Постинг
13.07.2020 17:14 -
БЛАГОРОДНИЯТ ГНЯВ, ИСТИНАТА И БЛАГОГОВЕНИЕТО - ВЪЗПИТАТЕЛИ НА ДУШАТА
БЛАГОРОДНИЯТ ГНЯВ, ИСТИНАТА И БЛАГОГОВЕНИЕТО – ВЪЗПИТАТЕЛИ НА ДУШАТА „Духовната наука взема думата „развитие” на сериозно преди всичко по отношение на човека. Тя обръща внимание върху това, че той, бидейки съзнаващо себе си същество с вътрешна дейност, извираща от центъра на неговото същество, не трябва да схваща „развитието”, като просто гледа света и казва, че несъвършеното се развива към съвършено, а тъй като е активно същество, той сам трябва да вземе своето развитие в ръцете си. . . винаги трябва да развива нови сили, за да може непрекъснато да става по-съвършен и по-съвършен.” Д-р Рудолф Щайнер Азът /Духът/ на човека преминава от живот на живот чрез прераждане в различни епохи и така той осъществява своето развитие. Азът на личността се усъвършенства преработвайки своите тела: физическото тяло, жизненото /етерното/ тяло, астралното тяло /душата/. През различните културно-исторически епохи под въздействие на Азът се развиват Сетивната, Разсъдъчна /Интелектуална/ и Съзнателна /Духовна/ душа. В нашата Пета културно-историческа епоха /започнала през 1413 г. сл. Хр./ Съзнателната душа все още не е много високо развита и се проявява у малко хора. Но, усъвършенстването на Аза зависи от всеки един човек, от собственото му усилие да се развива духовно чрез духовна просвета и образование, с усърдие и постоянство. Всеки човек днес има повече или по-малко развити и трите души. Хора с предимство на Сетивната душа имат богатството на чувствата. Тези с по-развита Разсъдъчна душа имат ясно мислене и предимно разумна мисловна дейност. А Съзнателната душа твори със силна воля. Така дейността на трите вида души се изявява с трите сили – чувства, мисли и воля. За гневът В сетивната душа има нещо, което може да е възпитател на човека, защото Азът още не е напълно пробуден. Това е гневът. Той оживява Сетивната душа, в която Азът е все още смътен. Но има различни видове гняв. Положителен ефект има при гняв, който пламва при несправедливост или глупост в обкръжението си. Това е благороден гняв, който дава светла яснота, преди да сме узрели с Аза за правилна преценка. Това става, когато човек се е развил с благородно душевно състояние така, че да избликне в гняв при неправда, несправедливост, безнравственост в неговото обкръжение. Такъв гняв има мисията да издигне човека с кауза в по-висши области. Той е възпитател в самите нас, което въздига душата преди да можем осъзнато да ръководим себе си и да отсъждаме с ясен ум, да имаме самостоятелна преценка. Това става предимно до 21 годишна възраст, когато в човек се ражда Азът. Но, гневът може да се изроди в ярост при един егоистичен човек. Докато благородният, безкористен гняв трябва да се разбира като начало, което при самовъзпитание може да издигне човека и да доведе до спокойствие. Благородният гняв на личността при несправедливост и неправда в неговото обкръжение прави Азът буден, развива го. Гневът също така обучава личността в себеотрицание, защото човек усеща притъпяване на чувството за Аза. Гневът има мисията да спомогне да се развие самостоятелност и в същото време да се преобразува в себеотрицание. И така гневът има две страни за човешкото възпитание: реагиране с благороден гняв при неправда, несправедливост, безнравственост; от друга страна има себеотрицание, докато Азът не се развие да поеме сам своето възпитание. Но при човек с душа, която се увлича в необуздани, неморални, безсърдечни постъпки, гневът не е възпитател на Аза. Такива изблици на несправедлив гняв трябва да се премахнат, както при възпитанието на детето и юношата, така и при самовъзпитанието. В индивидуалното развитие/към 21 години/, младежът достигнал до зрелостта на своя Аз трябва да може да овладява гнева, да го преодолява, да го отстранява. Защото такъв гняв не е възпитател на Сетивната душа и не води до развитие на Аза. Който не може да пламне в благороден гняв от неправда, глупост, безнравственост, той не може да стигне до истинска благост и любов. Така той си изгражда душевна сила да върши добро от любов. Любовта и благостта са другата страна на благородния гняв. Преодоленият гняв, пречистеният, благороден гняв се превръща в доброта, благост и любов. Когато се преобразува благородният гняв на Сетивната душа до Разсъдъчната и Съзнателна душа, тогава ще се развие онази благост на благославящата ръка и любов в живота - пише д-р Рудолф Щайнер. Преобразуваният гняв е любов в живота. Когато човек се потапя в любов, не в егоизъм, той увеличава силата на душата и издига Аза, възпитавайки се не в себелюбие, а в себеотрицание. Спомняме си за мъдростта „Божият гняв”, но и „Божията любов”. Двете неща съществуват едно до друго. Например както Христос в изблик на гняв изгонва търговците от храма. За истината Това, което душата може да обича в себе си, и посредством което тя се самовъзпитава не в себелюбие, а в себеотрицание, е истината. Истината е възпитател на Разсъдъчната /Интелектуалната/ душа. Тя е качество на душата, което личността трябва да обича поначало, за да може да се развива все по-нагоре. За да се издига и усъвършенства човек трябва да преодолее лъжата, заблуждението. Няма благородна лъжа. По-добре да замълчим, отколкото да излъжем. С лъжите ние натрупваме лоша Карма, която трябва да