Постинг
20.07.2020 18:38 -
ЗА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР
ЗА ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР „Така душевното същество на човека ни се показва по такъв начин, че трябва да го разделим на трите му съставни части – долната душевна съставна част - сетивната душа, средната съставна част – разсъдъчната душа или душата на характера и висшата душевна част – съзнателната душа. А азът се явява действащото лице, артистът, който свири вътре в душевното ни същество върху трите душевни съставни части, както човек свири по струните на своя инструмент. И хармонията, или дисхармонията, която създава азът от ансамбъла на трите душевни части, е лежащ в основата на човешкия характер. Д-р Рудолф Щайнер Човешкият характер е нещо единно и цялостно. Той е цялостната същност на човека. Азът /духът / на човека свързва в единство всички негови мисли, усещания, чувства, действия. Днес човекът има трите съставни части на душата: най-низшата – сетивна душа, средната –разсъдъчна душа и висшата –съзнателна душа. При преживяванията на човека - азът е този, който привежда в действие ту сетивната, ту разсъдъчната или съзнателната душа. Но, според съвместното действие на трите души като хармония или дисхармония се изразява навън от човека като негов характер. И това хармонично, или дисхармонично действие на аза върху душевните съставни части оставя отпечатък върху цялостната личност и как тя се изразява навън. Така например казваме за един човек, че е сприхав по характер, за друг човек - че има благ характер, за трети – че има благороден характер. За човешкия живот по време на сън Човешкия живот преминава в състояние на будност и сън. През деня човек е в съзнание и всичките му тела – физическо, етерно /жизнено/, астрално /душа/, дух /аз/ са обединени и действат едновременно като единно цяло. Така той преживява съзнателно всички усещания, възприятия, удоволствия и болки, страсти и представи, мисловна дейност, идеи и идеали, действия. По време на сън всичко това потъва в сън, в безсъзнание. В леглото остават физическото и етерно /жизнено/ тела, а в духовния свят се излъчват азът и душата, с всички преживявания от деня, свързани с тънка нишка с физическото и етерно тела. В съзнателната дейност през деня за цялостния живот се изразходват душевни сили. Вечер човек се чувства уморен, защото тези сили са изчерпани, както и на физическото тяло. В същото време етерното /жизнено/ тяло възстановява физическото тяло, възвръща силите му, извършват се регенерация, растежни процеси. По време на сън душата поема и се зарежда с нови сили от духовния свят и в будно състояние, взема със себе си духовните сили, които й трябват за изграждане на душевния живот . Но, душата също внася нещо в духовния свят. Тя внася своите преживявания, познания, опит. Има поредица от последователни преживявания резултати от обучение, познания, които душата и духът внасят всяка нощ по време на сън в духовния свят. И така нощ, след нощ се натрупват тези преживявания и се обединяват в способности, опитност, мъдрост. Народна поговорка казва :”Утрото е по- мъдро от вечерта”. Когато се помъчим да запомним нещо, процесът на запаметяване бива съществено подпомогнат в духовния свят по време на сън. Например детето учи буквите ден след ден и преспива с наученото нощ след нощ. Накрая наученото се запомня,обединява се и детето научава да пише с цялата азбука. Така това, което преживяваме трябва да се обедини в душата ни, да бъде преработено, слято в нея, за да може да се преобразува в способност. Целият този процес се извършва в душата в духовния свят по време на сън. Дневните преживявания, които се простират в течение на времето се претопяват в обединени преживявания – човешки способности, запаметяване, житейски опит. Така животът ни се обогатява, благодарение на запаметяване и претопяване на преживяванията от деня – през нощта - в способности, умения, сили. По този начин човешката душа напредва в земния си живот - между раждане и смърт. След смърт душата и духът внасят със себе си в духовния свят своите знания и способности, но и някои недоразвити в живота умения, способности. По време на живота на душата в духовния свят, след смърт, тези способности и недоразвити умения и се вплитат в духовния зародиш и след раждане се доразвиват в новия живот на личността. Прогресът, развитието на човека е възможен чрез смърт и