ЗА ДВЕТЕ ДУХОВНИ ХРИСТИЯНСКИ УЧЕНИЯ – АНТРОПОСОФИЯТА И ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО                  „Човекът трябва да разбере, че всичко е Дух – в различна степен на съзнание, че материята е разбит, сгъстен Дух, от който Духът с помощта на свръхсетивните Йерархии от същества изработва своите инструменти – видими и невидими тела, за да еволюира чрез тях, че всичко е енергия, в различни плътности и вибрации, която е в непрекъсната трансформация – от чист Дух, невидим за физическите сетива, до материя и обратно.”                                                         Д-р Рудолф Щайнер                                                 Ние живеем в епоха на дълбок, всеобхватен материализъм. Днес много от най-умните, най-напреднали хора отричат духовното. Те не вярват, че около тях има невидими духовни същества – Ангели, Архангели и пр., също както има наоколо хора, физически същества. Космическата мъдрост е – зад всичко да съзираме Духът.        Днес всички духовни сили на човечеството се влагат само за развитие на материалната култура.                                                                                                                     Но, в наше време има две християнски духовни течения, повдигащи човешкия Дух.  Това са Антропософията, основоположник на която е д-р Рудолф Щайнер и Всемирното бяло братство създадено от Петър Дънов.        Според тях най-висшите интереси на човечеството трябва да се влагат в развитие на духовни светогледи, а не Духът /Азът/ на човека да става роб на материалния живот.                                                                                         И двете християнски течения  са не само философски учения. Те обхващат цялостно живота: хармоничен, природосъобразен живот; здравословен живот  и медицина за цялостно лечение, обхващащо не само физическото, но и духовните тела;  биодинамично земеделие;  общуване в братски общности;  възпитание на децата, изкуство. При антропософията има евритмия, а при Всемирното бяло братство – паневритмия. Това са  духовни танци за хармонизиране на човешките енергии с космическите, чрез групови танци с музика, слово и танцови движения     .                                                                                           И в двете християнски учения съществува познанието за прераждане и Карма /съдба/                                                             Душата е връзката на Духа с физическия свят. Но дейността на душата може да бъде насочена както към Духа, така и към физическото тяло. Когато човек живее с цел само за изпитване на удоволствие, тогава Духът /Азът/ е принизен до низшите инстинкти. Но, човек има и по-висши, духовни интереси които го издигат над материалното.                                                                                              Д-р Рудолф Щайнер и Петър Дънов са велики посветени, духовни водачи, които имат свръхсетива и трите вида свръхсъзнание – ясновидство, ясночуване и интуиция.                                                                                                         Те са вдъхновявани  и стават изразители на духовната мъдрост от Духовете на Народа и Духът на Епохата – Архангел Михаил.                                       Антропософията и Всемирното бяло братство са духовни учения, които не са противоречиви, те са различни духовни пътеки в нашата епоха. По която и да тръгне човек, търсещ духовно познание, ще развие в себе си Христовия импулс на Любовта  към  Бог,  към Природата, към  ближния, към цялото човечество.                         Д-р Щайнер пише ,че Антропософията / наука за Духа/  не е религия, а инструмент, средство за разбиране на религията.  Чрез своите научно-изследователски методи антропософската духовна наука възстановява знанието и разбирането за дълбокото символично значение на Евагелията, за Мистерията на Голгота, за Второто пришествие на Христос, което е започнало през 20 век, но във духовно тяло, не въплътен в човек                                                       Религиозните институции не дават истината за духовната същност на човека, за смисъла и целта на живота. Според тях  човек живее на Земята в едно единствено въплъщение. По този начин те внушават на човека едно безсмислие, една безцелност на неговото съществуване. Така не е за учудване, че много хора се поддават на злото,  на насилието, с безогледен стремеж към материални богатства и власт, с морална нищета и духовен упадък.                                                                                                    На  Пети Вселенски Християнски събор в 553 г. сл. Хр. е премахнат постулатът за прераждане и Карма. Така  остава църковната догма, че човек живее само един живот на Земята. Познанието за прераждане и Карма, съществуващо в първоначалното автентично християнство преди този църковен събор, дава смисъл на живота. Човек се преражда в различни епохи, натрупва опит, способности, знания  и се развива, създава своята съдба за по-добър следващ живот за благополучие от доброто,  творчеството, което е създал.  