На изгрева отстъпва път.
Очи отварям бавно,
в очакване на слънчев лъч.

Знам всичко пак ще се повтори.
Светлина и мрак редуват се безкрай.
Светулка крехка, изкрица мимолетна,
и аз съм част от този кръговрат!

Надя Кендерова