прераждане в много земни животи. През цялото детство и младост човекът оформя в своята външна и вътрешна природа всичко, което духът /азът/ е взел със себе си като определящи характеристики и мотиви за действие от предишния живот. Азът работи вътре в душата, изхождайки от същността на човека, и отпечатвайки се, тя изразява навън в света това, което се изразява в характера на човека. Азът работи в земния живот на човека и се проявява чрез сетивната, разсъдъчна и духовна душа това което човек е направил от себе си. Духът /азът/ сам си присвоява принадлежащи към вътрешната му същност чувства, желания и страсти от сетивната душа; той е едно със своите познания с разсъдъчната душа и с духовен напредък в съзнателната душа. Но, човек донася след раждане вродени таланти, способности, опитност от минал живот. И продължава да се развива в новия живот с нов опит и способности. Така личността има от една страна вроден характер, темперамент. От друга страна Азът преобразува нови преживявания, познание и опит на душата през новия живот на човека. За изграждане на характера на личността изключително важно е да се образова в духовната наука. Защото знанието се намира само в истината . А знанието и истината трябва да се превърнат в действие. За целта се изисква усърдна работа за изграждане на нашия характер, казва д-р Рудолф Щайнер, създателят на духовната наука антропософия. И той подчертава това изискване чрез цялото си жизнено дело. Изграждане на характера през различни периоди от живота. Характера на личността може да се изгражда през различни периоди от живота. От раждане до седем годишна възраст под външно влияние се развива предимно физическото тяло. От 7 до 14-15 години се изгражда жизненото /етерно/ тяло. После от 14 до 21 години се оформя главно душата, низшето астралното тяло. Около 21 години се ражда азът и младежът среща светът като свободно, самостоятелно същество. Азът започва да работи за усъвършенстване на своята душа. От 21 до 28 годишна възраст е важно развитието на силите на сетивната душа. От 28 до 35 години се развива разсъдъчната душа, душата на характера. Тя се развива благодарение на външни въздействия в живота. През първите двадесетина години ние сме заети с взаимодействия с нашите пориви, желания, страсти. От 28 до 35 години с нарастване на силите на разсъдъчната душа се отваряме към впечатления и въздействия от външния свят. И това е време на усвояване на знания, на истински обширни познания до около 35 годишна възраст. Ако азът работи за развитието и утвърждаване на силите на съзнателната душа, той излиза извън самия себе си към знания за света, като свободно взаимодействие със света, отворено общуване със света . Изгражда се един отворен характер, свободно общува с хората, човек е готов е да помага, да действа за добри каузи. За изграждане на такъв характер изключително важни са детските години. Ако детето е било обградено с любов, радост и щастие, които струят към него от близките му и обкръжението му това го прави възприемчиво и годно за образование, меко и пластично. При такова детство азът на личността по-късно, след 35 години развива съзнателната душа и изгражда отворен, влизащ във взаимодействие със света характер, общителен. Дете с отглеждано с липса на любов и мрачен живот до седмата година, създава пречки в по-късна възраст, когато се оформя затворен характер, блокира душата му в свободно, отворено общуване с хората и впечатленията от външния свят С раждането си човек донася това, което е осъществил като способности, заложби от минал живот, характер, темперамент. Но, личността в течение на живота си може да променя черти на своя характер, да работи върху своя характер. Силни средства за благотворна работа върху характера са медитацията и съкровената дълбока молитва. Ако той с желание, последователно и упорито работи върху своя характер, за преобразуването му чрез азът, който въздейства върху съзнателната душа. Така личността отпечатва в своя характер това, което е въплътено в неговия аз, което духът му е завоювал в съставните части на душата - сетивна, разсъдъчна и съзнателна. Човек,който е хармонизирал съставните части на душата, развивайки съзнателната си душа, е с характер, който излъчва любов, радост, благост, оптимизъм, добронамереност. Той работи за добри каузи, има добри приятели и много хора, които го обичат. Доц. д-р Иванка Кирова, к.м.н.
Няма коментари