Но  също така заплаща за злото, което е причинил. Така животът придобива смисъл,  цели за постигане за добри каузи в полза на хората.                                                                                             На Осми Вселенски Християнски събор през 869 год. от светите отци на църквата е обявен за еретичен  старият възглед, че човек се състои от тяло, душа и Дух. Така се поставят основите за изчезване на съзнанието за Духа.  В душите на хората се вмъква убеждението, че духовното е само едно качество на душата. Че духовното не е онова, Божественото, вечното, което царува като Дух във всеки човек както при всеки земен живот, така и в живот на душата след смъртта. Човешкият Дух на личността се развива  в хода на еволюцияна на човечеството  през различните епохи.                                                                 За антропософската духовна наука                                За хората в настоящата епоха изключително важно е одухотворяване на интелигентността. Със здрава разсъдъчна сила всеки може да приеме и разбере духовните истини и без да има сетива за духовния свят.    Защото сега с материалистичният манталитет  много учени  доказват  с механично-математичните методи и дават научно  познание, което е базирано на сетивата,  а се произнасят за   непознатото, духовното.                                              С научна достоверност  Антропософската духовна наука разкрива духовната същност и устройство  на човека, пътя който го води към висшите светове,  и духовната същност на Вселената. Тя е най-подходяща за съвременния човек с развита съзнателна душа, ако той има желани, упоритост и воля да се заеме с изучаването й и духовното си развитие.                                                              Така човек отново се връща към съзнанието за Духа чрез развитата вече интелектуална душа и чрез развиващата се съзнателна /духовна/ душа. И той може да разбере своята духовна същност, да се самоопознае, да си изясни смисъла и целта на своето съществуване. Така целенасочено ще вземе в ръце своята собствена съдба, като има познание за прераждане и Карма.                                   Понякога човек търси духовно познание при страдания, изпитания, болка. Дълбокото познание  за Духа не се ражда от удоволствието         и безцелния живот прекаран ден за ден.                                                                                   Създателят на антропософската духовна наука д-р Рудолф Щайнер /1861 – 1925 г./, австриец е всестранно и високо образован. Завършил е Виенски университет по специалностите: естествени науки, физика, химия, математика, история литература, философия. Има докторска степен по философия и е написал една от най-забележителните книги    „Философия на свободата”. Направил е най-пълното и задълбочено проучване и изследване на трудовете на Гьоте.                                                                         Д-р Щайнер е велик Посветен, Духовен водач в нашето време.                                                                                                  Антропософската духовна наука е изложена от д-р Р.Щайнер в 364 научни труда, от които над 150 са преведени на български език.                                                                       „Цялата тайна наука израства от две основни мисли, които могат да се породят у всеки човек. . . Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един друг, невидим свят, който засега остава скрит, както за сетивата, така и за свързаното с тях мислене. Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности, може да проникне в този скрит свят” – пише д-р Щайнер.                                                                                                                Антропософия означава мъдрост за човека /от гръцките думи „Антропос”- човек и „София”  - мъдрост/. Целта на анрпософията е да одухотвори материалистичното мислене на днешния човек и да постигне ново духовно съзнание на базата на съвременните естествени науки.                                                                Човек, който полага усилия за духовно развитие може точно и обективно да възприема невидимата същност на човека и Космоса. Най-напред това се постига с проникновено познание, а по-късно, след развиване на духовни сетива, със собствени свръхсетивни наблюдения.                 За Всемирното бяло братство                                                      Основателят на Всемирното Бяло братство Петър Дънов /1864 – 1944 г./  получава всестранно и високо образование. Той завършва методистка семинария в Медисън, теологичен факултет и медицински факултет в Бостън – САЩ                                                                                                                    Учителят Петър Дънов е велик Посветен, наричан Учителят. През 1918 година той основава Всемирното бяло братство.                                                                                                