Климатът в Коми е суров с продължителна зима, жестоки студове и кратко топло лято с бели нощи. Зимата трае осем месеца . Светлата част на деня е 3 – 4 часа, а през останалото време е черна, мрачна нощ. Зимните тъмни нощи сякаш бяха безкрайни.
През една мразовита зимна нощ на 1975 година се случи забележително събитие, което ме подложи на голямо изпитание. Снегът валеше безспир, тъмата беше черна и непрогледна. Пътят между нашето селище Благоево и районният център – Усогорск беше затрупан и непроходим. Това означаваше, че ние лекарите от нашата здравна служба трябваше да се справяме сами, с наши сили и средства, без да можем да разчитаме на районната ни болница.
Извикаха ме през нощта по спешност при болно пеленаче в много тежко състояние. Казах на съпруга ми Драго: “Много съм разтревожена, как ще се справя с тежко болно кърмаче като не съм педиатър, а от болницата помощ не мога да получа”. Драго, както винаги, ме окуражи с думите:”Мойто момиче смело напред, сигурен съм, че ще се справиш. Успокой се, припомни си всичко, което си учила. Ти си била отлична студентка. Ще си спомниш какво трябва да правиш. Знаеш, че имаш интуиция за точна диагноза. Затова върви, запази спокойствие, вярвям ти - ще се справиш”.
Влязох в жилището на младо семейство на работник с три малки деца. Болното бебе на осем месеца беше в безсъзнание, отпуснато, зачервено, с учестено дишане, простенваше от време на време. Когато му измерих температурата се ужасих – беше 41,3 градуса С ! В живота си не бях виждала случай на болен с толкова висока, опасна за живота температура. Прегледах детето. Имаше гнойна ангина с големи налепи. Изведнъж от високата температура детето получи гърчове. Сложих му инжекция за овладяване на гърчовете. Нямаше време за антипиретици (лекарства понижаващи температурата). Детето си отиваше, беше въпрос можеби на минути. Помолих се на Бога в душата си да ми помогне да спася това дете. Изведнъж ми блесна смела и спасителна идея от лечебните средства на моята специалност – физиотерпия. Реших да направя студено влажно увиване на цялото телце на детето за бързо и безвредно понижаване на температурата. Намокрих пелена в студена вода и съблякох детето да го увия с нея.
Но се случи нещо неочаквано. Майката само плачеше безпомощна и отчеяна. Но бащата як и груб човек, работник – дървосекач, изведнъж се разкрещя : “Докторе ти луда ли си, какво правиш? Бебето е простудено, с гнойна ангина, отива си , а ти ще го мокриш със студена вода”. Без да му отговарям продължих бързо да увивам телцето с мократа пелена. Тогава той грабна ловджийска пушка и каза: “Ако детето умре по твоя вина, ще те застрелям”!
Изгоних всички от стаята, включително и бащата, казвайки:”Знам какво правя, вярвайте ми - не сме в болница , в този момент това е единственото спасение, при това – безвредно. Никакво лекарство не му вкарвам. То не може и да гълта. Така бързо ще му смъкна температурата и гърчовете ще спрат”.
Увих бебето в студената мокра пелена, отгоре го загънах в одеялце и го взех в прегръдките си. След около 10 минути гърчовете спряха. За около 30-40 минути направих няколко влажни студени увивания. Температурата постепенно спадна до 38 градуса С , дишането и пулсът станаха равномерни . Детето премина смъртната опасност и успокоено заспа в ръцете ми. Беше спасено и оставаше да бъде лекувано по-нататък.
Забележителен беше този период от време докато носех бебето на ръце, притиснато до гърдите ми, увито в мократа пелена. Бях сама с това тежко болно малко създание и се борех за живота му. Ходех напред – назад, люлеех го, чувствах го до сърцето си, сякаш исках да му прелея от моите сили, с голяма любов и нежност. Беше толкова мъничко , беззащитно и страдащо. Молех Бога да ми помогне да направя всичко, което е възможно, за да го спася. Сякаш времето беше спряло! Каточели в безвремието бях сама в целия свят между страдащото мъничко създание и Бога.
Когато опасността премина и бебето най-сетне заспа успокоено в ръцете ми бях толкова щастлива , че радостни сълзи потекоха от очите ми. Благодарих на Бога за чудото , което направи.
Бащата и майката, щастливи паднаха на колене и ми целуваха ръцете. Бащата каза: “Докторе, прости на мене – глупака, че не ти повярвах и те заплашвах. Та ти направи чудо, спаси детенцето ми , не знам как да ти се отблагодаря“! Аз казах:”Като лекар правя каквото е нужно. Това е моята работа. Не търся отплата. Спасяването на бебенцето ме прави щастлива”!
Върнах се вкъщи призори радостна, удовлетворена и щастлива. Разказах на Драго за цялото преживяване. Той каза: “Видя ли, нали ти казах, че ще се справиш. Ти си боец мойто момиче и истински доктор, родена си за да лекуваш и спасяваш хората”!
След това около една седмица лекувах детето вкъщи. Пътят до болницата в Усогорск беше все така непроходим Бебето оздравя без последствия, растеше и се развиваше нормално. Родителите му направиха угощение по случай оздравяването на малкото им момиченце и ние го отпразнувахме както се полага за такъв случай.
Иванка Кирова