изплащаме. Трябва да се контролираме всеки ден, винаги, да не изричаме лъжа, да не мислим и говорим в заблуждение, да имаме усет за истината. Ако иска да се развива духовно, личността трябва да се стреми непрекъснато в мислите си да превърне истината в свой идеал . Човек трябва да обича истината, като най-съкровена част от душата. Детето от малко трябва да бъде учено да казва истина, да прави добро , да обича и да се възхищава от красивото. Така се развива правилно като личност. Но различните хора смятат различни неща за истина – единият в противовес на другият, и тя ги води към противоположни гледища и позиции. Както става често в идеологичните и партийни гледища. Непредубеденият човек може да открие ръководните нишки при търсене на истината. Но за да достигне до истината човек трябва да излезе от себе си. Освен своето гледище да прецени обективно и други гледища. Всеки има своя гледна точка, свое лично мнение, но не винаги това е истина. За да достигане до истината личността трябва да се абстрахира от своето мнение, да разбере и други становища. Ако в своя стремеж той налага своето разбиране за истина – той е егоист. Ако при това избухне в гняв – това е себелюбие, възгордяване. Този израз на себелюбие трябва да бъде обуздан, ако човек иска да се издигне до истината. Когато човек се придържа само към своето мнение, своето виждане, той действа като антисоциаално същество, което е все по-изолирано от хората и все по-затворено. Така се получават и житейските конфликти. Стремежът към истина е любовта към самата истина, без намеса на желания, страсти и инстинкти. За тази цел Сетивната душа трябва да се пречисти от гняв, да овладява изблиците на гняв, за да може чрез Разсъдъчната душа да се стреми към истината справедливо, обективно. Има вечни истини, към които човек достига в своето обучение и развитие. Например при математиката. Тогава човек на проявява страсти, инстинкти, желания. Духовната мъдрост, духовните закони също са неотменима, вечна истина Истината е в най-дълбоката ни същност. Тя събира хората, обединява ги в разбирателство, солидарност, всеобщо разбирателство, братство. Тя предшества справедливост и Любов. Това е мисията на истината, като възпитател на душата. Трябва все повече да я възприемаме, обичаме и да я развиваме в себе си. Тогава ставаме все по-силни и свободни. „Истината ще ви направи свободни” - казва Христос. Истината се преживява в Разсъдъчната душа. Да търси истина може само мислещ човек. За благоговението Когато мисленето е проницателно и силно, то се издига до най-висшата душа – Съзнателната /Духовната/. Най-висшият инструмент, чрез който се стига до знанието, е мисленето. Това което съдейства за знанието, което ни стимулира да получим познание е отдадеността към предмета на знание независимо дали е от сетивния или от духовния свят. Душата разполага с три сили – чувства, мисли и воля. За да се подтикне мисленето към познание е необходимо да се включат към мисленето и другите две сили - воля и чувства. Ако мисленето не бъде подбудено от другите две сили – воля и чувства – не може да се стигне до познание за духовния, свръхсетивен сват, който е непознат за нас. Качеството, което трябва да придобие чувството, за да води към знание е любов. Волята може да подтикне към познание на непознатото чрез отдаденост. И когато двете се обединят - любов и отдаденост към непознатото възниква това което се нарича Благоговение. Благоговението е възпитател на Съзнателната душа, водач към знание. Благоговението трябва да избликне от Аза към нещото, което трябва да бъде познато.Така Азът се издига от Сетивната душа, преодолявайки гнева и от Разсъдъчната душа, чрез усета към истина, и е привлечен все повече към Съзнателната /Духовна/ душа, към духовното, към вечното, към което душата е притеглена мощно с благоговение. Когато има отдаденост и любов към обекта на познание, душата със светлината на мисълта трябва да освети това, на което тя е отдадена. Това е воля за собствено, творческо, самостоятелно мислене. За развитие на Аза е необходимо възпитанието на съзнателната душа чрез благоговение. Благоговението изпълнило душата се проявява в различна форма – това може да е молитва. При едно добро възпитание на детето – то се научава чрез любов и отдаденост да развива благоговение. У него се събужда благоговение, възхищение, страхопочтание към уважавани личности – учители, възпитатели, близки, които чрез познание му разкриват загадките на битието. Така детето придобива много полезен, истински житейски опит. Защото благоговението е сила, която води до развитие на душата, укрепва душевния организъм на човека. Младост при която душата не е била развита правилно – ще се развие в слаба и безсилна старост. Докато при развито благоговение на младини – на старини се връща като сила на живота . И така любовта и отдадеността към непознатото – в материалния, или в духовния свят, възпитава със светлината на мисленето, със благоговението Съзнателната душа. Такъв човек излъчва любов, сила за живот, благост, милост и може да благославя. Всеки човек днес има развити повече или по-малко Сетивна, и Разсъдъчна душа. Но, за да се усъвършенстваме и развиваме духовно със силен Дух трябва да придобием благоговение – възпитателят на най-висшата – Духовната /Съзнателната/ душа. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
