Здравната служба в селището Благоево трябваше да изпълнява функциите на медицинско обслужване  като на един селски здравен участък. Не бяхме назначени като звено за бърза помощ, нямахме болнични легла, нито необходимата апаратура и условия за реанимация. Но всъщност бързата помощ  при многобройните злополуки, травми, наранявания при тежката работа по дърводобива  на открито при лоша техника и мразовит северен климат беше главната ни денонощна дейност.

При работата ми в Коми често се налагаше да оказвам спешна помощ  на минутата, на мястото където се беше случила злополуката.Трябваше да реагирам бързо, да помагам понякога без вълшебното ми куфарче за бърза помощ, заредено винаги с най-необходимото за спасяване.

  Тежките условия, преумората, голямото нервно напрежение, стресът, суровият климат  благоприятстваха по-често от обикновено появата на нервни, хистерични  и провокирането на епилептични пропадъци. Бързо диагностицирах дали припадъкът е хистеричен или епилептичен, защото помощта е съвсем различна.

Един ден вървях по улицата и видях събрана тълпа около припаднал мъж  на земята с начални гърчове, предвещаващи сериозен епилептичен припадък. Добре, че ме повикаха и бях наблизо. Главата на човека беше в локва кална вода и хората не смееха да го пипнат. Изместих главата му извън локвата. Веднага взех първото парченце дърво от улицата, което ми попадна и успях да го напъхам между челюстите, за да не си прехапе езика. Това се случва при епилептични припадъци, а този човек е имал и други такива, защото имаше белези на прехапване по езика. Тези първи реакции бяха много важни при такива припадъци.

През лятото едно от малкото развлечения тук беше организирането на футболни мачове на игрище в края на Благоево. Бяха сформирали футболни отбори с млади момчета, тукашни работници, които играеха настървено и с хъс, за радост  на стотиците запалянковци от селището и околните села. Мачовете бяха изключителни събития с много  подкрепящи ги зрители, които ги насърчаваха с викове и подсвирквания. Не ги плашеха дори рояците комари, които ги нападаха безмилостно.

Нашата здравна служба, въпреки многобройните си задължения за денонощна спешна помощ  при злополуки и  амбулаторна работа, трябваше по график  да дава дежурства на сестри и лекари  за оказване на помощ и при мачовете, при това винаги в празнични дни.

В един горещ неделен ден през  лятото бях дежурна на футболен мач. Играта беше доста груба – играчите постоянно се ритаха, блъскаха, препъваха и падаха при оглушителното свиркане и викане на запалянаковците . Няколко пъти трябваше да охлаждам контузени места, да превързвам главно наранявания по  краката и ръцете.

Но в разгара на играта пред очите ми се случи нещо необикновено. В същия миг усетих, че става страшна злополука. Двама играчи скочиха високо да достигнат  топката и си удариха главите толкова силно,  че ударът се чу отдалече, чак до пейката, където сеях.  Единият играч се хвана за главата, а другият мигом се свлече на земята като подкосен. Изтичах със спешното си куфарче до него. Той  беше младо момче в безсъзнание, още по-лошо - в кома. Мачът спря за известно време.

 Оказах  първа помощ  на младежа на място  и разбрах, че има тежка травма на главата, с подозрение за счупване на черепа и вътречерепен кръвоизлив. В този момент най-важно беше обездвижването. Човекът имаше късмет, че се оказах бързо до него и не позволих разместване, защото животът му зависеше от тези първи спасителни действия. Поставихме пострадалия на носилка и го закарахме в здравната служба, където продължих да правя животоспасяващи манипулации.

Веднага предупредих в болницата ни в Усогорск да  извикат неврохирург, който бързо да поеме пострадалия. Заминахме с линейката за Усогорск. Поради тежкото състояние аз лично придружих младежа, за да му оказвам помощ по време на пътуването.

След прегледа на неврохирурга се оказа, че момчето има пукване на черепа, вътречерепен кръвоизлив, контузия на мозъка и едностранна пареза. Веднага му направиха операция за изваждане на кръвта от черепа.

Младежът беше физически силен и с голям късмет, защото бързо беше отстранена кръвта от черепа и постепенно парезата отзвуча. Той замина в България за рехабилитация и довъзстановяване. Беше спасен и без сериозни последствия от мозъчната контузия. Даже се върна в Благоево да си доизкара договора при по-лека работа.

 И до днес не мога да си обясня какъв дух и кураж трябва да имат тези млади мъже, които след тежки наранявания и контузии се връщаха отново на работа в Коми.  Имах няколко такива случаи.

Имаше редица произшествия и на плажа при реката, при които трябваше да оказваме спешна помощ на място.