Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2020 16:02 - СРЕД ПРИЯТЕЛИ
Автор: ivankakirova Категория: Други   
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 СРЕД  ПРИЯТЕЛИ

 

В Коми бяхме дошли семейно - със съпруга ми Драго, който работеше в дърводобива и  дванадесет годишния ми син Роберт.

Тук животът ни протичаше между приятели.  Това беше най-хубавата страна на нашето ежедневие изпълнено с тежка, напрегната, отговорна работа. Бяхме заедно в свободното си време, на празници, на разходки, на риболов, на плаж – винаги, когато не бяхме заети. Сближаваха ни общите трудности, животът сред девствената природа, суровият климат, откъснатостта от цивилизацията. Наистина можехме да разчитаме на взаимопомощ в нужда, да си помагаме едни на други, но и да си създаваме заедно развлечения , забави, радостно  и весело прекарване на всеки свободен час. Така  се зареждахме със сили и енергия   да преодоляваме трудностите и препятствията на суровия живот в Далечния Север. Такива  чисти и предани  приятелства рядко сме  могли да се създаваме при  живота ни в големия град.

Имахме приятели и българи и руснаци от всички възрасти. Най-много бяха приятелите ни – колеги  от здравната служба и работници от дърводобива.

 Имаше взаимопомощ и някаква спойка  между   нашите медицински работници. Те бяха добри специалисти, опитни, трудолюбиви, готови за взаимопомощ. Наистина ние бяхме освен колеги и приятелски кръг. Във работата си всички бяха всеотдейни и можеше да се разчита на тях. Бяха ми отлични помощници във всичко, особено при спасяването на тежко ранени. Всеки от тях знаеше, че независимо дали е дежурен или не, щом го повикам за помощ при спешен случай – на минутата се отзоваваше. Бяха все млади хора от 22 до 30 годишни. Живеехме в една малка общност, в която всеки знаеше, че зависи от колегите си и е готов веднага да му се притече на помощ. Добре, че никой от тях не беше любител на алкохола, защото бяхме дежурни на повикване денонощно.

 Винаги бяхме заедно на празници , които празнувахме нашироко в здравната служба, или си ходехме на гости, най-често у нас. Нашият дом често беше  средище на общите ни веселби, особено в белите нощи. Пеехме песните на Висоцки, на Битълс, руски романси. Танцувахме рокендрол и туист по цели нощи. Често измисляхме какви ли не игри, маскирахме се, правехме си шеги. Нямахме телевизия, видео, имаше само радио, магнетофони и два пъти месечно пътуващо кино. Но затова пък знаехме истински  да се забавляваме, да се радваме и веселим. Най-близки бяхме с медицинските сестри  Стефка, Виолета, Румяна и докторите Темелков, Атанасов, Сапарева и колегите на Драго – Ванката, Петьо, Гичо, Стефка, Любо, Василка, семейство Фандъкови.

Бяхме много близки също с няколко руски семейства. Миша и Нина Тихонови бяха млади хора около тридесетте. Бяха заточени в Коми, защото Миша се изказал на някакво комсомолско събрание не съвсем в унисон с партийната политика. Но те никога не говореха за това. Страх ги беше! Никой руснак и в най-пияно състояние не смееше да критикува властта, нито казваше защо е заточен в Коми. Политическите разговори бяха теми – табу. Затова колкото и да уверявахме руските си приятели, че се намираме в Коми на работа по собствено желание – те никога не ни повярваха. Считаха, че и ние сме изпратени там по наказание но не смеем да говорим затова. Ние също не говорехме на политически теми, защото не знаехме кой можеше да е доносник и да ни предаде.

Единствено коменданта Забоев, също наш приятел веднъж се изпусна в приятелски разговор, че в руските учебници по история пишело, че Освободителната война за освобождение на България от турско робство е била империалистическа за Русия. Той каза, че царска Русия е искала да завладее Дарданелите, а България да стане предмостие “Задунайская губерния” на Русия. ”Какви освободители сме ние за вас, казваше той, просто сме окупирали освободената от турците  славянска страна. Създали сме руска губерния, но с владетели християни, а не мюсулмани”. За онова време това беше смело изказване и повече Забоев  не се върна на тази тема.

Много близки бяхме също с руското семейство на Нина Ивановна  и Толя с четрите им деца. Те бяха много сърдечни и весели хора. Нина беше продавачка в специален магазин на руски военни, затворен за външни лица,  който се намираше на 5-6 километра от Благоево. Там имаше секретно военно подделение , в което живееха офицери със семействата си и войници .Нина ни снабдяваше оттам с дефицитни стоки: кафе, какао, сгъстено мляко, течен шоколад, цейлонски чай, рибни консерви и др. Храната ни в Коми беше много еднообразна, лишена от пресни зеленчуци и плодове, а само консервирани. Дори млякото  и яйцата бяха на прах – пресни се получаваха много рядко.

С руските семейства празнувахме и български и руски празници. Често те ни поднасяха специално  руски ястия – пирожки, блини, пелмени, пирог и др. Особено в дома на Нина Ивановна беше много весело, пеехме заедно с нея руски романси, частушки, понякога песни на Висоцки. Имаше в атмосферата на това семейство истинска сърдечност, откритост и непринудена радост. Но Толя пиеше по руски – пълни чаши с водка на екс и за мезе помирисваше парче хляб или изяждаше някоя кисела краставичка. След няколко чаши “се отрязваше” и падаше като подкосен. Той беше дребничък човек, а Нина – едра и силна жена. Тя спокойно го отнасяше до леглото и веселбата продължаваше. Аз и Драго само вкусвахме алкохол, за да не обидим домакините, но не пиехме.