Това християнско духовно учение е изложено от Учителя в над  4000  лекции, беседи, проповеди, езотерични уроци. То дава просвета за неизвестното – духовната същност на човека и света,  и  за Духа като първопричина за създаването на материалния свят.                        Нашият свят граничи с един друг, свръхсетивен свят. И никога досега намесата на този свръхсетивен свят в нашият физически свят не е била така силна както днес, отбелязва Учителят. Хората не забелязват и не разбират нещата, които причиняват този хаос. Това, което става в нашата епоха, което доведе хаоса не произлиза от човека, а от демоничните        същества, които успяват да помрачат човешката душа, поради материалистичния светоглед и затъмненото съзнание на съвременните хора.                                  Това не са абстрактни, а реални  живи истини, за много хора които не са будни и съзнателни за духовната същност на човека и света.     Сега властва културата на интелектуализма, но с наука базирана на сетивата, а не на духовността, във всички области на живота. Противопоставянето на демоничните същества става с Христовия импулс на Любовта към Бог, Природата,   към цялото човечество. Любовта е най-висшата сила в света.      Учителят казва, че със своята разумна душа съвременният човек  може да разбира духовното, ако  пожелае да получи духовна просвета. Така той развива своята по-висша съзнателна, духовна душа.                                           Според Учителя постигането на духовно  усъвършенстване  може да се развие с любов, мъдрост, истина, правда, добродетел.                                                                            Човешката душа е арена на действие както на добри духовни същества, така и на демонични същества. Учителят подчертава, че човек за да се бори със злото, на всяка зла, лоша мисъл  веднага трябва да противопостави една добра мисъл, изпълнена с любов.                                                      Според Учителят, за да достигне до Христовата, Космическата Любов личността трябва да развие постепенно  милост, благост, обич, и Любов.                                          Какво значи благост? Означава човек да развие благочестие, благословия, добронамереност, толерантност към всеки. Защото всеки човек носи Божествения Дух. Към човека трябва да се  обръщаме с усмивка,  блага дума, пожелание, благослов. За такъв човек се казва че е добър, благ човек, на никого не прави зло. Личността трябва да насочва разумът си към положителни, оптимистични мисли.                                                     Какво  е милост            ? Това е милосърдие. Чувство на милост към всеки човек, към детето, към болните и страдащите. По-рано медицинските сестри се наричаха милосърдни сестри. Което означава милосърдие към болния, съчувствие, състрадание. От лекарят, медицинската сестра, болногледачът се изисква освен професионализъм, също така морал и милосърдие, съчувствие.                                                                                                  Обичта е човешко чувство. Обичат се хора,  животни,          различни неща. Любовта като сърдечно чувство  към любим човек, към дете, към родители и приятели е човешка емоция.                                                                                              Любовта, Христовата Любов е Космическа, духовна, могъща сила. Тя е към Бог, природата, цялото човечество, към целия свят.                                                                                   „Задачата  на всеки човек е да се добере до вътрешната, мистична страна на любовта” – казва Учителят.                                                                                                 Хората получили духовна просвета ще се научават да мислят всеки ден това, което казва апостол Павел: „Не Аз  съм, който действа, а Христос действа в мен!”                                     Душите на хората, които намерят тази връзка, които осъществяват Любовта – своето единение с Христовия импулс на Любовта, ще намерят пътя към духовното си развитие,  издигане с Духа,/Аза/ към духовния свят. Това  познание е в основата и на двете духовни учения Антропософията  и Всемирното бяло братство.                                                                            Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

 

Недейте така, очевидно съзнателно се паратизира

Радвам се, че такъв изтъкнат антропософ с голям стаж като г-жа Кирова е стигнал по свой път до Учителя Беинса Дуно. За разлика от много други догматично настроени антропософи или православни маниаци. И едните, и другите са дървени глави, неспособни на еволюцуя, които само като чуят името Петър Дънов и нещо отвътре ги блокира.