никого /който разбира от спасение/.Няма тука ниви, няма фермери.
:)))