Роберт също беше много щастлив  с многобройните си приятелчета – русначета , комячета и българчета. Всички те имаха много кучета, с които ходеха на риболов, на ски на игри около реката и в тайгата, но само  в близост до селището. През лятото най-често отиваха на река Вашка на плаж, правеха си огньове, печаха  риба или  правеха рибена чорба и си прекарваха чудесно. Дълго време след като се върнахме в България Роби си спомняше с носталгия за волния живот всред дивата природа, където се чувстваше щастлив, свободен и радостен. Казваше ми:”Мамо, не мога да свикна с тези бетонни стени в града, сякаш съм затворник. Искам си свободата на Коми. Моля те, хайде да отидем през лятото на екскурзия до Благоево поне за един месец”!

Често с нашите  български, руски, комски приятели ходехме на разходки до реката, в тайгата, до близки комски села, особено през белите денонощия на лятото, но и през зимата. Имахме много хубави преживявания от общите ни разходки и гостувания. С жените през лятото ходехме да берем диви плодове. Около едно старо, изгоряло селище  имаше многогодишни храсти, почти дървета  малини и червено френско грозде. Беряхме цели кофи от тези плодове, които бяха голям деликатес за нас. Слагахме им захар и така сурови ги консервирахме за зимата. Тук също така , в началото на пролетта откъсвахме първите стръкчета коприва, които след стриване с олио и сол ядяхме сурови. Около блатата в тайгата растеше един жълт плод  , много вкусен – блатна ягода . Събирахме за през зимата т.нар. клюква – кисело-стипчив червен плод подобен на нашата червена боровинка. Клюквата беше много богата на витамин С и също се запасявахме с нея за зимата. Но много внимавахме и винаги вземахме с нас поне един мъж с пушка за охрана, защото особено около малините  често  идваше една стара черна мечка.

Нашите руски приятели ни научиха да пием брезов сок, много богат на витамин С. Нарязвахме кората на брезите на няколко места и отдолу завързвахме съд , където се събираше сока. През ранната пролет това беше незаменимо питие.

На някои места тайгата се разредява и там през пролетта  тревата  и дивите цветя избуяваха за дни. Те бяха прекрасни – стигаха на височина до кръста. Но беше трудно да се ходи в тази растителност, защото оттам излитаха рояци комари. Комарите  тук бяха едно от големите ни бедствия. Въпреки горещината трябваше по възможност да сме облечени така, че малка част от кожата да е открита. Мажехме се с разни течности против комари, които миришеха отвратително на ефтин парфюм. Но въпреки това комарите ни изпохапваха жестоко.

Зимните разходки също бяха много приятни, особено когато  времето не беше по-студено  от -25 градуса С. Наистина този студ беше приятен за нас, чувстваше се свежият дъх на снега и чистия въздух. Студът беше сух, без вятър и бяхме свикнали с него. Ходехме с валенки, направени от плъст, канадки, подплатени с кожа,  специално подплатени дебели клинове с добра изолация. Носехме кожени шапки и ръкавици.

Имахме едно приятелско семейство комяци, които бяха много сърдечни и гостоприемни. Мъжът беше добър ловец и рибар, не пиеше и беше по-предприемчив и заможен от другите комяци. Различаваше се и външно от тях  - беше висок, едър, снажен, черноок с гъста черна коса и вежди. Комяците имат произход от евенки, финландци и руснаци. Те са ниски, набити, с кръгли бледи лица, широки скули и черни леко дръпнати очи.

Тези наши приятели живееха в близко комско село и ни канеха често семейно на гости, особено през зимата. Имаха построена от дърво руска баня  със зидана печка , огромен котел и наредени камъни върху печката. Когато водата кипеше  се плисваше вода върху нагорещените камъни  помещението се изпълваше с пара.

Любезните домакини ни предоставяха сауната и ние с удоволствие се напарявахме, пляскахме се с брезови вейки и пискахме от силните усещания. Но най-хубавото беше, когато се отъркаляхме голи навън в снега и после отново влизахме в парната баня. След такава баня се чувствахме като новородени. Приятелите ни черпеха с руски чай и сладко от малини. Изпивахме по 5 –6  чаши чай, защото бяхме се доста обезводнили.

Нашият дом  беше също едно  средище на приятели. Всеки от тях, когато може минаваше през нас често за по един чай. През зимата нашият руски самовар беше непрекъснато зареден с чай. Заедно с приятелите сме изпивали  по 5-6 самовара с чай на ден, изяждали сме по една кофа изпържена риба.

Не мога да си представя живота ни в Коми без нашите приятели. Те бяха каточели част от самите нас от най-хубавите ни преживявания. И до днес , когато си спомня за тях  се изпълвам с радостни чувства и се усмихвам несъзнателно. То идва като  сияние на душите, което се появява в  полярните нощи.




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivankakirova
Категория: Други
Прочетен: 895806
Постинги: 849
Коментари: 119
Гласове: 621
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031